Добрите помисли носят духовно здраве
Юли 1, 2015 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : св. Паисий Светогорец
– Отче, какви са особеностите на слабия помисъл?
– Какво имаш предвид? За първи път чувам такова нещо.
– Когато казахте, че някой има „ляв“ помисъл, когато тълкува погрешно и се съмнява от нечие поведение.
– И нарекох това слаб помисъл?
– Спомних си за онзи, който искал да остане да живее с Вас, а Вие сте му казали: „Не мога да те оставя, понеже имаш слаби помисли.“
– Не съм му казвал така. Казах му: „Не мога да те оставя, понеже нямаш духовно здраве.“ Пита ме: „Какво означава духовно здраве?“ Казах му: „Нямаш добри помисли. Аз като човек си имам кусури, а като дългогодишен монах имам и някои добродетели. Ако нямаш добри помисли, ще получаваш вреда и от недостатъците ми, и от добродетелите ми.“ За едно малко дете би могло да се каже, че има слаб помисъл, защото е още незряло, но не и за някой възрастен.
– Отче, всички възрастни зрели ли са?
– Някои от главата си не могат да узреят. Оставяме настрана онези, на които просто умът им не сече. Но и въобще, когато човек не се държи просто, помисълът му винаги отива към лошото и той възприема всичко изопачено. Такъв няма духовно здраве и не получава полза дори от доброто, но и от него се измъчва.
– Отче, когато видим нещо нередно, струва ли си да търсим кой го е извършил?
– Най-напред изследвай дали не си го извършила самата ти. Това е по-добро!
– Но когато другите ми дават поводи?
– А ти колко поводи си дала? Ако си помислиш за това, ще разбереш, че грешиш, когато възприемаш нещата по този начин.
– А когато казваме: „Това навярно го е сторила еди коя си сестра“, и това ли е „ляв“ помисъл?
– Сигурна ли си, че е тя?
– Не, но понеже и преди е правила нещо подобно.
– Пак е „ляв“ помисъл, след като не си сигурна. Но дори и тази сестра да го е направила, кой знае как и защо го е направила.
– Добре, но когато виждам, че например една сестра има някаква страст?
– Да не би да си игуменка? Игуменката носи отговорност и затова трябва да изследва страстите ви. А вие защо да изследвате страстите на другите? Още не сте се научили да работите върху себе си. Ако искате да работите върху себе си, не изследвайте какво правят тези около вас, но привеждайте в ума си добри помисли и за доброто, и за лошото, което виждате у другите. Независимо с каква цел някой върши нещо, вие принесете в ума си добър помисъл. Добрият помисъл съдържа в себе си любов, обезоръжава другия и го прави да се отнася добре с тебе. Помните ли онези монахини, които сметнали разбойника за велик старец? Когато той се разкрил, те мислели, че юродства и се прави на разбойник и още повече му оказвали почит. Накрая спасили и него, и другарите му1.
– Отче, а когато някоя сестра ме лъже?
– Ами ако заради тебе самата е била принудена да излъже, или ако нещо е забравила и това, което ти казва, не е лъжа? Например архондарката иска от готвачката салата и тя й отвръща, че няма, а архондарката знае, че има. Ако архондарката няма добри помисли, ще си каже: „Лъже ме.“ Но ако има добри помисли, ще си каже: „Горката, понеже има много работа, забрави, че има салата“, или „Оставила я е за някого другиго“. Понеже нямаш духовно здраве, затова мислиш по този начин. Ако имаше духовно здраве, щеше и нечистото да го виждаш като чисто. Както виждаш плодовете, така ще виждаш и тора, защото торът помага на плодовете да узреят.
Който има добри помисли, има духовно здраве и дори и злото превръща в добро. Помня как по време на окупацията децата, които имаха здрав организъм, изяждаха с апетит по едно парче царевичен хляб и бяха напълно здрави. А някои богаташки деца, макар че ядяха хляб с масло, тъй като нямаха здрав организъм, боледуваха. Така е и в духовния живот. Ако някой има добри помисли, дори и да го удариш без причина, ще каже: „Бог допуска това, за да изплатя стари дългове. Слава Богу!“ А друг, който няма добри помисли, дори и да посегнеш да го погалиш, ще си помисли, че си тръгнал да го удариш. Вземете пример от пияницата. Ако е лош човек, в пиянството си троши всичко живо. Ако е добър, тогава или плаче, или прощава. Един пиян човек казваше: „Давам по една торба лири на всеки, който ми завижда.“
Из “Духовна борба: Слова Том 3″ Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”
