Подготовката за брака
Февруари 13, 2015 in Семейство
Автор : митр. Павел Сисанийски
Геронда, за съжаление, ние като родители правим нещо по-различно от това, което казахте, тоест вместо да говорим предварително на нашите деца, да ги възпитаваме правилно, да им говорим за това как човек може да стигне до брака и да го съхрани, ние просто ги наблюдаваме и един ден, когато осъзнаем, че детето ни е създало връзка, се сепваме, започваме да го преследваме и да му забраняваме да излезе навън, защото това означава, че ще отиде да намери момичето, с което е създал връзка. Това ни ужасява, защото определени пъти смятаме, че изборът на детето ни не е правилен. Как преценявате това наше поведение и дали им помагаме с това да забраняваме, да ги порицаваме всекидневно „защо излизаш? Къде отиваш! Пак ли с нея!”, или така създаваме повече проблеми?
Вижте, преди да отговоря на този въпрос, ще кажа, че съществуват родители, които подтикват децата си да създават връзки в своето отчаяно усилие да реабилитират себе си. Разбира се, Бог не благославя това наше лицемерие и затова тези родители се нараняват и страдат поради своите деца. Много голяма грешка е когато има някакъв проблем с детето, да не говориш с него за проблема, което е израз не на мъдрост, а на глупост. Защото, ако тези, които истински го обичат, т.е. неговите родители, не отговорят на въпросите на детето, тогава то ще потърси отговор някъде другаде. Родителите ще играят ролята на щраус, които заравят лицето си в земята, за да не видят, че тяхното дете е стигнало до възраст, в която има въпроси и навярно вече е направило някои грешки. Въпросът е, че родителите трябва възпитат правилно своите деца от много ранна възраст. Позволете ми да кажа и още нещо с пълното съзнание, че това може да скандализира: аз мисля, че не е правилно това, което правим много пъти в Църквата. Например в неделното училище разделят момчетата от момичетата. Защо казвам това? Защото, когато те живеят заедно в училище, в детската градина, в частните уроци, навсякъде, и ние отиваме и ги разделяме, тогава сякаш реално им внушаваме идеи. Но ако им преподадем възпитанието на любовта, тогава им помагаме изключително много. Защото трябва да осъзнаем, че едно е истинският етос на човека, който трябва да ни интересува, и друго фалшивият морализъм, т.е. външното сериозно изражение, забравяйки, че детето има цял куп проблеми и тревоги.
Също така това погрешно възпитание е създало погрешни възгледи и разбирания, което кара младите да сключват бракове, които в крайна сметка не са успешни. Трябва да кажем много просто, че от момента, в който Бог влага в човека тази възможност да обича, да се влюбва, тя е благословена от Бога. Разбира се, едновременно с това трябва да им обясним, че и храната е благословена, тя е от Бога, но когато човек преяжда, той съсипва себе си; има много изключително неща, които са дар от Бога за човека. Това, което ги обръща срещу човека, е тяхната зло-употреба. Затова е важно да научим децата за правилното място на всяко едно нещо в живота и ние първи да им говорим за това; да им обясняваме, да не се чувстват неприятно заради своите чувства и така детето реално да се ориентира, да разбере себе си и да се научи да обича. Настоявам на това. Младите трябва да се научат да обичат, тоест да ценят другия. Ние лесно говорим за любовта и я предъвкваме като някакъв бонбон, но когато казвам обичам, това означава две основни неща: уважавам и ценя. Приемам другия такъв, какъвто е, защото го обичам и не се опитвам да го направя като мене.
Много пъти родителите не са съгласни с децата си. Бих казал, че определени пъти може да имат право. Не казвам, че децата винаги са прави, но какъв е въпросът? – трябва да третираме правилно този въпрос – че не сме помогнали на детето да вземе отговорно решение. Няма да наложим насила решението на детето ни, а трябва да му помогнем само да види ясно нещата. Както се казва в пословицата и всички го знаем, колкото повече забиваш един пирон, толкова по-дълбоко влиза в стената. Когато един родител със своя инат постоянно се опитва да разклати връзката на сина или дъщеря си, дори синът му да вижда недостатъците на приятелката си, от желание да я предпази от несправедлива атака, той ще защити дори нейните грешки, за които след това може да заплати. Затова, ако възпитанието от родителите е правилно – защото трябва да кажем, че има родители, които се правят на християни и техният критерий за спътник на детето им в живота не е характерът на първо място, а имотното състояние, работата, такива неща, без да се интересуват от самия човек. Определени пъти детето влиза в конфликт с родителите си, защото това е негов избор и изборът може да е правилен що се касае характера на избрания от него човек, тоест той да има вътрешно богатство, но да липсва външно, материално богатство. С други думи, родителите настояват да направят детето си нещастно. Защо? Защото този брак, който предлагат на детето си, е брак с много кратък срок на годност. И човек се пита – добре, родителите нямат ли критерии? Ще ми позволите да кажа и нещо друго, което много ме огорчава – това поведение на родителите реално показва краха на техния собствен брак. Тоест тези родители дълбоко в себе си не са доволни от собствения си брак и затова се опитват да предложат такива евтини критерии, а не да помогнат на детето си да открие човек с истинското богатство на сърцето, с вътрешна красота. Много пъти казвам на децата: деца, ако няма вътрешна красота, какво ще си кажете помежду си, ако нямате обща цел, ако нямате тази сила, която да ви подтиква да направите нещо красиво и съзидателно в живота ви? Когато постъпвате само егоистично и искате само да взимате от другия, тогава не разбирате ли колко бързо ще се изразходвате?
Кои са предпоставките, за да се задържи връзката между младите? Можем да изброим достатъчно предпоставки, но на мен се струва, че предвид казаното досега, всички предпоставки се обединяват в една – любовта. Така ли е?
Да, така е. Всеки младеж и девойка трябва да се замислят много сериозно дали са се научили да обичат. Казвам това, защото съм слушал млади хора, които се подготвят да сключат брак и които заявяват, че аз не съм влюбен! Тоест не обичам жена си, а се женя, защото трябва да се оженя. Това обаче колко ще продължи? Защо? – защото бракът е кръст, но ако човек няма любов? Бог е приел Кръста, защото обичал човека до смърт. Ако човек не обича другия до смърт, тогава? Сещам се за един случай, който научих в САЩ. Младеж и двойка бяха сгодени, обичаха се и младежът се готвеше да стане свещеник. В даден момент стана ясно, че девойката е болна от рак и тя му каза: виж, искам да знаеш, че от моя страна си свободен, не искам да ограничавам твоя живот. Зная, че искаш да станеш клирик, избрал си пътя да станеш брачен свещеник и не искам утре да не си такъв. И отговорът на младежа- виж, аз те обичам и винаги ще те обичам. Ще се оженим и оттам нататък каквото Бог каже! Ако Той отсъди да те вземе преждевременно от мен, да бъде благословено Неговото име! Това обаче няма да угаси любовта, която чувствам към теб, нито ще ме накара да променя моето мнение и отношение. За това реално говорим – за любовта и истинския ерос. Защо? защото дори смъртта не може да отмени любовта.
За съжаление хората, които нямат любов, не разбират този език. Защо ли? Защото никога не са изпитали любов. Бих се осмелил да кажа и нещо друго – това е причината, поради която много хора днес не разбират монашеския живот. Не разбират, защото са хора без любов. Монашеският път е любовен път, в който любовта на човека към Бога е победила любовта към хората. Както става и между хората, т.е. себепревъзмогването. Когато някой се влюби в една девойка, това не означава, че мрази останалите. С други думи, любовта към една личност побеждава всяка друга любов. Всичко това обаче предполага човек да има любов и докато смятаме това за самопонятно, днес това липсва и хората нямат любов, не могат да се влюбят, не са се научили да се влюбват. Защо? Защото не са се подвизавали да превъзмогнат своя егоизъм.
Толкова често използваме думата любов и постоянно говорим за нея, но накрая се оказва, че за съжаление не сме се научили да обичаме.
Да, защото днес обикновено, когато казваме любов и ерос, имаме предвид секс, докато това са две напълно различни неща. Човек може да използва сексуалността дори за да унижи другия - изнасилването е характерен пример. Но това, което променя връзката, е именно любовта. Еросът, сексът и любовта са три неща, които взаимно се проникват, но се отличават помежду си, всяко от тях има различно качество. Те съществуват в живота на човека, проникват се взаимно в брачния живот и еросът не съществува само в брака. Казах, че монашеският път е любовен път и това горене на сърцето много пъти ни кара да третираме живота по любовен начин. Под любовен нямам предвид сексуален начин, а да вършиш всичко с удоволствие – в работата, в семейството, в нещата, с които се занимаваш. И когато човек прави това с удоволствие и любов, тогава се радва на това, което прави. Тогава неговият живот е пълноценен. От друга страна, има хора, които прекарват своето всекидневие по егоистичен начин, използват егоистично другите и всъщност те са много „евтини” хора. Те са банални дори когато се опитват да изглеждат важни и да впечатлят.
Знаете ли, няма да скрия от вас, че понякога пътувам и виждам хора, виждам физиономии и лица, които имат сериозно изражение и които се опитват да се изпъкнат с начина, по който вървят, по който се държат, но когато застанеш малко до тях, оставаш с впечатлението, че вдигат само шум. И когато видиш – в самолета, в автобуса, някъде другаде – начина, по който разговарят и обсъждат, тогава се уверяваш напълно за твоето първоначалното впечатление. Защото не разбираме, че колкото и да украсяваме нашия външен вид, за да впечатлим другите, зад украсата изпитаното око вижда реално какво се крие.
Какво води до криза в отношенията между двама човека, независимо дали са влюбени или вече са женени, и семейството се разпада?
Това, което води до криза, не е нещо, което идва внезапно, а обикновено съществува предварително и в даден момент излиза на повърхността. Много пъти кризата е предначертана още преди брака и е свързана с характера на хората. Разбира се, има и трудни състояния, където човек се поддава на изкушенията, защото няма духовна готовност да ги преодолее. Всички хора имат изкушения в живота и ако нямаме духовна подготовка, за да ги посрещнем, тогава можем да паднем и да сгрешим. Разбира се, има хора, които след своето падение се осъзнават и се покайват. Бих казал, че ако действително искаме да предотвратим кризата, трябва предварително да сме се опитали да направим едно нещо и постоянно да го правим, а именно да обичаме, което не е статично състояние, а означава постоянно да превъзмогваме нашия егоизъм. Това е любовта – да се намираш в постоянно движение. Много пъти хората мислят, че сме застояли на едно място. Сещам се за един случай. В един цветарски магазин влезе възрастен човек, който поиска от продавача три рози и му каза: днес е годишнината от брака ми с моята съпруга! Той обаче го каза по такъв начин, че накара мен, непознатия за него, да му кажа – прощавайте, че се намесвам, но начинът, по който казахте това и поискахте цветята, говори за човек, който още е влюбен в жена си! Той се обърна, погледна ме и ми каза - Отче, прав сте! Наистина е така. Виждал съм и други, които правят същото нещо, но по един банален и формален начин: Да не мърмори жена ми, че съм забравил този ден. Затова всеки човек трябва да осъзнае, че истинската любов е плод на Светия Дух. Целият живот на Църквата е живот в подвига на любовта и истинския ерос, който започва от Христовата личност и стига до личността, която Бог ми е дарил, за да бъде мой венец и слава (т.е. моята съпруга или съпруг).
превод: Константин Константинов
източник: източник
