Отречение е нужно, но не от предметите, а от пристрастието към тях
Март 23, 2015 in Беседи
Автор : Игумения Арсения
Ако обичаме ближния заради себе си, трябва да желаем изпълнението на своите желания, на своята плътска воля. Ако го обичаме заради него самия, трябва да изпълняваме неговата воля, неговото желание. А ако обичаме ближния заради Господа, трябва да се стремим и по отношение и на него да изпълняваме волята Божия, и да ходим непорочно в Неговите наредби. Ще обичаме ближния заради Господа. Отречение е нужно, много е необходимо – но не от човека, не от предметите, а от своето пристрастие към едното или другото. Ще се отричаме от себе си, за да отдадем слава на Господа, Който ни спасява.
“Как става това – питате вие – да се отречем от себе си, за да отдадем слава на Господа, който ни спасява.” Да се обясни това не е възможно, но мисля, че когато Господ въздаде радост на душата със Своето спасение, тогава тя ще разбере, че Го е намерила там, където е загубила себе си, и е почувствала усещане за спасение там, където е изгубила душата си, и радост от спасението – там, където е вкусила горчивината на спасението и е прославила Господа, Който я спасява, когато всички хитрости да се спаси сама са се оказали лъжливи и тя се е отрекла от тях като от мерзост и неправда.
Господи, Ти Сам си спасение за моята душа.
Източник: “Пътят на немечтателното духовно дело” Манастир “Св. Вмчк Георги Зограф” Света Гора, Атон
