Зилотът Варсануфий Смит

Октомври 16, 2014 in Сладкарница

Автор : Професор Александър Дворкин

Александър Дворкин

Александър Дворкин

 

 

Понякога сред семинаристите в нашата семинария “Св. Владимир” в Америка  попадаха хора не съвсем психически стабилни. Но в интерес на истината, с течение на времето се „отсяваха”. Помня една куриозна история, случила се с един студент. По паспорт се казваше, съвсем типично за американците – Кевин Смит. Но когато прие Православието, си смени името и стана Варсануфий. За американското ухо Barsonotheus Smith звучи по-комично, отколкото Раймунд Терентьович Тухленко – за руското.

 

Варсануфий беше прилежен студент, макар и малко странен. По лицето му имаше рядко прорасла брада, по-скоро приличаща на пух. Върху кривия му нос стояха черни очила с дебели стъкла. Косата му стърчеше на всички страни. Със своите колеги общуваше малко, говореше кратко и сдържано и навсякъде търсеше свидетелства за световната апостасия (отстъпване от вярата). Не разбираше руски, но считаше, че богослужението трябва да е само на църковнославянски. Това, че в академията службите вървяха на английски, смяташе за недопустимо нововъведение. Постепенно такива „нововъведения” и отстъпки в неговата глава се събраха достатъчно много: съкращаваха канона на утренната,  сряда и петък в семинарския стол обикновено имаше риба, през свободното си време семинаристите ходеха без подрасници и т. н.

 

Варсануфий започна сериозно да се замисля дали не е попаднал в бърлогата на тази същата апостасия, от която толкова се е опасявал.

 

Когато дойде първата зимна сесия, Смит започна усърдно да се готви за изпити. Учеше и през нощта и, за да не безпокои неговия съквартирант, излизаше с учебниците на стълбищната площадка. Чудакът изобрети отличен метод, за да не заспива над книгите: трябва да се чете вървешком, бавно изкачвайки се и спускайки се по стъпалата.  От третия етаж, на който живеел, се качвал на четвъртия, след това се спускал на първия и след това отново на последния и т. н. Горе долу през третата вечер на тези упражнения, около четири часа сутринта решил най-накрая да се прибере да си отдъхне. Но от умора и недоспиване объркал етажа и влязал случайно в чужда стая.

 

В стаите на общежитието мебелите са стандартни и са разположени по един и същи начин. Да се разглежда в тъмнината каквото и да е е било сложно. Варсануфий, за да не разбуди съквартиранта си, доближил своето легло, свалил си очилата, съблякъл се и се наканил да се шмугне в своята постеля. Но изведнъж пред него нещо зашавало и грозно заръмжало.

 

В тази стая живееше един студент от арабски произход на име Томи Джозеф. Беше доста нисък на ръст, много черен, с голяма черна брада и плешива глава. Освен това той притежаваше невероятно силен басов глас. Беше много удивително как в такъв мъничък човек се помещаваше толкова много глас.

 

В момента, когато Варсануфий дошъл до леглото, Томи се обърнал на другата страна и захъркал.

 

Нещастният, полусляп Смит, виждайки в своето легло черно, ръмжащо същество, решил, че апостасията е принесла своите плодове: в академията са се завъдили бесове, които сега заплашват единствения  истински православен студент.

 

Сърцето му слязло в петите, но той мъжествено се хвърлил да прави земни поклони, изкрещявайки при това Иисусовата молитва. Томи Джозеф, разбира се, при такива вопли се събудил и не разбирайки какво става, уплашено завикал със своя мощен бас за помощ.

 

Тази шумотевица ни събра всички нас и включвайки лампата, видяхме умопомрачаваща картина: двама съблечени човека силно крещят. Единият седи на кревата, а другият непрестанно пада на колене и кръстейки се, удря главата си в пода!

 

Никой не успя да се удържи от смях.

 

Варсануфий, не понасяйки такова изпитание, се прехвърли в  Джорданвилската семинария на Задграничната Църква, която по неговите сметки доста повече се бореше против повсеместното отстъпление  от истинската вяра. Но не се мина и година, когато разбрахме, че си е тръгнал и от там…

 

Превод от руски

източник Православие ру