Винаги да се радваме
Юни 4, 2015 in Беседи, Начална страница
Автор : иеромонах Серафим Роуз
Съвременният свят гледа надолу и търси там причините, но намира вторичните причини. Християнството разбиране за света е да се гледа нагоре. И затова у хора, като свети Григорий – както можем да усетим, когато четем писанията им, – постоянно присъства радостта. Това не значи, че те са щастливи с някакво повърхностно, поривисто щастие. Те по – скоро се намират в състояние на дълбоко щастие, защото взорът им е постоянно устремен нагоре и духовният им разум с постоянство и решимост е устремен към определено място, което искат да достигнат, т. е. към Небето. Затова всичко в света те разглеждат в тази светлина. Злото, козните на дявола, примките на света, развратът и разложението или обичайните материалните неща и явления – всичко това те считат за вторично и никога не го поставят на първо място. Светите отци ни учат, че във всичко трябва да виждаме нещо полезно. Ако можете така да виждате, то – можете да спасите душата си.
Ще приведа един прозаичен пример: Работите на печетарска машина и с удовлетворение наблюдавате как от нея излизат чисто и акуратно напечатани страници. Това вселява в душата ви приятно чувство и вие си мечтаете за мисионерска дейност, за разпостранение на колкото се може повече копия в различни страни. Обаче изведнъж нещо става с машината. Тя се разваля. Започва да разхвърля листовете наляво и надясно; те се мачкат и се късат. Предметът на вашето удовлетворение се превръща в причина на вашите мъчения. Виждате, че всички допълнителни копия, на които сте разчитали, са унищожени. В края на краищата всичко, което можете да направите, е да останите до машината, да си казвате Иисусовата молитва и да се опитате да поправите нещо. Макар че това не изпълва душата с удовлетворение както преди, в духовен план то може да бъде още по – полезно, тъй като ви кара да се стегнете, да се съсредоточите и дава повод за борба. Но, ако вместо това се разстроите и в отчаяние започнете да чупите машината, вие губите сражението. Победата в сражението се измерва не с това, колко копия в час прави вашата машина, а с това, в какво състояние е вашата душа. Ако душата ви е в състояние да се спасява и да произвежда слова, които да спасяват другите – още по – добре; но ако вие произвеждате слова, които могат да спасят другите, и в същото време разрушавате собствената си душа – това вече е лошо.
