Този човек е нашата усмивка
Януари 19, 2015 in Беседи, Начална страница
Автор :
В наше време хората стремително губят духовните ориентири. Когато навсякъде е препълнено с “благочестиви” свещеници, на които, извинете, от усмивката не им се виждат ушите, особена значимост придобиват даже и най-малките зрънца на истинско благочестие.
Този монах, който почина неотдавна е характерен образ за Света Гора и може би най-старият представител на Атонското братство. Впрочем, сега е представител на атонците на небесата.
Вероятно всеки през своя живот е срещал монах, в лицето на когото е улавял светлината на Вечния Живот. На Атон за много отци такъв монах беше станал покойният отец Галактион. Какво беше поразителното в него? Някакво спокойно благородство, съединено със смирение. Удивително съчетание!
Отец Галактион действително беше велик пастир, забележителен представител на светогорското монашество, който в продължение на много години внасяше своята лепта в разцвета на монашеското братство на Симонопетра.
Той беше родом от село Дендрохори, близо до град Трикала, бил е женен свещеник, баща на пет деца, две от които са станали монаси: старица Никодима, игумения на манастира свето Благовещение на Пресвета Богородица в Ормилия и Атанасий Симонопетрит, йеромонах и химнограф на Великата Христова Църква.
отец Галактион със сина си отец Атанасий Симонопетрит
Отец Галактион и сам бе постриган за монах в Симонопетра от тогавашния игумен, стареца Емилиан. По-късно стана игумен на манастира Костамонит, след което отново се върна в Симонопетра, където скоро почина.
Преди много години, след един монашески постриг , старецът Емилиан по време на своята реч в трапезарията се обърнал с похвала към един човек – а това се случвало изключително рядко – не назовавайки го по име. Той казал: „Този човек е нашата усмивка. Когато не го виждаме в храма всички го търсим и се питаме, кога ще дойде. Това е най-любимият и най-полезният човек в нашия манастир.“ Всички, които присъствали там се усмихнали, разбирайки веднага, за кого става дума.
Не може да се намери поклонник или гост в Симонопетра, който да не е чувал как отец Галактион чете предначинателния псалом или шестопсалмието или пее със своя мек глас „Благословен еси Господи“, „Честнейшую Херувим“ или „Градий Господ“ в периода на Страстната седмица. До дълбока старост той пръв идва на служба и си тръгва последен, украсявайки храма със своето величествено и в същото време меко присъствие.
Кошниците, които майсторски изплитал и често давал на поклонниците за благословение, по силата на неговата молитва увеличават още повече тяхната ценност, стоейки в нашите домове.
Щастлив живот в рая, отче!
отец Галактион
Превод от руски: Исихазм ру
