Познай себе си
Април 16, 2015 in Отечески съвети
Автор : старец Йосиф Исихаст
Благодатта, да кажа по-ясно, това е малък или голям дар на неизчерпаемото Божие богатствораздаване, което Той като благ раздава поради Своята безкрайна благост…
Той раздава от Своето богатство и ние, бедните и слепите, и хромите, се обогатяваме от него, а у Бога това богатство си остава същото, нито намалява, нито се увеличава. О, невъобразимо величие! Всички обогатява. Стотици хиляди, милиони са се обогатили и са станали свети, а у Бога богатството си остава същото.
Ето защо, първо, знай чедо мое, че всяко благо има началото си от Бога. Няма добър помисъл, който да не е от Бога и няма лукав помисъл, който да не е от дявола. Така че, каквото и добро да помислиш, да кажеш, да направиш – всичко това е Божи дар.”Всеки съвършен дар иде отгоре” (Иак. 1:17). Всичко е Божи дар, нямаме нищо собствено наше…
Така че всеки, който желае и проси да получи благодатта, който иска Бог да му даде дар, трябва, първо, добре да познае своето собствено същество – „познай самия себе си”. И това наистина е вярно. Защото всяко нещо си има принцип и ако не познаеш принципа, няма да излезеш на добър край.
И така, ръководен принцип и истина – това е да познаеш, че си нищо, нула, и от нищото е произлязло всичко. „Каза – и се създадоха, заповяда – и се сътвориха” (Пс.148:5). Каза и стана земя, и като взе глина, създаде човека: без душа, без ум – прост глинен човек. Това е твоето собствено същество. Това сме всички ние. Земя и кал.
Това е първият урок за този, който иска да получи благодат, но така че благодатта да остане завинаги с него. От това той придобива познание, а от него се ражда смирение. И не смиренословства с празни думи, но опрян на твърда основа, казва истината: „Аз съм земя, аз съм глина, аз съм кал.” Това е нашата първа майка.
И така, земята се тъпче, и по теб като по земя трябва да тъпчат. Ти си кал, нищо не струваш, хвърлят те насам-натам, строят с теб. Преработват те от едно нещо в друго като безполезно вещество.
И така, Творецът е вдъхнал в теб и ти е дал дихание за живот. И ето, ти изведнъж си станал разумен човек. Говориш, трудиш се, пишеш, учиш: станал си Божия машина. Обаче не забравяй, че коренът ти е земята. И ако ти вземе духа Този, Който ти го е дал, ти отново ще станеш строителен материал.
„Затова помни за твоя край, и вовеки не ще съгрешиш”/Сир. 7:39/…
Христос не иска от теб нищо повече, за да ти даде Своите свети дарове, но само да признаеш, че каквото и добро да имаш, то е Негово. И да състрадаваш на този, който няма, да не го осъждаш за това, че няма, че е грешен, зъл, лукав, бъбрив, крадец, блудник и лъжец. Ако придобиеш това познание, никога не ще можеш да съдиш никого, дори и да го видиш, че съгрешава смъртно. Защото веднага казваш: „В него няма, Христе мой, Твоята благодат, затова той съгрешава. Ако си отидеш и от мен, то аз ще върша по-лоши неща. Ако стоя – стоя поради това, че Ти ме носиш. Братът така вижда, така прави. Той е сляп – как искаш да вижда без очи? Той е беден – как искаш да бъде богат? Дай му богатство, за да има. Дай му очи, за да вижда.”
..Ако потърсиш справедливост в каквото и да е, когато ближният ти постъпи с теб несправедливо, опозори те, оскърби те, удари те, изгони те или извърши покушение срещу живота ти, то сам ще се окажеш несправедлив, ако сметнеш него за виновен или ако го осъдиш страстно. Защото ти изискваш от него това, което Бог не му е дал. И ако проумееш добре това, което ти казвам, за теб всички ще бъдат невинни за каквато и да е грешка, и само ти ще бъдеш виновен за всичко.
Защото три врага воюват с човешкия род: бесовете, нашето собствено естество и навикът. Извън това друга война не съществува.
Така че, ако отстраниш бесовете, които мъчат цялото човечество, тогава всички ние ще бъдем добри. Ето на кого трябва да приписваш несправедливостта, да ненавиждаш, да осъждаш и докрай да имаш за враг.
Другият враг, както казахме, това е естеството, което веднага щом човек познае света, се съпротивлява на закона на духа и иска всичко, което е за погибел на душата. Ето и другият враг, който е достоен за ненавист до края на дните ти. Него трябва да съдиш и да обвиняваш.
Имаме в добавка и трети враг – привичката, която понеже ние привикваме да вършим всякакъв вид зло, става навик за нас, заема мястото на втора природа и съдържа греха като закон. И затова изисква съответна борба, за да получим божествено изменение и избавление. И така, ето и третият враг, който е достоен за пълна ненавист.
Ако искаш ближният ти да бъде добър във всичко, както на теб ти харесва, отстрани от него тези трима врагове чрез благодатта, която имаш. Ето какво е справедливост, ако искаш да я намериш – да се молиш на Бога да го избави от тези врагове. И тогава между вас ще има съгласие.
Ако пък поискаш по друг начин да намериш справедливостта, то винаги ще бъдеш несправедлив и следователно благодатта ще бъде принудена да си отива и да идва, докато не намери упокоение в твоята душа. Защото човек заслужава да има толкова благодат у себе си, колкото с благодарност търпи изкушенията, колкото безропотно носи теготата на ближния.
Из “Старецът Йосиф Исихаст, Писма, изд. СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”