На всяко нещо ще му дойде времето

Март 17, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : архим. Андрей Конанос

Нашият Христос казва, че „този, който подобно на  птичките и враните на небето, на дечицата и цветенцата се довери на Господа, ще види Неговия покров и обич. Ще му дам от всичко: и храна, и вода, и красота, и украшения; и ще намери благата на целия свят. Аз ще му ги дам.” Ти обаче не проявяваш търпение да видиш тези чудеса, а какво правиш? Постоянно се тревожиш. И Господ казва: „За да видиш това, което обещах, съблечи от себе си дрехите, които носиш и съсипват твоето лице.  Аз искам да те разкрася, но как да те разкрася, когато ти отиваш и поставяш на лицето си твоите изкуствени украшения, човешките? Махни от себе си тревогата, за да ти дам хубаво мирно, тихо, спокойно лице. Свали от себе си тревогата, несигурността и паниката, които те правят грозен и карат лицето ти да старее, и дойде да облечеш, дойди да си сложиш Моята дреха.” Христовият мир, вярата в Христовата сила, упованието в Христовите думи. И след това знаеш ли какво да направиш? Простри се спокойно и чакай търпеливо Христовата благодат, която ще дойде да те промени. Стани такъв, какъвто Бог те иска и след това легни, спи и чакай. Довери се на Бога и остави всичко на Бога. Проявявайки търпение, ще виждаш всеки ден Бог да прави нещо в твоя живот. Всеки ден, когато се събуждаш, ще констатираш, че си по-близо до щастието. Ако погледнеш на всичко това логически, ще кажеш, че това, което Бог казва, няма да те направи щастлив, а напротив, то те оставя да висиш в празното пространство. Обаче. Това, което мислиш, че е висене в празното пространство, е най-сигурното движение на щастие.  Бъди сигурен, че това, което мислиш, че е празно пространство, точно то ще доведе до изпълване на сърцето ти; ще видиш как животът ти ще се промени. „Не прави нищо – казва Христос, – за да отмъстиш на врага си. Остави, аз ще поема това. Аз ще направя каквото трябва. Ти прави само едно нещо. Какво? Обичай врага си. И когато го обичаш, сякаш сипваш жар върху главата му.” „Ама –  ще кажеш, – аз искам да видя отмъщението. Искам да видя, че се намесваш, Господи. Да видя ред, справедливост в живота ми.” И Господ казва: „Да, ще го направя. Ще те оправдая. Остави обаче нещата. И когато дойде време, ще помогна. Искам обаче да помогна и на тази душа да разбере грешката си. Ти обаче прояви търпение. Остави Аз да те оправдая, а не ти.”

 

Господ казва да се молим: „Насъщния ни хляб дай ни днес.” „Господи, само за днес? А утре? Какво ще стане утре?” Остави утре. Днес не сме ли живи? Прояви търпение и ще видиш, че и утре ще почувстваш Христовата сила, отново ще видиш Неговия покров. Без да мислиш какво ще стане вдругиден, какво ще стане догодина, какво ще стане, когато навършиш 60 и 70 години. Остави нещата да се движат на самотек. В живота е необходимо търпение. Логиката ти казва: „Направи всичко сега. Бързай, движи се, търчи, върви по застрахователни компании, прави инвестиции сега, губиш контрола над живота си.” И Господ казва: „Не. Не се паникьосвай! Изчакай. Научи се да чакаш!”

 

Научи ли този урок на търпението в живота си? Помисли. Кога стана на 20 години от 18, кога стигна 40 и сега си на 85 и 90 години. Как минаха годините. И тогава, когато беше млад, казваше: „Хайде да порасна. Кога ще порасна, как ще се търкулне животът ми?” Видя ли как се търкулва животът? Бързо се търкулва. Какво е нужно? Да чакаме. Трябва да приемаме всеки ден спокойно, както Господ ни го дава. И на всяко нещо ще му дойде времето. Достатъчно е да проявяваш това търпение, да очакваш да дойде царството Божие, да очакваш Бог да устрои нещата, както Той иска.

 

Някои хора се уморяват в живота си. От мъките на живота и понеже не могат да чакат повече, стигат дотам да кажат „по-добре да умра”. Казват ми го и някои на изповед: „Отче, казах го няколко пъти: „Нека умра, Боже мой, животът ми дотегна, искам да се отърва, искам да мирясам!” Тази смърт обаче, която очакваш, не е добра смърт. И светците искали да умрат, но те гледали на края не като на избавление, а като на наслаждение. Те искали да умрат не от омраза към живота, а от копнеж по истински живот; за да бъдат близо до Христос. Не като избавяне от някакво мъчение, а за да живеят тайната – тайната на Бога по-пълно. Не за да се избавят от нещо, а за да се променят от нещо и Някого. От Бога. За да се преобразят от царството Божие. Светците искали да си тръгнат от тоя свят и били нетърпеливи, но именно защото  възлюбили силно Бога и казвали: „Ах, Господи, вземи ме до Теб!” Казва го и св. ап. Павел: „Желая да се освободя и да бъда с Христа.” „Искам да умра. Не мога да остана повече в живота. Искам да си тръгна. Искам да си тръгна от този свят. Нямам търпение.” Но не го казвали, както ние го казваме. Ние го казваме, бидейки изморени и апатични, понеже не се радваме на Божиите дарове и ни дотяга животът. Не, брате мой. В този живот ще се изморим. Ще минем през много неща. Повече, наистина, ще бъдат скърбите в живота. Повече ще бъдат сълзите и въздишките. Разходите, болестите, тревогите са повече от усмивките и щастието.  Зная го.  И ти го казваш и всички го живеем. Заслужава си обаче да водиш тази борба. Всичко това, през което минаваш сега с търпение, ти приготвя рая. „Страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас”. Това, през което сега минаваме, с търпението, което проявяваме, е нищо пред това, което ни очаква. Очаква ни прекрасен свят на щастие и радост близо до Бога. Всички светци, които са видели рая, казват: „Леле, Боже мой, ако знаех какво щастие ме очаква тук, никога нямаше да протестирам в живота! Постоянно бих проявявал търпение и бих чакал, само и само да живея това превъзходно състояние, което сега живея!” Затова прояви търпение. За да се насладиш на изпълненото с щастие царство Божие.

 

Някой друг път ще кажем защо си заслужава да проявяваме търпение, защото трябва да проявяваме търпение и за някои поводи и някои мисли, които ще направят търпението по-силно в сърцето ни. Защото много пъти идваш и казваш, плачейки: „Не издържам повече. Не мога повече. Не издържам мъжа си, който се напива. Не издържам жена си, която не ме оставя на мира и постоянно ми крещи. Не издържам детето си, което не ме слуша. Не издържам преподавателя, който ме е нарочил. Не мога едно, не мога друго. Не издържам, нямам търпение в живота.  Умори се нервната ми система. Разболях се.” Обаче. Можем още малко да проявим търпение. И когато Господ види, че сме на предела на силите си и вече не издържаме, ще стане нещо и ще се намери решение. Днес във всеки случай проявихте голямо търпение. Изморих ви малко с тези неща, но темата за търпение е такава, че наистина е необходимо търпение и за да го живееш, и за да говориш за него и да слушаш за него.