Бивши атонски монаси няма

Ноември 17, 2014 in Беседи, Начална страница

Автор : Професор Александър Дворкин

Мисля, че „бивши атонски монаси” няма. Ако човек е живял в атонски манастир, ако е приел там монашеско пострижение, то той завинаги остава светогорец, независимо къде носи своето послушание – в Солун, както свети Григорий Палама, в далечна Русия, както преподобни Максим Грек, в Молдова, както Паисий Величковски, или в България, както героят на моя последващ разказ – митрополит Неврокопски Натанаил – човек със строг монашески живот, аскет, подвижник и истински пастир, обичащ своите овце и готов да положи за тях своя живот (между другото той е бил духовен наставник – авва – на митрополит Саратовски Лонгин).

 

Не гледайки на своя висок сан, владиката се отнасял с голяма простота в общуването с другите и е бил готов даже физически да услужи на всеки човек.

 

Никога няма да забравя, как ми даде да държа неговия епископски жезъл, след което се спусна по стръмния склон на гората, за да набере подбел, който щеше да свари за моя бронхит.

 

Добре познатата и широко известна „пророчица и ясновидка” Ванга живееше на територията на Неврокопска епархия, предстоятел на която се явяваше владика Натанаил. И до сега много хора смятат Ванга за православна и твърдят, че тя действа с благословението и съгласието на свещеноначалието.

 

Веднъж, малко преди смъртта на Ванга, при митрополит Натанаил дошли пратеници от нейно име и му предали молбата ù да отиде при нея. Ванга съобщавала на владиката, че много се нуждае от неговия съвет и смирено го моли да снизходи към нейната старост и болест и да отиде при нея. Владиката се надявал, че може би тя желае да се покае и обещал, че ще изпълни това ù желание. Това е напълно естествена постъпка за добрия пастир, грижещ се за всяка овца от своето стадо, още повече за заблудената.

 

Когато владиката след няколко дена дошъл и влязъл в стаята на старицата, държал в ръцете си кръст, с частица от Честния Кръст Господен. В стаята имало много народ. Ванга седяла в другия край на стаята, нещо врачувала и нямало как да чуе, че още един човек тихо е влязъл през вратата. Във всеки случай тя не би могла и да знае кой е.

 

Изведнъж тя прекъснала и с променен, нисък, хриплив глас, с усилие проговорила: „Кой влезе тук, веднага да хвърли на земята ТОВА!”. „Какво е ТОВА?”, учудено я попитали присъстващите. В този момент тя изпадна в неистовост и изкрещяла: „ТОВА! Той държи ТОВА в ръцете си! ТОВА ми пречи да говоря! Заради ТОВА нищо не “виждам”! Не искам ТОВА нещо да бъде в моята къща!” – крещяла старицата, извивайки крака и олюлявайки се.

 

Владиката се обърнал, излязъл, седнал в колата и си заминал.

 

Превод от руски: Православие ру