Дружбата и любовта се различават както вкусът и храненето

Февруари 11, 2015 in Беседи, Начална страница, Семейство

Автор : схиархимандрит Йоаким Пар

 

 

Бракът може да ви заведе в рая. Бракът може да ви вкара и в ад на земята. Повечето хора са видели в брака ада на земята, а не рая. Защото в него не следват това, което би трябвало. Храната не е за вкуса, а за да се заситим. Вкусът е едно вторично качество на храната, но не е нейната цел. Дружбата между двама души е вторичен ефект на любовта, но не е целта на любовта. Така е, когато встъпвате в брак само за това, да не останете сами, да имате някого в своя живот, не за да му дадете това, което имате, а защото се нуждаете от него. Това е същото, като да търсите храната заради вкуса, а не заради естественото наяждане. Ще свършите зле или от анорексия, или от преяждане. И с двата способа убивате себе си. Защото храната става отрова. Ако имате връзка не заради това да обичате другия и Бога, а заради това, което те дават на вас, убивате себе си и другия също. Всички сме виждали такива семейства, мнозина са израснали в такива – това е катастрофа, защото няма любов. Защото тези хора нямат никакво разбиране какво е това, а само търсят вторичния ефект, игнорирайки главната цел.

 

Ще ви дам два примера за брак. Много пъти са ми задавали въпроса защо имаме толкова светии монаси, а почти няма семейни светии. Струва ми се, че отговорът е такъв: Когато се посвещавате и обещавате на друг човек като средство за търсене на Бога, трябва да сте сигурни в това, което правите. Да допуснем, че съм решил да се захвана с някакъв бизнес – нужен ми е партньор, за да се получат нещата. Трябва да съм сигурен, че този партньор има същата цел и същото разбиране за нещата, които трябва да правим, и е готов да направи същата инвестиция. В противен случай един от двамата ще се издъни. Същото е в брака.

 

Ние сме в северен Ню Йорк и недалеч от нас живее едно католическо семейство. Работим за това те да станат православни… Но засега са католици. Още дори не знаят, че стават православни, но стават. Това е прекрасно семейство с 8 деца – най-голямото е на 27 г., а най-малкото на 8. Един от нашите монаси е учил заедно в училище със съпруга и съпругата. Веднъж дойдоха бащата и малкият син на всенощно бдение. Представете си, че в най-добрия случай католическата служба е 20 минути! А нашата е три часа и половина. Няма столове, хората трябва да стоят прави. Бащата и синът изкараха цялата служба. После мъжът дойде при мен и ме покани на вечеря. Попитах детето: „Службата беше дълга, сигурно си изморен?” А той каза: „Не, нормално е.”

 

Започнахме да разговаряме и питам бащата, как може да застави своя 16-годишен син да прекара толкова време в църквата в събота вечер. Преди да ми отговори, момчето каза: „Това е моята събота с татко. Всеки от нас получава една събота с бащата. Ние я прекарваме с татко, без значение какво прави той. Баща ми е шофьор на камион – ако е на работа, ние сме с него, ако е вкъщи – пак, ако ходи на църква – пак. Важното, е че сме с него.”

 

Казвам – можете ли да си представите вие толкова силно да обичате баща си?! Че да нямате търпение да дочакате да прекарате своя ден с него. Или си представете, че вие сте бащата, а синът ви ви обича толкова силно, че иска да прекара цял ден с вас, без значение какво правите. Бях потресен! След месец се развали един наш стар автомобил. Децата обичат да ремонтират коли и попитах майката дали децата не искат да оправят автомобила. Тя каза, че това ще им хареса. Следващата събота дойдоха бащата и най-големият син – на 27, който има семейство и 3 деца. Попитах го: „Готвиш се да помагаш на баща си за колата?” Той отговори, че днес е неговият ден с татко. „Но ти все още се прибираш вкъщи?” „Разбира се.”

 

Разговарях един ден и с бащата.

 

- Извинявай, разкажи ми как заставяш децата да ходят на църква?

 

- Какво имаш предвид?

 

- Какво правиш, ако ти искаш да отидеш на църква, а те искат да отидат на друго място?

 

- Но ние ходим на църква и това е именно, което ни прави семейство. Даже не питаме – просто отиваме. И всички те идват с нас.

 

Попитах големия син, той ходи ли на църква.

 

- Да, ние с нетърпение отиваме на църква и се присъединяваме към мама и тате и другите деца.

 

Бащата ми разказа малко от своя живот. Като шофьор на камион обикновено тръгва на работа в 4 или 5 сутринта. Но става в 3 - 3.30 ч, моли се час-два и отива на работа. Бях дълбоко впечатлен от това семейство.

 

Бяха дошли на Рождественската служба с няколко от децата. Службата е много дълга – до късно вечерта малките вече спяха по диваните. Аз питам жената:

 

- Кой е началник във вашето семейство? Ти или твоят съпруг?

 

- Господ Бог е началник в нашето семейство. Моят мъж има послушание към Него, а аз към своя съпруг.

 

Това, което съзижда семейството, е молитвата. Искате да знаете кое прави брака възможен? Любовта към Бога и послушанието! Като дете или като родител, вие обичате ли Бога? Вашите деца искат ли да прекарат времето си с вас?

 

Една жена дойде сутринта, плачеше и казва:

 

- Отче, какво да правя с дъщеря ми – вироглава е, въобще не ме слуша?

 

Аз я попитах:

 

- А вие слушате ли своя мъж?

 

Тя подскочи:

 

- Каквооо?!

 

- Послушна ли сте към своя мъж?

 

- Не.

 

- Именно поради това и дъщеря ви е непослушна към вас. Защото вие не виждате послушанието като свобода. Вие го разбирате като бреме, което отнема вашата свобода. А това е способът, който ви освобождава от най-голямото чудовище на земята.

 

Ние не слушаме Евангелието. Не чуваме това, на което ни учи Иисус Христос. Какво означава да си човек. Как можем да открием Отца и да станем святи. Ние игнорираме това и слушаме света и оставаме само с него. С цялата болка, хаос и мъка, които ни предлага светът.

 

Неотдавна при мен дойдоха две момичета и ме попитаха: Как да си намерим добри православни мъже? Станете добри православни жени. Тогава те ще дойдат и ще ви намерят.

 

Мислите, че ще намерите някакъв чудесен мъж или жена? Няма да ги намерите. Те не съществуват. Само човекът, който обича Бога и е послушен към Него, е именно добър за връзка. Вашата болка и печал произтичат от факта, че вие не сте в послушание. Вие не сте послушни към Бога, съответно и не можете да обичате, а оттук следва, че и не можете да поддържате връзка.

 

Ако се готвите да встъпите в брак и търсите човек, но не любите Бога повече от себе си, вече сте в беда. Ако човекът, който има интерес към вас, също не обича Бога повече от себе си, ви очаква разтърсващо пътуване. Също и ако не обичате Бога повече, отколкото се обичате един другиго – очаква ви фойерверк! Защото двамата няма да станат едно. Всеки ще продължава да иска това, което иска. Това е като да съединиш двама човека в едно – невъзможно е! Само в Бога двамата могат да станат едно. Ако започвате с това, че „той е простак, но аз ще го променя”, или пък „тя е егоистична вещица”… Не, няма да се получи.

 

Ако двамата съпрузи се молят заедно, ходят на служби, изповядват се преди празниците, искат си всеки ден прошка… Такива не биха се мамили едни другиго. Защото те правят всичко за това да удържат брака, постоянно възвръщат един другиго на правилния път и се балансират. Господ Бог е силата на техните взаимоотношения. Винаги ще получите накрая това, което обичате. Ако обичате себе си, в края на пътя ще останете сам със себе си.

 

Преди всичко останало ние трябва да имаме връзка с Бога. Ако аз съм… маниак и се готвя да встъпя в брак с вас, трябва да победите това, преди да встъпите в брак, защото в него няма да се промените. Защото обичам само себе си. Аз ще се опитам да ви насоча към нещата, които на мен ми харесват. Но въпреки това аз обичам себе си повече от всичко. И на мен ще ми омръзнете. И тогава ще си тръгна.

 

Ако срещнете най-прекрасния според вас човек в света, вие разглеждате възможността за семейство и деца, а той каже – не, не искам деца, няма шанс. Ще сте много глупава жена, да встъпите в брак с него. Или пък да си мислите: не, аз ще работя над него, напротив – той ще поработи над вас. Вие ще се загубите. Не може да има преговори по въпроси, които не позволяват това. Бог, вярата, светостта не са предмет на преговори. Това ще е страст, не любов. Св. Бенедикт Нурсийски казва: „Не предпочитайте нищо пред любовта Божия.”

 

При мен в църквата идва една жена с двете си деца. Веднъж я заговорих:

 

- Твоят съпруг никога не идва с теб на служба.

 

- Ние сме разведени.

 

- Съжалявам да чуя това. Бившият ти съпруг съществува ли още в живота на децата?

 

- Да, но е много трудно. Аз съм вегетарианка, а той яде животни. Затова се разведохме.

 

Попитах я:

 

- Ти това не го ли знаеше преди?

 

- Ами бях убедена, че той ще се промени.

 

- Как може да се договориш с мъж, който обича стек, да го замени с парче тиквичка?! Ти луда ли си!?

 

Ние много фантазираме.

 

Трябва да поставим нещата на тяхното място.