Молитвата
Ноември 20, 2014 in Беседи, Начална страница
Автор :
Нощувах у о. Анатолий. Нашите учени глави и многознайковци го смятат за „ пишман свещеник”, тъй като не е от най-умните, образованието – малко, на лице е неугледен и проповедите му му са нескопосани, говори просто, както говорят селяните.
- Затова пък така вярва в Бога – отвръщат тия, които го обичат, – че може да прави чудеса!
В стаята на свещеника прозорците към градината бяха отворени в бялата нощ, цялата потънала в люляци, сияния и славеи. О. Анатолий седеше на перваза и няколко пъти се обърна към мен. Виждаше се – чака кога ще заспя. Престорих се на заспал.
…Отецът свали делничния си кърпен подрасник и облече бял, изпод който се виждаха намазаните с катран селски ботуши. Готвеше се за нещо. Докато разресваше пепеляво – рижата си брада и коса, ръката му потрепваше. Стори ми се, че по грубото му селско лице премина тръпка и между гъстите вежди се изписа размисъл. Погледна ме още веднъж през рамо, качи се на табуретката, запали угарка от свещ и с едрата за невисокия му ръст почерняла ръка на земеделец започна да пали всички кандила пред иконите. Тъмният ъгъл на стаята се освети от седем пламъчета.
Застанал пред иконите, о. Анатолий няколко минути гледаше тези пламъчета, сякаш им се любуваше. От това съзерцателно любуване ката че ли стана по-тихо и в стаята, и в градината с люляците, макар че славеите пееха.
Изведнъж тишината беше нарушена от сподавения стон и тежкото падане на колене на о. Анатолий. Той прилепи чело към пода и десетина минути лежа без да помръдне. Обхвана ме безпокойство. Най-накрая той вдигна лице към Неръкотворния образ на Спасителя – голяма тъмна икона по средата на иконостаса – и започна да разговаря с Него, отначало тихичко, а после все по-високо и разпалено. „ Пак се обръщам към Твоята милост, Господи, и до седемдесет и седем пъти ще се обръщам към Тебе, докато не ме чуеш мен, грешния Твой свещеник!…Вдигни от одъра на болестта младенеца Егорка, той е само на седем годинки… Иска му се да поживее..Все бълнува за зелени поляни, как бере гъби, как лови раци… Помилвай малчугана! Хвани го за ръчичка! Прегърни го, Господи, Господи, Господи!… Един е на родителите си и те се съсипват от скръб, защото умира рожбата им, радостта им. Господи, както на мен ми е лесно да си помисля за Твоето Възкресение, така и на Теб Ти е лесно да изцелиш младенеца! Досадих Ти, Господи, с молбите си, но не мога да се отдръпна от Теб, защото голямо е страданието му!”
О. Анатолий пак долепи чело до пода и завърши вече с ридание и стон:
- Помогни…Изцели го…Егорка – младенеца Георгий!…
И той протегна напред ръка, като че ли се докосваше до края на дрехата на застаналия пред него Бог. Беше странно. В бедната вдовишка, сред суровата селска обстановка, позлатявана само от пламъчетата на кандила, един свещеник, приличащ на селяк. Да се моли така, може само един боговидец.
О. Анатолий направи три земни поклона и като че ли се успокои. Няколко минути постоя смълчан, изтощен и бледен, с капчици пот на лъсналото чело. Устните му трепнаха. Той отново заговори с Бога, вече по-тихо, но със същото упование и твърдост.
- Аз, недостойният и грешен Твой свещеник, неведнъж Те молих, Господи: спаси Твоя раб Корнилий от зловредното пиянство. И пак Те моля: спаси го! Той загива! Жена му плаче, децата му плачат… Скоро ще тръгнат да просят… Не допускай това, Господи! Подкрепи го! Корнилий… Прости и Твоят раб Павлушка, т.е. Павел…Павел,Господи! Все по селски приказвам. Езикът ми е загрубял… Та този Павлушка… заради своето невежество… на пияна глава пя лоши песни за светите угодници и като минаваше с хармониката покрай църквата, плюеше по нея… Прости му, Господи, и просвети душата му! Той ще се покае… И още малко, Господи, ще Ти додея… Награди със здраве и добри деца Ефрем Петрович Абрамов… Нали той за своя сметка посребри свещниците в църквата и дори обеща да ми купи нова риза, че моята съвсем овехтя вече… цялата е в кръпки… Благослови го, Милостиви… Той е добър! Какво още да Те моля? Да. Прати ни добра реколта… да има трева… и всякакви овошки и плод… А Даря Ивановна се оправи, Господи! Благодаря Ти и възпявам Пречестното Ти име! Три зими лежа разслабена и в скръб, а ходи и се радва! Е, това е всичко засега…А, още нещо! Спаси и помилвай моя гостенин, който лежи тук, Твоя раб Василий… И на него му помогни… Душата му се лута… Също спаси и опази Твоя раб, как му беше името? – о. Анатолий се запъна и взе да си припомня името, като се почукваше по челото с пръст. – Как беше? Ех, тази моя старческа памет! Този де, дето живее до Светата планина… има пчелин… дето ми подари валенките. Той е добър… Всички го познават… Брадата му е до кръста… Ех, как му викаха? На устата ми е!…
О. Анатоли постоя пред Господа замислен и пак кротко Му заговори:
- Ти всичко знаеш, Господи! Всички познаваш… Прости ми, Милосърдни. За безпокойството… Сигурно Ти е тежко, Господи, да ни гледаш нас, грешните и недостойните.
После угаси кандилата, като остави само едно да гори пред Неръкотворния образ на Спасителя. Запъти се към своя сламеник, поспря се до мен и въздъхна:
- Спи си човекът! А си легна май без да се помоли… Ех, младост! Какво да се прави? Трябва да го прекръстя… Огради го, Господи, със силата на Твоя Честен и Животворящ Кръст и го запази от всяко зло…
Из “Чудеса на Православната вяра” изд. Св. ап. и евангелист Лука”.
