Мързеливите никога няма да станат християни
Декември 18, 2014 in Отечески съвети
Автор : св. Порфирий Кавсокаливит
Веднъж се оплаках на стареца, че нямам вече сили да се трудя. Казах му:
- Тези последни дни ми отнеха всички сили. Не мога да си движа нито ръката, нито кракът. Защо се работи толкова много в манастира?
Отец Порфирий веднага стана строг и отговори:
- Ако ние с пот на чело се трудим заради Бога и после се разкайваме за това и започваме да роптаем, извършваме смъртен грях. Запомни добре това! Без физически труд, лежейки на леглото, добродетели не се придобиват. Телесният труд е велик Божий дар, даден ни за нашето спасение, за придобиване на Божията благодат. Другите братя с радост приемат унижение и труд, а ти страдаш? Да се потрудиш заради Христа и после да съжаляваш и страдаш е много голям грях.
Ти си още млад и казваш, че си уморен? На твоята възраст аз просто летях на послушанието, исках да свърша всичко. Не ме гледай, че сега почти нищо не мога да правя. Ти вършиш още по-малко. В теб здраво се е настанил вехтият човек, който те съкрушава. Опомни се! Пей с въодушевление, силно, радостно: “Смерти празднуем умерщвление, адово разрушение, иного жития вечного начало, и играюще поем Виновного, Единого Благословенного, отцев Бога и Препрославленного” (Канон на Пасха).
След това старецът ми разказа за живота си в скита Кавсокаливия на Света гора.
- С помощта на Божията благодат нито веднъж не счупих и една чаша и нито една чиния, а миех посудата само с четка. Нямахме течен сапун. Миех бързо и качествено. Бях концентриран, пъргав, ревностен, изпълнителен и послушен. Не казвам това от егоизъм, но за слава Божия. Имах святи старци.
Старецът винаги говореше не за някакви единични, добри наши намерения, а за решителен, веднъж и завинаги извършен преход от стария живот в грях към нов в святост, в който човек живее в Христос и Христос в него. В това изменение на живота си човек трябва да вложи всичките си сили. Веднъж отец Порфирий ме попита: “Кажи ми, колко години са нужни, за да се изучиш за юрист?” Отговорих му. Той ме попита отново : “А колко години са нужни, за да се изучиш за механик, химик, доктор?” Отговорих му, недоумявайки защо ме пита за това. Старецът ми зададе нов въпрос: “А колко време ни е нужно за да се научим да познаваме Божията воля и да я изпълняваме? Разбрах смисъла на предишните въпроси и се засрамих. Какво можех да отговоря. Че в болшинството сме вярващи, мързеливи и топлохладни, че сме “християни-любители”? Старецът и без това го знаеше. Каза ми: “Мързеливите никога няма да станат християни. За да станеш истински християнин трябва да работиш, много да работиш”. В това отец Порфирий беше истински пример. Ревностно бе посветил всичките години от дългия си живот за да се научи да живее в единение с Христа. Той обичаше физическия и духовния труд, и винаги се е стремеше да предаде тази любов на другите. Старецът знаеше, че безделието води към униние, което носи със себе си множество заболявания, като психични, така и телесни. Той на всички предписваше трудова терапия. Тя особено се отнасяла за тези, които не можели да открият себе си и от това изпадали в отчаяние. Старецът казваше, че никога не е късно да се започне всичко отначало. Крахът на светската надежда, унищожаването на егоизма считаше за най-добрите предпоставки за това начинание.
превод от руски
Из “Цветослов советов”
