Бог иска да Му бъдем верни, когато ни дава и когато ни отнема
Април 30, 2015 in Отечески съвети
Автор : Архим. Серафим Алексиев
Мнозина се хвалят: «Бог ми дава бързо всичко, за каквото Го помоля. Той чува молитвите ми. Аз затова Го и обичам.» Такива хора обикновено не са твърди във вярата и лесно изпадат в униние, ропот и отчаяние, щом не получат онова, което просят. А Бог иска от нас да Му бъдем верни всякога – и когато ни обсипва с блага, и когато ни ги отнема.
Душевните качества — твърдост, постоянство, вярност, смирение и търпение – не се изграждат лесно. Те са плод на усилени трудове. От примера на светците виждаме, че те са устоявали във верността си Богу и при най- тежките изпитания, благодарение на своите твърди добродетели, придобити с дългогодишни подвизи, с много пот и усилени моления. Прав е св.Иоан Лествичник, като пише: «Само духовните блага, които се придобиват с много молитви и в продължение на много години, са твърди и трайни.»5
Понякога Бог не изпълнява молитвите ни, за да излекува скритата в нас леност. Св.Иоан Златоуст поучава: «Не говори: аз се молих много, но не бях чут, защото и това често става за твоя полза. Бог знае, че ти си ленив и че ако получиш нужното, няма повече да се молиш. Затова чрез самата нужда те заставя по-често да беседваш с Него и да прекарваш времето си в молитва. Пребъдвай в молитва и не си позволявай леност. Молитвата може много нещо да извърши. Затова пристъпвай към нея не като към маловажно дело! »6
В същия дух наставлява и св.Ефрем Сирин: «Ако Бог се бави да изпълни прошението, не бива да скърбим. Подателят е премъдър. Той гледа и на прошението, и на времето; и ако види, че прошението е неполезно за настоящия момент, а ще бъде полезно впоследствие, отлага изпълнението му за известно време. Макар на молещия се да му е мъчно, че не е изпълнена молбата му в момента, Подателят след известно време ще го утеши с ползата.»7
Затова много грешат ония християни, които след като малко са се помолили и нищо не са получили, са готови да се откажат и от молитва, и от вяра. Правилното е – никога да не се отказваме ни от молитвата, ни от Бога, а да продължаваме да се молим, като постоянно проверяваме душите си, дали всичко в тях е в ред, и дали ние имаме нужното смирение, вяра,твърдост, упование, любов, усърдие, съсредоточеност и постоянство. Може би Бог умишлено се бави да изпълни молбите ни, за да ни накара още повече да напреднем в спасителната добродетел на усърдната молитва (срв. Лука 18:1-7).
Изпитал това в личния си живот, св. Нил Синайски пише: «Не скърби, че не получаваш от Бога онова, що просиш. Той иска да ти достави по-голямо благодеяние с туй, че те заставя да продължаваш търпеливо да Му се молиш. Защото какво е по-висше от това – да водиш постоянна беседа с Бога и да бъдеш в общение с Него!»8
Подобна мисъл изказва и св.Иоан Лествичник: «Като се молиш дълго време и не виждаш плод, не казвай, че нищо не си получил от своята молитва. Защото самото пребиваване в молитва е вече придобивка… Та кое благо може да бъде по-високо от туй, да се доближаваш до Бога и да пребъдваш в непрекъснат съюз с Него?»9
В тоя дух и св.Иоан Златоуст много мъдро разяснява ползата от молитвата тъкмо в случаите, когато ние мислим, че нямаме полза от нея. Той казва, че молитвата е велико благо, ако се придружава от чувство на благодарност при всички случаи, т.е. ако ние се научим да благодарим на Бога не само когато получаваме просимото, но и когато не го получаваме. Според него, ако се смирим пред непостижимия Божий Промисъл, то и от неизпълнената молитва ще имаме еднакво голяма придобивка.»Бог всякога, и когато дава просимото, и когато не го дава, върши и едното, и другото все за наше добро. Ако получиш, ползата е явна. Ако не получиш, ползата е скрита, но съществува. Откриеш ли я, ще видиш, че тя ти носи не по-малко облага, отколкото явната полза, защото обогатява душата ти с невидимите съкровища на небесните добродетели – смирение, покорност на Божията воля, търпение, себеотрицание, безкористност и пр.,
