Докосване до тайната
Юли 9, 2015 in Беседи, Начална страница
Автор : свещеник Александър Дяченко
Всеки път на Томина Задушница на определено място между гробовете на двамата си сина ме чакаше стара-престаряла бабичка. Аз знаех, стигна ли дотам и ще се появи. В тази година обаче бабичката я нямаше. Погледнах дали не е в частта с новите гробове. Не. Значи съвсем няма вече сили или е на легло.
Сутринта още спя, звъни се. Умира дядо на 70 години. Гледа го неговата майка и моли да причастя сина й.
Три години не се напивал и се чувствал добре, облегчил живота и на 92 годишната си майка. Легнал и повече не станал. Бърза помощ дошла. Прегледали дядото и казали, че трябва да го приемат в болница. Той отказал и помолил да повикат свещеник.
Пристигнах и веднага познах същата тази старица. Изпраща от този свят третия си син.
- И слава Богу: сега аз се грижа за него, без мен на кого е нужен той? Семейство няма – всичко е отдавна изпито.
Приближавам се към лежащият на леглото старец:
- Дядо, познаваш ли ме? Разбираш ли кой съм аз?
Разбира:
- Ти си свещеникът.
- Кажи вярваш ли в Бога, в Христа вярваш ли?
- Вярвам.
- И искаш да се покаеш?
- Искам даже много. Като се залежах, веднага реших: трябва да се кая. Стига толкова, изживях си своето, време е да тръгвам.
Направих Маслосвет и го причастих.
Излязох на улицата. Изпращаше ме неговия племенник. Питам:
- Кажи, твоя дядо в живота си какво добро е направил, че преди кончината си дочака свещеник, покая се и се причасти?
Вдигна рамене:
- Трудно е да се каже. Нищо такова не си спомням за него.
- Може би е спасил някого? Като дете щях да потъна в река Ока, той видя, хвърли се във водата и ме спаси.
Връщах се от селото вкъщи с чувство за поредното докосване до тайната. В деня когато се чества иконата на св. Богородица „Неупиваемая чаша” причастих покаял се умиращ алкохолик, който преди много години рискувал живота си заради спасението на малкото човече.
Източник: Православие ру
