Най-голямата болест са „левите“ помисли
Юни 3, 2015 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : св. Паисий Светогорец
– Отче, когато трябва да уредя някой проблем, се тревожа и не мога да заспя.
– При теб основният проблем са множеството помисли. Ако нямаше толкова многобройни помисли, би могла да дадеш много повече от себе си както в послушанието си, така и в духовните занимания. Чуй един начин да избягваш многото помисли: Когато ти дойде наум нещо, което трябва да свършиш в утрешния ден, ти кажи на помисъла си: „Тази работа не е за днес, ще мисля за нея утре.“ Също когато трябва да вземеш някакво решение, не се измъчвай от мисълта, че трябва да намериш най-доброто решение и поради това постоянно да отлагаш. Избери една от възможностите и продължавай. След това остави Господ да се погрижи за останалото. Старай се да избягваш педантизма, за да не ти се замайва главата. Направи любочестно каквото можеш и действай с простота и с голямо доверие в Бога. Когато възлагаме на него бъдещето и надеждите си, сякаш Го задължаваме да ни помогне. И здрав да е човек, ако има много помисли, става негоден. Ако някой боледува и се мъчи, тогава има оправдание да се притеснява. Но когато човек е здрав, а се омотава и страда от „леви“ помисли, тогава е за връзване! Хем нищо му няма, хем се измъчва от помислите си!
В наше време най-голямата болест са суетните помисли на светските хора. Може човек всичко да има, но когато няма добри помисли, тогава се измъчва, защото не възприема нещата по духовен начин. Например някой тръгва на път, двигателят на автомобила му претърпява лека повреда и той пристига с малко закъснение. Ако има добри помисли, ще си каже: „Сигурно добрият Бог допусна тази пречка, защото можеше да претърпя някоя катастрофа, ако не бях закъснял. Боже мой, как да Ти се отблагодаря за това?“ И така прославя Бога. А ако няма добри помисли и не реагира по духовен начин, ще започне да обвинява Бога и да ругае: „Ето, щях да отида навреме, а закъснях – всичко стана наопаки! А и този Бог…“.
Човек получава помощ, когато посреща с „десни“ помисли всичко, което му се случва. А когато работи в „лява“ посока, тогава се измъчва, съсипва се, полудява. Помня преди години на път от Уранополи за Солун се качихме на един камион, където вместо седалки имаше някакви дъски. Вътре беше голям хаос: чанти, портокали, риба, празни вмирисани кафези от риба, деца от Атониадата – едни седнали, други прави, а също и монаси, цивилни… Един мирянин седна до мен. Беше пълен и понеже му беше тясно, започна да роптае: „Що за положение е това!…“ По-встрани седеше един монах, който, бедният, беше затрупан отвсякъде с празни кафези и само главата му се виждаше. Междувременно, понеже камионът се друсаше по черния коларски път, струпаните кафези падаха върху него и той се опитваше да ги бута с ръце наляво и надясно, за да не го удрят по главата. Показах монаха на онзи, който викаше, понеже беше малко притиснат: „Виж онзи в какво състояние се намира, а ти се оплакваш.“ След това се обърнах към монаха: „Как си, отче?“ А той с усмивка ми отвърна: „Дядо, тук е по-добре от ада!“ Ето: единият се измъчваше, макар че седеше, а другият се радваше, макар че кафезите почти го затрупваха. А имаше два часа път, не беше близо. Умът на светския човек се въртеше около мисълта, колко удобно щеше да му е, ако пътуваше с автобус и от това му идеше да се пръсне от мъка. А монахът размишляваше за страданията, които би имал в ада и чувстваше радост. Мислеше: „След два часа пристигаме и ще слезем от камиона, а горките души, които са в ада, се измъчват вечно. Слава Тебе Боже, тук съм по-добре“.
– Отче, на какво се дължи разликата в доверието, например на двама послушници към техния старец?
– На помисъла. Човек може да има развален помисъл за каквото и да било и за когото и да било. Ако човек няма добри помисли и в действията си не се освободи от своето „аз“, т.е. ако действа с някаква корист, тогава не могат да му помогнат дори и светиите. Не само да има свят старец или свята старица, не само свети Антоний да има за старец, но дори и всички светии не могат да му помогнат. И Сам Бог не може да помогне на такъв човек, макар и много да иска. Когато някой обича себе си, т.е., когато има себелюбие, тълкува всичко така, както на него му харесва. Затова едни тълкуват нещата според греховното си устроение, други – така, както им отърва и постепенно техните безразсъдни тълкувания стават като че естествени. Тогава както и да се държиш с тях, те се скандализират.
Има други хора – ако им обърнеш малко внимание, ако им кажеш една добра дума, летят от радост. Ако не им окажеш внимание, извънредно се огорчават и отиват в другата крайност под въздействието на изкусителя. Например виждат някое действие на другия и казват: „Сигурно еди-кое си нещо е така.“ И после вече са сигурни, че е именно така. Или виждат, че човекът отсреща има сериозна физиономия и започват да мислят, че той има нещо против тях, а той може да е сериозен, защото го занимава някакъв въпрос. Преди време при мен дойде един човек и ми каза: „Защо еди-кой си преди ми говореше, а сега не ми говори? Да не би да е затова, че веднъж му направих забележка?“. Казвам му: „Може просто да не те е забелязал, или да е имал някой болен близък и е мислел как да намери лекар, или да намери валута, за да замине за чужбина и т.н.“. И наистина, другият човек имаше болен близък и покрай това един куп грижи, а този се беше огорчил, че не се е спрял да приказва е него и беше напълнил ума си с помисли.
Из “Духовна борба: Слова Том 3″ Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”
