Подготовката за брака
Февруари 6, 2015 in Външни
Автор : митр. Павел Сисанийски
От каква възраст е нормално младите да се влюбват и тази тяхна връзка да бъде за сериозна?
Когато бях учител, веднъж, влизайки в час при 15- годишни деца от Лицея, им казах: деца, днес ще говорим за една тема и когато ви я кажа, вие ще се засмеете, но след това ще дискутираме по нея. Те ме попитаха: за коя тема ще говорим? Аз им казах: днес ще говорим за брака. Те се засмяха, а аз ги попитах: защо се смеете? Те ми отговориха – ама, не мислите ли, че е рано за това? Аз им казах много сериозно – мисля, че вече е късно. Попитах ги също дали осъзнават колко трудно ще могат да намерят спътник или самите те да станат спътник на някой друг в живота, ако са се научили родителите им да им угаждат във всичко и винаги да налагат своята воля.
Подготовката на човека за брака започва не от в навечерието на брака, а много по-рано. Ако осъзнаем, че за Църквата бракът е тайнството на любовта, тогава трябва да кажем много характерно, че възпитанието на любовта започва много рано, още от детска възраст, както и че цялата педагогика на Църквата към младите хора въобще, и конкретно в отношенията между двамата пола, всъщност е педагогика на любовта.
Ние като родители много пъти носим отговорност, защото развиваме индивидуалността в децата, когато им угаждаме във всичко и в действителност не ги подготвяме за този велик момент, за тайнството Брак, който самите ние желаем и мечтаем как те ще създадат собствено семейство и ще се гордеем с тях.
Много правилно казахте и се радвам, че го казахте, защото много пъти начинът, по който родителите отглеждат своите деца, подкопава утрешния им брак и то по разнообразни начини – когато детето вкъщи се научи винаги да бъде по неговата воля, когато родителите постоянно подхранват неговата себевлюбеност, когато му казват не съществуват приятели! Внимавай в живота!, когато създават такава зависимост в него, че утре, когато в неговия живот влезе друго лице, те ще започнат да се страхуват да не се обезличи тяхното присъствие. Знаем изключително много случаи, в които родителите се опитват да създадат проблеми във връзката между двама съпрузи, защото гледат егоистично на своето дете и не помислят нещо много просто – ако това, което правят за тяхното дете, го направят и другите родители, тогава тези двама млади хора ще се превърнат в бойно поле, където техните родители няма да се опитват да дадат любов и свобода на своето дете, а ще претендират за нея. По този начин родителите подкопават утрешния брак на своите деца, т.е. когато реално не им дават подходящото възпитание, така че утре тези деца да са способни да създадат собствено семейство.
Може би не трябва да онеправдаваме родителите, защото правят всичко това от любов или по-скоро от болна любов.
Именно. Това е погрешно разбиране за любовта. Истинската любов съществува в Църквата и е нужно всички да знаем, че тя върви заедно със свободата. Тоест когато бащата и майката обичат истински своето дете, те ще му помогнат да стане свободно, да се изправи на собствените си нозе, да бъде в състояние да определя себе си, когато го научат да обича. Много пъти родителите негодуват, изнудват емоционално децата си и това емоционално изнудване говори за пълно поробване и липса на всякаква любов, говори за много голям егоизъм от страна на родителите. Последицата от това е, че децата изпадат в много трудно положение, защото те обичат своите родители, но за съжаление е налице явлението, при което родителите експлоатират любовта на своите деца и особено по въпроса с техния брак. Чак дотам да смятат лицето, което е влязло в живота на тяхното дете – макар и да не го казват ясно, но много пъти става така - за техен съперник. Това е погрешно и болно мислене. Не е ли достатъчно ясно, че от момента, в който човек се жени, неговото семейство вече не е бащинското му семейство? Неговото семейство вече не са неговите родители, а за мъжа това е неговата съпруга, а за жената – нейният съпруг – „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът” (Бит. 2:24). Бащинското семейство остава на второ място. Ако родителите не разбират това, тогава подготвят утрешния неуспех на своите деца. Освен ако децата не са достатъчно зрели и имат дръзновението да поставят всеки на неговото място и да обяснят на своите родители, че когато човек обича жена си, това не означава, че той краде от любовта към баща си и майка си.
Казахте, че възпитанието за момента на брака започва много рано, от детска възраст и е въпрос на голяма любов. Но нека се върнем на първия въпрос. Много пъти виждаме млади да се влюбват, някои от 12-год. възраст, от 15-год. възраст и много повече от 18-год. възраст. Виждаме това в училищата, откъдето и двамата минахме като преподаватели. Отново питам: дали в тази възраст младите са зрели за нещо сериозно, или определени пъти става въпрос за проява на инстинкта, който по някакъв начин съзрява заедно с човека, търси своето утоляване и определени пъти младите объркват секса с ероса, ако вземем думата ерос в нейните правилни измерения, т.е. като отдаване и себепринасяне?
Поставяте изключително важни въпроси. Първото, което искам да кажа, е че всички ние сме виждали едно цъфтящо цвете. От момента, в който то пробие почвата, докато порасне и цъфне, е нужно определено време и ако някой се опита да го издърпа, за да порасне по-бързо, той ще го изкорени. Същото става, когато например имаме едно портокаловото дърво, което в даден момент започва да цъфти и поникват малки портокали. Ако някой поиска да ги отреже, тогава ще загуби плода, ще загуби същността. Истина е, че от пубертета, понякога и по-рано, се пробужда так. нар. любовно чувство. Децата откриват, че светът се състои от мъже и жени и много пъти чувстват странен трепет, имат странно чувство, което не е нещо лошо, а напълно естествено. Бог подготвя човека за неговата утрешна роля. Тоест нужно е време, за да може той да узрее за това чувство и така да живее тези неща в реалността на истинския ерос и любов. С други думи, нормално е едно момче или момиче да се влюби, да имат това любопитно чувство, най-малкото самите те казват така. Тези първи трепети обаче са много по-различни от това, което е в действителност е истинският ерос. Както някой казва много хубаво, в тази възраст децата са влюбени в любовта, тоест в това странно пробуждане и чувство. Затова и не съществува твърда ориентация. Тоест виждаме, че в даден миг момчето или девойката се интересува от някое момче, минават 2-3 дена или една седмица и тя започва да обръща внимание на друго, след 2-3 седмици й прави впечатление някое друго и така нататък. Това става както при момчетата, така и при момичетата. Това именно показва, че те се намират във възраст на сексуалното пробуждане, която обаче не е още възрастта на зрялостта.
Тоест те отдават по-голямо внимание на сексуалността, отколкото на личността.
Не само на сексуалността, личността на другия също ги привлича и бих казал, че това наистина е един непорочен ерос, който няма нещо грозно в себе си. От друга страна, засегнахте друга тема – сексуалността. Трябва да изясним, че сексуалност, ерос и брак са три различни неща и всеки опит да бъдат изравнени в действителност ги унищожава. Днес се намираме в такава ситуация, където не знаем какво реално говорим, наричаме секса ерос, не знаем как да наречем ероса, не разбираме какво реално е любовта, много пъти не знаем какво реално искаме или много пъти си играем с думите, за да скрием нашата духовна и психологическа неадекватност. Трябва да кажем много просто, че сексуалността е дарба от Бога, тя е дар от Него, така, както човекът – мъжът и жената – е създаден от Бога. Св. Йоан Златоуст казваме много хубаво, че Бог е вложил този ерос в нас, който не е нещо лошо, това отдаване, това горене на сърцето, но въпросът е дали днес хората чувстват ероса по този начин? Те не го чувстват така, а като егоистична претенция само да вземат, но не и да дават. Това, което хората смесват днес, е сексуалното желание с еросната любов. Тези неща не винаги се отъждествяват и много пъти съществува не любов и ерос, а само сексуално желание. Знаем, всички имаме опит, дори децата, естествено от своите родители, че днес хората се развеждат, не защото имат сексуални връзки, а защото нямат любов. Следователно, проблемът не е дали някой може или не може да има връзки, а дали може да обича. Днес големият въпрос е, че хората са се отучили да обичат; има хора, които са неспособни да обикнат и тази тяхна неспособност се дължи на погрешното възпитание по тази голяма тема, каквато е сексът, еросът и любовта. Когато в мисълта на хората сексът се отъждествява и изравнява с ероса, тогава подготвяме за утрешния ден хора, които са неспособни да обикнат. Ако един млад човек или девойка не се научи да гледа на другия като на личност, която заслужава любов, а не като обект за безлична употреба, тогава той няма да се научи да обича. Когато започне да си мисли, че това е негово право, че така трябва, че такова е естеството на нещата, че трябва да има връзки, сменяйки партньорите днес, утре, вдругиден, докато от една страна чувства, че се задоволява сексуално, от друга страна, той не осъзнава, че осакатява емоционално себе си. Защото, когато се научи да гледа на другия като на обект за употреба, той никога няма да може да го види като личност, която заслужава любов.
Следователно, нямаме право да гледаме на другия като съсъд за наслада.
Несъмнено. Определени пъти обаче доминира разбирането, че днес така живеят хората, това е реалността, – коя реалност? – реалността на покварата, където всяко трето семейство се разбива, реалността, която показва, че днес съществува толкова млади хора, които са загубили усмивката в своя дом и то защото техните родители са неспособни да се обикнат.
От вашия опит като духовник смятате ли, че младите днес, от 15 до 20-год. възраст са в състояние да различат реалното съдържание на тези думи, които използваме – сексуалност, ерос, любов, или ги объркват и се терзаят, въпреки че навярно това е явление във всички епохи?
Аз ще ви кажа, че колкото пъти съм говорил с децата в училище за възпитанието, което Църквата дава, което е възпитанието на любовта и че трябва да се научат да обичат, те разбират напълно това, което Църквата казва и защо го казва. Обикновено децата не знаят; Църквата не казва, че сексуалността е лошо нещо, а че тя се превръща в нещо лошо, когато руши способността на човека да се влюбва и да обича. Тя казва, че сексуалността функционира по погрешен начин, когато гледаш на другия само на равнището на пола, а не на равнището на личността. Децата много пъти задават такива въпроси и с любопитство очакват какво ще им отговори свещеникът. Те обаче много бързо стават сериозни когато им казвам – деца, това, което ще ви кажа, го знаете много добре. Не сте го осъзнали, но го знаете, дано тук няма никой, но за съжаление има деца, които са загубили усмивката си в собствения си дом. Защо едно дете губи своята усмивка? – именно защото вашите родители не са се научили да се обичат. Тогава, дори някои деца да искат да се усмихнат, вместо това лицата им стават много сериозни. Защо? Защото ги натискаш по болното място и засягаш много чувствително място.
Тоест преживяванията вкъщи.
Именно. Аз им обяснявам: деца, това, което ви казвам, е причината, заради която вие сте загубили вашата усмивка. Те се замислят и ако трябва да бъда искрен, ще ви кажа, че съм говорил с много деца и от това, което виждам, но и от други ученици научавам, че никой не поставя под съмнение истинността на тези неща. Какво иска Църквата? Какво казва? – тя казва да се научиш да обичаш. Какво означава това? – да се научиш да превъзмогваш своя егоизъм, да не гледаш на другия като на обект за лична употреба и да не те интересува какво ще стане с него. Особено когато става дума за аборт. Когато попитам младежите - детето ми, осъзнаваш ли какво означава абортът за едно момиче? Почувствал ли си някога върху себе си нещо от всичко това? – тогава виждам, че младите реално се замислят.
Аз бих казал, че грешката е наша, защото ние не ги възпитахме правилно. Понякога казваме: децата днес не разбират! За съжаление, това показва нашето мислене – защото децата са в състояние да разберат и имат много повече преживявания от нас и могат да разберат за какво става дума. Естествено не казвам, че те веднага ще чуят. Много пъти действа силата на инстинкта, както и всичко, което ги заобикаля, и затова много пъти ги питам – деца, понеже гледате телевизия, виждали ли сте някога истинска любовна сцена? Тоест сцена, в която има нежност? Обикновено виждаме, че когато двама човека влизат в една стая, младежът с едната ръка затваря вратата, а с другата започва да съблича дрехите на девойката. Това какво означава? Означава нежност?
Реално виждам, че младите са достатъчно зрели, за да разберат, че когато човек се намира на равнището на страстите, тоест на своя егоизъм, тогава той гледа на сексуалността като на средство за лично задоволяване и е безразличен към това какво ще стане с другия. Това обаче, което е любов, чувство, истински ерос,горене на сърцето за другия, огненото отдаване на другия, за съжаление, когато нямат правилно възпитание, младите не го живеят.
Още нещо, което също е важно. Много млади не осъзнават, че едно е безотговорната връзка преди брака, където всеки си стои у дома, някой друг покрива всекидневните нужди, срещат се за няколко часа и си прекарват хубаво, и друго отговорната връзка в брака, когато човек вече във всекидневието е призван да приеме живота на другия. Тогава вече осъзнаваме и чувстваме отсъствието на любовта, когато мъжът внезапно започва гледа на жената, за която се е оженил – защото се предполага, че я обича - като на свой противник, враг и ад. Известна е картина, където много млади съпрузи много скоро след техния брак поставят телевизора по средата, за да не комуникират помежду си. Разбира се, тези състояния не траят дълго. Зная за много връзки, които продължиха дълги години, но бракът трая няколко месеца.
Тоест много пъти хората предпочитат да мълчат, за да не влязат в конфликт, но това не е съвместен живот, а примирение.
Ще ви кажа, че не само мълчат, за да не влязат в конфликт, но и мълчат, защото няма нищо съществено, което могат да си кажат. Сещам се, когато казвах на едни съпрузи: бре, деца, по-рано часове наред разговаряхте по телефона. Добре, сега, нямате ли какво да си кажете? Не можете ли да се хванете под ръка и да излезете на разходка? – а мъжът ми каза: ама, днес заведенията са скъпи. Какви заведения, детето ми? Да се хванете под ръка и да вървите по улицата!
Сигурно са се наситили на това?
Точно така. Вече няма какво да си кажат и навярно вече са опразнили себе си. Защо? - защото реално никога не са били изпълнили себе си.
превод: Константин Константинов
