За оплакването
Февруари 12, 2015 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : архим. Епифаний Теодоруполос
Един човек се оплакал на стареца Епифаний:
- Отче, аз много се безпокоя, че нямам пари да осъществя мечтите си: добри колеги, с които да работя успешно, жена, която да ме направи щастлив, деца, които да ме слушат…
И старецът го прекъснал:
- Имате ли здраве?
- Да.
- Доходи?
- Добри.
- Дом?
- Свой собствен.
- Осигуровка?
-Пълна.
- Добре, бедни човече, защо не славите Бога за тези неща, които имате, вместо да се безпокоите за онези, които нямате?
Без самомнение
Големите, сериозните постижения в живота – и това се случи на едно от духовните му чеда – не го вдъхновяваха. Изразяваше радостта си с усмивка и обръщаше внимание на това, че всяко постижение е суетно. „Човешките неща са суетни”, казваше той, дори когато ставаше дума за получаването на титлата професор в Университета. Негов духовен син беше станал професор, след като тридесет години беше преподавател: като право тази титла се даваше на ония, които я заслужаваха.
Друго духовно чедо, лекар, минал край стареца малко преди началота на Общогръцката конференция, на която трябвало да получи награда за някакъв свой проект. Старецът го поздравил и му казал следното:
- Дете мое, не забравяй, че след това идва смъртта!
Из „Съвети за живота” Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”
