“Добри деца”
Септември 14, 2014 in Външни, Сладкарница
Автор : Митрополит Атанасий Лимасолски
Преди време направихме две поклоннически пътувания до Патмос, макар че в крайна сметка посетихме друго място. Имаше 1200 деца – ученици от прогимназията и гимназията. „Добри деца”. Деца, за които се предполага, че ходят на църква, посещават неделните училища, които имат връзка с Църквата. У мен възникнаха много въпроси, когато виждах, че тези наистина добри деца са завладени от хиляди неща, каквито умът ви може да си представи. През цялото време те ядяха, пиеха, говореха, тичаха, смееха се без почивка. Колко неща изядоха! Всеки по 10 нескафета, 20 кока-коли, колко сандвичи! Знаете ли какво значи скакалец? В нивата, нападната от скакалци, за един час не остава нищо, става както след пожар. Беше нещо ужасно. Сервитьорите се побъркаха. Колко пари носеха в себе си тези деца! А всичко беше предварително платено. По 200-300 лири, ей толкова дечица. Освен че ядяха, пиеха, говореха, на всичко отгоре и слушаха нещо.
Имаха някакви неща в ушите си и постоянно слушаха нещо. Бре, чудех се, след като ядеш, пиеш, говориш с другите, как слушаш и музика? Взех едни слушалки и аз да послушам малко – беше все едно да си сложиш по два чука в ушите, които бият постоянно. Беше хем смешно, хем тъжно да ги гледаш – седяха, не стига, че корабът ни люшкаше напред-назад, а и те сами се клатеха от ритъма на музиката. Разбира се, ние, които не знаехме какво слушат, си мислехме „Какво им стана на тия деца?”. След всичко това – за какво говорим? Нима може да вземеш тези деца, които са пренаситени, да седнеш и да им говориш за Бога, за това, че трябва да гладуват и да жадуват за Божията правда. Какво ще ти отговорят ли? „Губиш!”.
Нека оставим Божията правда. Нека видим по–прости, човешки неща. Виждаш, как тези деца губят връзка дори със себе си. Най-трагичното е да ги виждаш подивели, да се държат като канибали и то момичета. Най-трагичното е това – девойки да говорят неприлични думи, да се държат варварски, да не дават дума да им кажеш. Изхвърлиха пердета и маси в морето! Защо, детето ми? Защо го правиш? Ей-така. Счупиха всички стъкла, където стоят пожарогасителите. Опустошиха кораба. Опитахме се да обясним на капитана на кораба, че това са деца от Църквата. Капитанът ми каза: „Отче, ще сменя вярата си!”.
Източник: http://dveri.bg/uxd
