Това, което спасява децата, е животът на родителите вкъщи

Септември 2, 2014 in Начална страница, Семейство

Автор : Свети Порфирий Кавсокаливит

 

Голяма част от отговорността за духовното състояние на човека се намира в семейството

Възпитанието на децата започва от часа на тяхното зачеване. Зародишът чува и усеща в утробата на майката. Да, чува и вижда с очите на майката, разбира нейните движения и емоции, въпреки че умът още не е развит. Когато лицето на майката се помрачи – и неговото лице се помрачава. Нервира ли се майката – и той се нервира. Всичко, което майката чувства – тъга, болка, страх, притеснение и др. – го преживява и той.

 

Ако майката не желае ембриона, ако не го обича, той усеща и в неговата душичка се създават травми, които го съпровождат през целия му живот. Точно обратното става, когато го съпровождат майчинските свети чувства. Когато майката чувства радост, мир и любов към ембриона, всичко това тя тайнствено принася върху него, както по-късно пренася това и върху вече родените деца.

Затова майката трябва да се моли много по време на бременността и да обича своето неродено дете, да гали своя корем, да чете псалми, да пее тропари, да живее свят живот. Това е и от нейна полза. Тя се жертва за детето, заченато в нея, за да стане свято дете и от самото начало да придобие свята основа на живота. Виждате ли колко съкровено нещо е жената да зачене и носи детето, каква отговорност и каква чест!

Ще ви кажа нещо, което се отнася и за другите живи същества, и то такива, които не са разумни същества, и тогава ще го разберете малко по-добре. В Америка извършили следния експеримент: насадили цветя в две зали с еднаква температура, с един и същ начин на поливане и еднаква почва. Обаче имало една разлика. В една от залите пуснали нежна и приятна музика. Резултат? Какво да ви кажа! Цветята, които цъфтели в тази зала, били много по-различни от тези в другата зала. Те били много по-живи, техният цвят бил по-хубав и растели много по-бързо.

 

Това, което спасява децата и ги прави добри, е животът на родителите вкъщи

Това, което спасява децата и ги прави добри, е животът на родителите вкъщи. Родителите трябва да се отдадат на Божията любов. Те трябва да бъдат свети пред своите деца и да показват това чрез своята кротост, търпение и любов. Всеки ден трябва да поставят ново начало – да проявяват ново разположение, въодушевление и любов към децата. Радостта, която ще преживеят, светостта, която ще ги споходи, ще пренесе благодат върху техните деца.

За лошото поведение на децата основно са виновни родителите. Децата не ги спасяват нито съветите, нито дисциплината, нито строгостта. Ако родителите не вървят по пътя на светостта и ако не се подвизават, те правят голяма грешка и върху децата пренасят злото, което имат в себе си. Ако родителите не водят свят живот и не говорят с любов, тогава дяволът ги измъчва чрез съпротивата от страна на децата. Любовта, единодушието, доброто разбирателство между родителите е това, което е потребно за децата. Това дава голяма безопасност и сигурност.

Поведението на децата има непосредствена връзка с духовното състояние на родителите. Когато децата са наранени от неразбирателството между родителите, тогава те нямат воля и сила да продължават напред. Наскърбяват се и зданието на тяхната душа може всеки момент да се срине. Нека ви кажа два случая.

Веднъж бяха дошли две съвсем млади девойки. Една от тях имаше много неприятни преживявания и ме попитаха на какво се дължи това. Аз отговорих:

- Всичко идва от вкъщи, от вашите родители.

Като “видях” душата на една от тях, казах:

- Всичко това си наследила от майка си.

- Ама нашите родители са съвършени хора. – отговори тя. – Те са християни, ходят на изповед, причастяват се. Както се казва, живеем в духа на вярата; освен ако не е виновна самата вяра. . .

Аз й отговорих:

- Не вярвам в нищо от това, което ми казахте. Аз виждам само едно нещо – че вашите родители не живеят с Христовата радост.

На това другата девойка рече:

- Слушай, Мария, отецът добре говори. Има право. Нашите родители посещават духовника, ходят на изповед, причастяват се. Всичко това го има… Но дали някога сме имали мир у дома? Майка и татко непрекъснато се карат. Един път единият не искал да яде нещо, друг път другият не искал да ходят някъде заедно. Тук отецът е прав.

- Как се казва баща ти? – я попитах.

Тя ми отговори.

- Как се казва майка ти?

И на това тя ми отговори.

- Е – казах й, – вътре в себе си изобщо не си в добри отношения с майка си.

Чуйте ме сега! Докато ми казваха името на бащата, виждах техния баща, виждах неговата душа. Докато ми казваха името на майката, виждах майка им и виждах как дъщерята гледа на майка си.

Друг път дойде и ме посети майка с една от дъщерите си. Тя беше притеснена. Плачеше сподавено.

- Чувствам се много нещастна.

- Защо така? – я попитах.

- Отчаяна съм заради голяма ми дъщеря, която изгони мъжа си от къщи, но дълго време ни заблуждаваше за това и говореше лъжи.

- Какви лъжи? – я попитах по-нататък.

- Изгонила мъжа си от къщи преди доста време, а на нас нищо не ни каза. Когато по телефона я питахме как е Стельо, тя отговаряше: “Добре е, в момента не е тук. Отиде да купи вестник.” Всеки път намираше някакъв повод, за да не се усъмним в нещо. Това продължи две години. Криеше от нас, че го е изгонила. Преди няколко дена научихме това от самия него, когато случайно го срещнахме.

На това аз й рекох:

- Ти си виновна. Ти и твоят мъж. И ти повече от него.

- Как аз? Аз толкова обичам моите деца! От кухнята не излизах, нямах личен живот, приведох ги към Бога и Църквата, давах им толкова добри съвети. Как така аз съм виновна?

Обърнах се към другата дъщеря, която присъстваше на разговора:

- Ти какво ще кажеш?

- Да, мамо, отецът е прав. Никога, ама никога не сме яли парче сладък хляб на спокойствие заради твоите караници с татко.

- Виждаш ли, че съм прав! Вие сте виновни. Вие наранявате вашите деца. Те не са виновни: но понасят последиците от вашето поведение.

В душите на децата се създава определено състояние като последица от поведението на техните родители. То остава следи в тях за целия им живот. По-нататъшното поведение на децата в техния живот и техните отношенията с другите са в пряка зависимост от техните преживявания в детството. Растат, образоват се, но няма дълбока промяна.. Това се вижда и в най-малките неща от живота. Например се случва да те споходи чревоугодие – постоянно искаш да ядеш. Взел си нещо, изял си го. Виждаш нещо друго, искаш и него; искаш и нещо трето. . .Чувстваш глад, струва ти се, че ако не ядеш, ти прималява и трепериш. Страхуваш се, че ще отслабнеш. Но това се обяснява психологически. Да речем, че си израснал без баща и майка. Затова си бил лишаван и гладен, беден и слаб. И това обстоятелство ти се отразява като телесна слабост.

Голяма част от отговорността за духовното състояние на човека пада върху семейството. За да се освободят децата от различни вътрешни проблеми, не са достатъчни съветите, принудата, логиката и заплахите. Бих казал, че от всичко това става по-лошо. Положението се поправя само с освещението на родителите. Бъдете свети и няма да имате никакви проблеми с вашите деца. Светостта на родителите освобождава децата от проблемите. Децата желаят до себе си свети хора, изпълнени с любов: хора, които няма да всяват страх нито ще се ограничават до поучения, а ще им дават пример на свят живот и молитва. Вие, родителите, се молете в безмълвие и с ръце, издигнати към Господа Христос, като тайнствено прегръщате вашите деца. А когато те са непослушни, вземете някакви възпитателни мерки, но не оказвате натиск върху тях. Преди всичко се молете.

Много пъти родителите и най-вече майката наранява детето заради това, че е извършило нещо нередно, като прекалено му се карат. Тогава то се наранява. Дори да не му се скараш с думи, а направиш това вътре в себе си и се възмутиш или го изгледаш свирепо, детето усеща това. В този случай то мисли, че майка му не го обича. Пита я: “Мамо, обичаш ли ме?”  “Да, детето ми.” Но то не вярва, тъй като е наранено. Майка му го обича. По-късно тя ще го помилва, но то ще отвърне глава. Няма да приеме милувката, защото смята това за лицемерие, тъй като неговата душа е наранена.

 

Прекалената загриженост не позволява на децата да пораснат

Има още нещо, което вреди на децата. То е прекалената загриженост или прекаленото внимание, прекаленото притеснение и страх на родителите. Чуйте един случай.

Една майка ми се оплака, че детето й, което беше на пет години, не я слуша. Казах й:

- Ти си виновна.

Но тя не разбра това. Веднъж с нейната кола заедно отидохме на разходка до морето. Детето й беше с нея. Скоро малкият се откъсна от нейните ръце и се втурна към морето. Там имаше една пясъчна дюня, а зад нея директно се простираше морето. Майката се разтревожи, беше готова да извика, да се втурне, защото видя, че малкият беше на върха на могилата с протегнати ръце, като се опитваше да пази равновесие. Аз я успокоих. Посъветвах я да се обърне с гръб към детето и отстрани наблюдавах изпод око. Когато малкият загуби надежда, че ще провокира майка си, за да я уплаши и тя да започне да вика, както обикновено се случвало, той полека и мирно слезе и се върна при нас. Това беше всичко! Тогава майката си взе урок по правилно възпитание на децата.

Друга майка ми се оплакваше, че едничкият й син не искал да яде всичко и по-специално кисело мляко. Малкият беше някъде на три години и всеки ден измъчваше майка си. Аз й рекох:

- Направи следното: ще изпразниш хладилника от всички храни. Ще го напълниш с определено количество кисело мляко. За няколко дена ще се помъчите и вие, родителите. Дойде ли време за хранене – дай на всички, включително и на Петър, кисело мляко. Той няма да иска да го яде. Вечерта отново направи така, а също така и на другия ден. Е, след това ще огладнее и ще вкуси малко. Ще плаче и ще вика, но вие потърпете. После с радост ще го яде.

Така и стана. Киселото мляко стана любимата храна за Петър.

Това не е трудно. Но много майки не успяват и дават много лошо възпитание на децата си. Майките, които постоянно бдят над своите деца и упражняват натиск върху тях, които с други думи полагат прекалени грижи, претърпяват неуспех в опита си да ги възпитат. А трябва да оставиш детето само да се заинтересува от своето напредване. Тогава ще постигнеш успех. Когато постоянно бдиш над децата, те се съпротивляват. Стават инатливи, мамини детенца и обикновено не успяват в живота си. Това е един вид прекалена загриженост, която не позволява на децата да възраснат.

Преди няколко дена дойде една отчаяна майка, оплаквайки се, че нейният син постоянно се проваля на приемния изпит в университета. Той бил отличен ученик в основното училище, отличен ученик в гимназията и лицея. Но след това дошли неуспехите, младежкото безразличие към учението и изобщо неговите странни реакции.

- Ти си виновна – рекох на майката. – А при това си образована жена! Какво би могло да направи твоето дете? През всичките тези години си го притискала, притискала, притискала: “трябва да бъдеш първи, да не ни посрамиш, да станеш голям човек в обществото!.. ” А сега той те е отритнал и нищо не иска да чуе. Престани да упражняваш натиск върху него, да се грижиш прекалено за него, и ще видиш, че той постепенно ще се уравновеси. Ще започне да напредва, когато го оставиш да бъдеш свободен.

първа част от беседата на преп. Порфирий Кавсокаливит “За възпитанието на децата”, превод: Константин Константинов

 

източник:http://sveticarboris.net/