Понякога имаме нужда да ни ударят
Декември 17, 2014 in Беседи, Начална страница
Автор : схиархим. Йоаким Пар
- Виждате ли разлика между мъжките и женските манастири?
- Разлика има – във външния вид. Впрочем, ако трябва сериозно да отговоря, мъжкият подход към нещата се различава от женския. Мъжете могат много гръмогласно да се карат помежду си, да се сърдят, да се дразнят. Жените встъпват във война една с друга, показвайки си взаимна неприязън, от което страдат всички наоколо. Зная, че при вас няма такива неща. Жените са като булдоци с остри зъби, ако се впият в някого, то вече не пускат, докато не разкъсат. Трябва да се научите да си отваряте челюстите и да не мъчите своите жертви.
Така че разлика има, но за съжаление, всички ние – и мъже и жени сме твърде лесно склоними към греха. Много сме самолюбиви, мислим за себе си, а не за Господа. Нашата участ е постоянната духовна борба. Но тя си струва да се води!
Ще ви разкажа за отец Панайотис, много възрастен гръцки свещеник. Когато го срещнах, беше вече над осемдесетте. На млади години, когато след семинарията бил ръкоположен за свещеник, той мечтаел да се озове на село и там да носи свещеническото си служение. В родното му село нямало свещеник и той с вълнение мислел за това, че е възможно да служи там. Обаче вместо това епископът го изпратил в един женски манастир. Колкото и да го умолявал отец Панайотис, епископът го благослови да отиде именно там. Манастирът бил малък, осем сестри. Когато пристигнал, отец Панайотис разбрал, че те постоянно се карат. Цялото време на изповедта монахините използвали, за да разказват какво им е направила тази или онази сестра, те се оплаквали, оплаквали, оплаквали… Отец Панайотис почувствал, че започва да полудява. Отишъл при епископа и му казал:
- Това не ми е по силите. Те се карат, обиждат, воюват една с друга… Какво да правя?
- Наблизо има голям манастир, сто и двайсет монахини – отвърнал епископът – Ще ти дам писмо, ще отидеш там и ще се срещнеш с игуменията. В нейният манастир цари пълен ред. Ще я попиташ какво да правиш, и ще направиш това, което ти каже.
Отец Панайотис се отправил при тази игумения. Тя му казала:
- Отче, това е толкова просто. Вие просто трябва да поддържате реда.
- Старая се, но не се получава.
- Ще ви покажа какво да правите.
Тя повикала една от сестрите:
- Донеси ми жезъла.
Монахинята подала жезъла на настоятелката и й целунала ръката. Игуменката я ударила по главата с жезъла, с думите:
- Сестра, това е за случаите, когато си правила нещо лошо, а аз не съм те хванала.
И поставила жезъла на мястото.
- Отче, ти трябва да ги изобличаваш за греха още преди да са го извършили. И като ги изобличиш, да пускаш в ход пръчката!
Прибирайки се обратно в своя манастир, отец Панайотис разказал за случилото се на настоятелката. Тя се ужасила:
- Ние не можем да постъпваме така! Това е жестоко! Не прави така.
И отец Панайотис не правил. Изминала около година, след което той отишъл на някакво съвещание, където присъствал епископа:
- Е, отче, как живеят сестрите? – попитал той.
- Всичко си е по старому.
- Разбирам… Ти така и не си приложил пръчката.
Така че, майко, прилагайте пръчката! Това ще помогне на сестрите, те ще ви обичат и ще ви благодарят. Нямам предвид пръчка в буквален смисъл. Ние сме като деца. Понякога имаме нужда да ни ударят както трябва – не да издевателстват, а просто рязко да ни ударят. Защо? Защото ние толкова стремително влизаме в себе си, че не забелязваме нищо наоколо, освен самите себе си.
Не зная какво е било вашето детство, но аз досега с радост си спомням моя баща. Той никога не ни се караше, вместо това така ще те цапне, когато трябва! И изведнъж всичко става ясно! Майка ни никога не ни е била, вместо това казваше, че сега ще ни набие, след което цял ден ни се караше, за това, което сме направили. Даже моят брат понякога просто молеше:
- Мамо, престани да повтаряш едно и също, по-добре ни хвърли един бой.
Така че понякога е по-добре да хвърлиш един бой – и делото приключва. Ако майката се страхува и не може да действа така със сестрите, то вие, свещениците, трябва да вземете пръчката в ръце. Ах, отче, виждам, че и ти не си готов за това. Е, тогава гледайте пръчката да не се окаже в ръцете на сестрите, да не я приложат те към вас.
превод от руски
Откъс от беседа в Спасо-Елеазаров женски манастир, Псковска обаст
