Да мислим красиво
Ноември 11, 2014 in Беседи, Начална страница, Отечески съвети
Автор : архимандрит Теофил (Переян)
Преди пет години, на 29 октомври 2009 година, си отиде един от любимите румънски духовници – архимандрит Теофил (Переян). Сляп почти от рождение, старецът не знаеше какво е физическата светлина, но виждаше всичко с очите на ума. Мъдър наставник, с проповедите си той обиколи цяла Румъния, а също и част от Европа, възпитавайки цяло поколение млади християни, които сега са опора на румънското Православие. Той е написал множество духовни книги; в една от тях, наречена: „Елате, приемете радост”, ние откриваме следните поучения:
Да сложим порядък в своя ум
Всичко в човека започва с неговата мисъл. В живота на хората не става нищо, което да не преминава през мисълта. Затова и цялата грижа на този, който желае да очисти своята душа, трябва да е в това – да очисти своя ум от лошите мисли и от всички лоши представи, които има в ума.
В това е ключът на целия духовен живот и ключът към очистването на душата, а именно – да сложим порядък в своя ум. Който прави така, слага ред в своя живот.
Нашият ум е подобен на мелница
Би следвало да обогатим своя ум с по-голямо количество мисли, угодни на Бога, съгласни с Божията воля. Такива мисли на първо място ще намерим в Свещеното Писание, след това в духовно назидателните книги, а най-вече и преди всичко в свещените богослужения. Така че е много важно да вземаме участие в службите и да заучаваме текстовете на свещените богослужения, за да се подобри нашето мислене и в нас да се образува съкровищница на благи мисли, които след това ще изтичат от нашето сърце.
В 4-ия том на „Добротолюбие”, има едно писание, което се нарича „за авва Филимон”. В това писание между другото се говори, че авва Филимон, който бил отшелник, бил попитан от ученика си:
- Отче, защо от всички книги на Писанието, ти преди всичко четеш Псалтир?
Преподобният отговорил:
- Брат, в моят ум така силно са се запечатали мислите от псалмите, като че ли аз сам съм ги създал, като че ли тези мисли са дошли от мен.
Такива трябва да станем и ние – да се обогатим със свещените мисли от божествените богослужения, от Свещеното Писание и винаги да ги имаме под ръка, като своя ум, който е подобен на мелница: тя смила, каквото сложиш в нея; така и нашият ум да приема само благи мисли и мисли по Божията воля.
Паденията и възходите стават в ума
Свети Марк Подвижник казва, че „в ума на трудолюбивия лошите мисли нямат сила, те угасват, както угасва огънят във вода”. Духовните отци говорят, че „лошата мисъл в началото е подобна на мравка, и ако я оставиш да расте, крепне и се превръща в лъв”, затова неприязнените мисли се наричат мраволъв (мравка-лъв). Мравката, доколкото в началото се проявяват като мравка, можеш да премахнеш дори с пръст, а ако пораснат и получат сила посредством страстите, то ти вече не можеш да ги премахнеш даже с голям труд.
Всичко произтича от мислите, и доброто и лошото имат началото си в мисълта. Възходът и падението се извършват в ума.
Молитвата и дисциплината на ума
Ключът на духовния живот е дисциплината на ума, а способът за неговото дисциплиниране е непрестанната молитва.
Как да предотвратим разсейването на мислите по време на молитва, когато то се е превърнало в навик? Разсейването по време на молитва може да се предотврати само като се насилваме да бъдем неразсеяни и тогава, когато не се молим. В „Патерика” се казва: „Монах, който се моли, само когато се моли, въобще не се моли.”
Човек не трябва да чака молитвата, за да не се разсейва, не бива да се разсейва и когато не се моли.
Разсеяността е въпрос, касаещ живота на човека въобще. Човешкият ум е устроен така, че не се спира на едно, не се застопорява. Ти едновременно можеш да мислиш и за нещо друго, да имаш още някакво впечатление, освен главното, и в този случай е важно да се съсредоточаваме върху словата, които произнасяш, без да се плашиш, ако се случи нещо друго. Например фактът, че при теб идват помисли, които те разсейват, не трябва да те занимава, освен толкова, че да се стараеш да си по-усърден, за да се намалят тези помисли.
Помисълът е фундамента на духовния живот
В „Патерика” се разказва, че при авва Пимен дошъл послушник и казал:
- Какво да правя, отче? В умът ми идват всякакви зли помисли.
И авва Пимен отговорил:
-Спри вятъра! – и започнал да бие с ръце вятъра. – Протегни ръце и спри вятъра!
- Не мога да спра вятъра!
И аввата казал:
- Както не можеш да спреш вятъра, така не можеш да спреш и злите помисли! Но можеш да направиш друго, а именно с добрия помисъл да отстраниш злия!
Така, постоянството в добрите помисли ще доведе до отстранение на злите помисли. Фундаментът на духовния живот е помисълът, затова и главното в религиозния живот се явява вътрешната дисциплина, дисциплината на ума.
Да мислим красиво!
Много е важно да знаем, че нашите мисли ги знае още някой – знае ги Бог, знае ги Господ Иисус Христос, Който е истинен Бог и истинен Човек. Христос внимава за нашите мисли.
Отчитайки факта, че през нашия ум преминават всякакви мисли, и добри и лоши, и прекрасни и безобразни, е важно да сме внимателни към мислите, важно е да мислим красиво. Защо? Защото ако мислим красиво и само красиво, тогава и ще живеем красиво и само красиво, а ако мислим красиво и живеем красиво, тогава сме щастливи.
Критерий за разпознаване на помислите
Критерий за разпознаване на това дали помисълът е добър или лош е следният, ако ти можеш да откриеш помисъла, ако можеш да го покажеш наяве навсякъде и винаги, тогава знай, че той е добър, а ако може да го кажеш само на едни, а на други не, защото за тебе би било неловко, тогава знай, че помисълът не е добър.
Ние сме по-слаби от помислите
Ние сме всичко на всичко грешни хора, и често биваме победени, често помисълът ни надвива. Ние сме по-слаби от помислите, влизащи в нашия ум. Ние сме толкова грешни и така слаби, че ни побеждават някакви помисли…
Колко души в света се терзаят от помислите! Не от реалността, не от външни мисли, а от своите, от своето неразбиране, забравянето на Бога.
Има хора, които преувеличават всичко до такава степен, че казват, че човек всеки миг съгрешава. Това не е истина. Ако в ума ни идват мисли, чужди на молитвата, защото по време на молитва се проявяват страстите, които носим в себе си, то това не означава, че мислите ни винаги са страстни помисли.
Три вида помисли
В 1-ия том на „Добротолюбие”, при Евагрий Понтийски се казва, че помислите са три вида: ангелски помисли, човешки и бесовски. Бесовски са помислите, съединени със страстите, т. е. тези мисли, които произтичат от тях и ни показват страстни. Човешки мисли са тези мисли, които не са нито добри, нито лоши, те са средни, защото за водата ти можеш да мислиш и с жадност и без жажда, за златото можеш да мислиш и с алчност и без алчност. Който има индеферентни мисли, той мисли светски, а който мисли за добри неща в тяхната връзка с Бога, има ангелски мисли. Т. е. например той мисли за злато и слави Бога за този ценен метал, мисли за красотите на живота и слави Бога за всичко прекрасно, което е създал. В този случай човек има ангелски мисли. И чрез обикновени неща той възхожда до ангелски мисли, а чрез тях се приближава към Бога.
Да бъдем внимателни към малкото
Да се грижим за нашите мисли, за нашите намерения, стремежи и с Божията помощ ще можем да въведем порядък в своята душа. А ако сме невнимателни към малкото, то ще стигнем и до великото, както казва св. Марк Подвижник, защото дяволът не презира и малките грехове, тъй като иначе не би могъл да ни доведе до големите.
В преп. Доротей има едно сравнение: ти можеш да изкорениш дървото, когато е малко, когато е подобно на трева, а когато заздравее и пусне корени, ти вече не можеш да го отскубнеш, даже и с други хора. Така че е нужно да сме внимателни към началата.
Да пазим своите чувства
Много, много е важно да пазим своя ум, но за да го пазим е нужно да пазим целия си живот, особено чувствата, чрез които външното влиза в ума, преди всичко чрез зрението и слуха. Който пази своите чувства, има все по-малко помисли, които са противни на Божията воля и с времето те угасват по думите от Патерика: не се бой от мъртвите, а бягай от живите!
Бягай от живите, т. е. не се страхувай от мислите които носиш в ума и които с времето се унищожават, а трябва да се бяга от това, което оказва влияние на вътрешното. Даже ако чувствата не са виновни за това, което носим в ума, те са прости пътища чрез които в ума влиза външното. А умът е това, което преработва помислите, и ако той е страстен, вижда всичко във връзка със страстите, които човек носи в себе си.
Да имаме трудолюбиво сърце
Свети Марк Подвижник говори, че „не се образува облак без духането на вятър, и не се ражда страст без помисъл”. Това е аскетическияг принцип – всичко в човека започва с неговата мисъл. Затова е нужно да има ред в живота. Който е невнимателен към помислите, той не може да се надява да води неопетнен живот.
Същият Марк Подвижник казва, че „ както огъня не остава във водата, така и злият помисъл в сърце трудолюбиво”. Ако си удържим от злото, лошият помисъл е в ума, който те гнети, който постоянно се върти в главата, това значи че в теб няма трудолюбиво сърце, че в душата ти няма нещо, което да унищожи лошия помисъл, да премахне съответната обсесия (от лат. obsessio – натрапчиви нежелани и непроизволни мисли, идеи и представи, предизвикващи негативни емоции).
Веднъж през деня, не помня на кое богослужение аз бях в храма и забелязах, че имам едновременно три мисли. И мисълта за това, което се казва в службата, и Иисусовата молитва, и не знам какво още, което ми е дошло в главата. И аз си казах: Господи, погледни, виждаш ли, какъв е умът? Умът е създаден, за да не се спира на една единствена мисъл. Защо? Защото само така той може да е действен в ежедневието.
При мен често идват хора и казват, че техният ум не се спира на молитвата и на богослуженията. Аз си давам сметка че това е така, че и моят ум също не се спира. Тогава аз казвам: скъпи мой, това не е грях, това е немощ.
Мислите на човека не са като мислите на Бога.
превод от руски
източник: православие ру
