Светогорски отци
Август 28, 2014 in Беседи, Начална страница
Автор : архим. Херувим Карамбелас
Веднъж старецът Даниил отишъл в руския манастир “Св. Пантелеймон”. Там чул за един монах, който живеел като отшелник в една килия близо до манастира и се опитвал да бъде велик аскет. Неговият пост бил най-суровият, одеждата му била най-грубата, зимата ходел бос и т.н. Освен това, въпреки че монашеското правило било триста земни поклона на ден, той правил по три хиляди. Другите монаси, гледайки го, се удивлявали. Старецът Даниил, който по това време бил по-млад, не показал никакво удивление при вида на такова подвижничество. Той веднага разбрал, че тези подвизи не са по Бога. На вратата на килията на този монах старецът Даниил видял отвор, направен за посетителите, за да погледнат вътре и да се удивят, възхищавайки се на такава аскеза.
Послушен на вътрешното си убеждение, отец Даниил казал на отец игумена своето мнение, за да може да се спаси от заблуждението си чрез него този брат.
Игуменът се отправил към килията на “супераскета”.
- Как живееш тук, отче?
- По твоите молитви, отче, добре. Подвизавам се и плача за своите грехове.
- Но ти никога не идваш да изповядваш своите помисли?
- Какво да кажа, отче? Ти и така всичко знаеш. Аз съм грешник, който се бори.
- А как се бориш? Кажи ми правиш ли земни поклони?
- Да, отче, правя малко.
- Колко?
- Три хиляди, по твоите молитви.
- Какво? Защо три хиляди? Кой ти е благословил да правиш толкова много поклони? Не, никога повече не прави по три хиляди. Ти какво, на свръхаскет ли се правиш? От днес нататък прави само петдесет, за да не се възгордееш.
И игуменът си заминал. Разрезът бил направен и веднага след това на цирея се появило гной. Тъй като бившият “велик аскет” бил принуден съвършено да промени своя живот, то сега не можел да направи и петдесет поклона. Вместо грубата одежда започнал да носи най-хубавата и станал доста капризен към яденето. Разбира се всичко това удивило другите отци, които разбрали, че това е било правено от тщеславие. Това и обяснява тази голяма промяна, защото заблудените винаги изпадат в крайности. Както учат богомъдрите Отци, крайностите и прекалените неща – това е от бесовете.
Превод от руски “Современные старцы Горы Афон”
