Спомени за св. Йоан Шанхайски
Март 12, 2015 in Беседи, Начална страница
Автор : прот. Урош Максимович
СПОМЕНИ ОТ ЕДИН СЕМИНАРИСТ- Протойерей Урош Максимович
Неговият живот действително беше ангелски. Наистина може да се каже, че той повече принадлежеше на Небето, отколкото на земята. Кротостта и смирението му напомнят тези, които са увековечени в житията на най-великите аскети пустинници. Храна той приемаше в количество, необходимо за поддържане на телесните сили. Облеклото му бе просто, а от легло той въобще не се нуждаеше. Стаята му се намираше в сутеренно помещение, с един прозорец без завеса, с изглед към вътрешния двор. В стаята му имаше обикновена маса, стол и креват, на който той никога не лягаше. На масата винаги бе Светото Евангелие, на полицата – богослужебни книги. И повече нищо. По всяко време на нощта можеше да бъде заварен да чете Библията, тъй като в закона на Господа бе волята му, и върху Неговия закон той размишляваше денем и нощем (ср.Пс. 1,2 ). Преживяванията, които той изпитваше по време на църковните служби или на молитва, не могат да се изразят с думи. Необичайна бе и неговата подготовка за Божествената литургия: още от четвъртък ядеше по-малко, в петък и събота – едва се докосваше до храната, докато в неделя не извърши Литургията.
През първата седмица на Великия пост той не вкусваше нищо, но всеки втори ден служеше, както и в течение на Страстната седмица. Когато настъпваше Великата Събота, тялото му вече бе съвсем изтощено. Но в деня на Възкресението Христово той сякаш се възраждаше. След Божествената Литургия силите му се връщаха и ангелска радост озаряваше лицето му. Така пред очите ни протичаше неговият подвижнически живот.
Отец Йоан бе рядък молитвеник. Той така се потапяше в текста на молитвите, че се създаваше впечатление, сякаш направо беседва с Бога, Пресвета Богородица, ангелите и светиите, които стоят пред неговите духовни очи.
Обичаше ни всички и ние него също. Ежедневно и ежечасно той се молеше за нас . Всяка нощ, като ангел- хранител, ни пазеше: на един поправяше възглавницата, на друг одеялото. Винаги, влизайки в стаята или излизайки от нея, ни благославяше с кръстното знамение.
След възвеждането на йеромонах Йоан в епископски сан, владиката бил назначен в Шанхайската епархия. За сираците и децата на нуждаещите се родители той устроил дом, поверявайки ги на небесното покровителство на горещо почитания от него Свети Тихон Задонски, обичащ децата. Той сам събирал болни и гладуващи деца по улиците и тъмните пресечки на бедните и мръсни шанхайски покрайнини. Веднъж, като разбрал от вестниците, че в някои бедни квартали на града понякога кучета разкъсват бебета, хвърлени в кошове за смет, Владика Йоан се запътил нататък. Из тъмните улици на бедния квартал, където живеели пияници и всякакви тъмни личности, владиката изведнъж чул да стене бебе в кофа за боклук. Той взел бебето с помощта на една своя спътница, която го придружавала през цялото време. Така с настъпването на нощта владика Йоан влязъл в приюта, носейки със себе си двама малчугани.
Ето едно поразително съобщение от очевидец, от Лидия Лю, свидетелстващо за неговата духовна висота. „Владиката два пъти идва в Хонконг. Това изглежда странно, но, без да познавам Владиката, му написах писмо с молба за помощ на една вдовица с деца, и също го попитах за някои лични духовни проблеми, но отговор не получих. Мина една година. Владиката пристигна в Хонконг, и аз бях в тълпата, която го посрещаше в храма. Владиката се обърна към мен и каза: „Вие ли сте тази, която ми написа писмо! „Бях поразена, тъй като Владиката никога преди това не ме бе виждал. Когато изпяха молебена, Владиката стоейки до аналоя, започна да казва проповед. Аз стоях заедно с майка ми, и ние и двете видяхме светлина, обкръжаваща Владиката и отиваща надолу към аналоя –сиянието бе с дебелина един фут (около 30,5 см) .”
Из книгата „Свети Йоан Шанайски и Сан Франциски Чудотворец”
