Старецът Йосиф Исихаст и възраждането на светогорското монашество
Юни 29, 2015 in Беседи, Начална страница
Автор : проф. Георгиос Мандзаридис
Възраждането на атонското монашество, което се наблюдава в наше време, започнало да се фиксира статистически в началото на 70-те години на 20 в. Статистическото изследване проведено в юли 1972 г. показало, че общото количество на монасите на Атон е достигнало 1146 човека. Това повишава с единици числото на монасите, указано в миналата 1971 г. в списание Irenikon, което публикува периодически статистически данни за атонското монашество. Оттогава постоянното намаляване на числото на атонските монаси се сменило със стабилен и впечатляващ ръст.
За този ръст съдействали няколко фактора. Към тях се отнасят груповите премествания на братства от манастири, намиращи се извън пределите на Света Гора. Тези премествания се случват благодарение на силни личности, носители на дълбока духовност и нравственост. Те подготвили почвата и поддържали числения ръст на светогорското монашество. Значително място сред тях заема стареца Йосиф Исихаст. Днес 6 от 20 манастира на Света Гора се считат за негови духовни наследници.
Старецът Йосиф Исихаст се родил, израснал и приел монашество в период на упадък на монашеския и църковния живот като цяло. Десет години след неговото раждане, в 1907, архимандрит Евсевий Матфопулос основал братството на богословите „Зои” (Живот) състоящо се както от клирици, така и от миряни, свързани с монашески обети. Това било опит да се запълнят съществените пробойни в пастирската мисия в Църквата. Създаването на това братство възродило монашеството в света, което по решителен начин повлияло на хода на църковния и социалния живот в Гърция и другите страни.
Заедно с това много монаси и йеромонаси, подложени на влиянието на секуларизацията, оставяли манастирите и осъществявали църковно служение в света. Накрая, множество иерарси били настроени отрицателно по отношение на отшелническия живот, по времето, когато Свещеният Синод на Гръцката Църква в своето постановление „За организацията на монашеския живот”, издадено в 1932 г., посветено на възраждането на монашеството, определя като главна цел на монашеския живот „просвещението на народа и проповядването на Словото Божие, катехизис, св. тайнство изповед, обучение на различни изкуства и благотворителна дейност”.
Разбира се, традицията на добротолюбието не преставала да съществува и да оказва голямо влияние не само на Атон, но и в целия гръцки свят. Различните християнски движения, като например, движението „Зои” наследили достатъчно много от добротолюбието. Тази традиция особено силно се проявила на остров Парос, където прекарал своите детски и юношески години младият Франциск, както в света наричали стареца Йосиф. До решението да стане монах той стигнал чрез четеното на жития на светии, а също и след един сън-видение, в който той бил призван да служи в „царския дворец”. Той започнал да се уединява в тихи и спокойни места за молитва и подвижничество, опитвайки се да подражава на всички видове аскеза, които срещал в житията на светиите. Тогава се замислил за Света Гора, където отишъл през 1921 г. на 23 годишна възраст.
Там Йосиф очаквал да види отци , подобни на светците, за които четял. Обаче това не се случило. “Оказвайки се на Света Гора – пише стареца Йосиф – аз плаках дни и нощи, тъй като не открих никой подобен на атонските светии.” Без значение на това, че духовните очаквания на Йосиф били твърде високи, разочарованието, което изпитал на Атон, не било субективно и неоснователно. Общата картина на духовното състояние на Света Гора в този период, даже при отсъствието на сериозни изследвания в тази област, изглежда далеч не идеално. Тук си струва да се добави, че и стареца Софроний, бидейки монах от “Свети Пантелеймон”, примерно едно десетилетие до идването на стареца Йосиф на Атон, пише: „Умствената работа, която се явява ядрото на истинския монашески живот, сега се намира в състояние на краен упадък.”
В този период в манастира “Свети Пантелеймон” живеел старецът Силуан, който заедно със стареца Софроний, съставил неговата биография, оказал решаващо влияние за възраждането, както на атонското, така и на православното монашество като цяло. Известни отци от този период били киновиотите и пустинниците, като: Иероним Симонопетрит, Атанасий Григориат, отец Сава, отец Тихон, старец Козма от манастира Пантократор, старец Августин от манастира Филотей и др. Старецът Йосиф Исихаст в своите творения привежда имената на велики аскети, които е срещал в годините на своя живот на Атон. В скита Катунакя, първата обител, където живеел старецът, той се запознал с мъдрия старец Даниил и неговите братя. Други важни подвижници били: старецът Калиник Исихаст, който по неизвестни причини се отказал да го посвети „в тайнството на исихията и молитвата”, следващите му духовници, старците Даниил и Ефтимий, а също и други благочестиви отци. В края на краищата, старецът Йосиф придобива дара на непрестанната молитва, който получил благодарение на изключителното усърдие и посещение на божествената благодат.
Благодатният старец Йосиф Исихаст положил основа за възраждането на монашеството на Света Гора, което се потвърждава, както казахме, от статистическите данни от началото на 70 те години на ХХ век. От неговото братство, с което живеел от 1953 до края на своите дни (1959) в Неа Скити, излязли духовни отци, които вече със своите собствени братства се разпространили по цялата Света Гора.
Катализатор на това благо начинание, което внесло изключителен принос за възраждането на Света Гора, бил старецът Йосиф. Прилагайки необикновен за времето си порядък, той давал на всеки от своите духовни чеда благословение за създаване на собствено братство. Този подход на стареца Йосиф бил основан на неговата грижа за бъдещето на манастирските братства. Когато един познат на стареца, Иоан Бициос, го попитал, дали тримата монаси, които са с него, са от неговото братство, старецът отвърнал: „Разбира се.” След това добавил: „Виждаш ли тези братя, Яни? Ще дойде време и те ще напълнят цялата Света Гора с монаси.” Така, осем месеца преди неговата кончина, в декември 1958 г. в каливите на Неа Скити се появили четири братства, превърнали се в магнити, притеглящи постоянно нови и нови монаси. Освен това, славата на отците исихасти стигнала до съседните манастири, два от които побързали да поканят тези отци за духовници.
Във възраждането на светогорското монашество съществена роля изиграла исихията на пустинята. Обстановката в светите обители от този период оставала неблагоприятна, така че младите хора, започващи монашески живот, предпочитали манастири с малки братства и с духовни старци, които се намирали в подчинение на манастирите. Обаче ръстът на числото на монасите в тези братства означавал и ръст на потребностите им от жилища, което на свой ред усложнявало тяхното по-нататъшно пребиваване в тези неголеми поселения. Появила се необходимост от по-подходящи места за живеене. Тези места станали големите скитове и най-вече манастирите, които с течение на времето били опустели и имали много места за удовлетворяването от растящите потребности на братствата.
Източник: православие ру
