О, как той се заблуждава
Март 5, 2015 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : св. Порфирий Кавсокаливит
Отец Порфирий, светостта на когото беше очевидна за всички, които общуваха с него, беше не само велика съкровищница на Божествени дарове, но се явяваше, макар че не се стремеше към това, вярно мерило за духовността на другите.
Мой приятел веднъж се оказал в неприятно положение. По един доста сериозен въпрос, с един друг свой познат, имали различни мнения. Опитвайки се да заглади спора, моят приятел предложил да се обърнат за помощ към духовника на неговия опонент, въпреки че не го познавал. Без да разпитва що за човек е той, съвсем добронамерено се срещнал със свещеника и в духа на доверие и самоосъждане му открил своето сърце. Духовникът се отнесъл към изповедта му извънредно строго и се опитал да му направи смазваща „психоанализа“. Всячески възхвалявайки добродетелите на противната страна, порицал моя приятел за неговите немощи и го осъдил за неговите идеи, като уверявал, че казва всичко това за негова собствена полза. По този начин станало така, че пукнатината между приятелите не само не се оправила, но – напротив, прераснала в бездънна пропаст. Потресен от това неочаквано нещастие, моят приятел се обърнал към отец Порфирий. Старецът още от самото начало разбрал реално положението на нещата и му казал за неговия приятел: „Знаеш ли, чедо мое, как гледа на теб сега? Като на мравка.“ И за духовника: „Ах, ах, ах, как се заблуждава! Що за помрачение му е дошло? Повярвал на това, което му е наговорил твоят опонент, а твоите думи ги игнорирал. С такъв подход той може много да смути хората. Знаеш ли, някои духовници обичат да изграждат себе си като психиатри.“
Това скръбно произшествие с моя приятел ме накара да се замисля. Християнинът, ако не иска да чува отправените към него слова на апостола: „Защото заради вас, както е писано, името Божие се хули между езичниците“ (Рим. 2:24), трябва да приема всеки човек смирено като образ Божий, а не да гледа на него високомерно като на мравка. Духовникът, ако не иска да стане лъжепастир, вредящ на овците, трябва да бъде разсъдителен, милосърден, а не лицеприятен. Ако действа по пристрастие и започне да защитава „нашите“ против „чуждите“, то ще падне в дяволска прелест. Отначало той сам ще потъне в рова на заблуждението, а след него ще пропаднат и всички „наши“. Бог ще намери начин да защити „чуждите“. Духовникът трябва да избягва да бъде психиатър. Неговият път – това е освещаване в Христа. Да може заедно с постепенното очистване и просвещение на душата да достигне познанието, първо – за самия себе си, а после – и за другите.
Ако духовникът прибягва към методите на психиатрите, в които е некомпетентен, то той напълно губи правилната духовна ориентация и ще претърпи неуспех. Даже и самите психиатри много често не могат нито да разберат и правилно да поставят диагнозата на болния, нито да му назначат правилно лечение.
Затова изборът на осветен, а не на осветскостен духовник, се явява най-важната, насъщна и отговорна задача за всеки православен християнин. Ако за да намерим добър лекар, комуто бихме могли да поверим нашето тленно тяло, не жалим нито труд, нито време, не се боим от разходи и от разстояния, то колко повече сме длъжни да се потрудим, за да намерим добър духовник, на когото бихме могли да поверим своята безсмъртна душа! Добри духовници има, но доколкото те са изпълнени със смирение, то те са незабележими, както отец Порфирий. За да ги намерим, трябва да се смиряваме и да се трудим, подобно на гмурци, търсещи в морските дълбини многоценни бисери. Това търсене в края на краищата донася радостта на великото придобиване, както казва Христос: „Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери, и като намери един скъпоценен бисер, отиде, та продаде всичко, що имаше, и го купи“. (Мат. 13:46)
Из “Цветослов советов”
