Най-накрая заспах

Юли 14, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : Стаецът Епифаний Теодорополус

 

Един ден старецът Епифаний разказал следното на един брат от манастира, като му заповядал да не го открива на никого:

 

“Една нощ ме обзе голяма тъга поради мъчителното безсъние. С болка в душата си се молех на Господа: “Господи, нищо друго не искам. Искам само да поспя. Искам от Тебе нещо съвсем малко – нещо, което и на мравката даваш”. След това взех в ръце Новия Завет и го отворих да прочета нещо. Погледът ми попадна на следния стих: “…даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям” (2Кор. 12:7). Затворих го и казах: “Благодаря Ти, Господи!”

 

Минаха две или три години и аз отново се почувствах по същия начин поради многото безсънни нощи, които бях прекарал. Направих същото, каквото и преди, и погледът ми отново попадна на същия стих! Отново прославих Бога и престанах да мисля за това.

 

Тъй като мъчителното безсъние продължаваше, аз за трети път отворих Новия Завет, за да се утеша. И пак същия стих! ”…даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям. Затова три пъти молих Господа да го отстрани от мене. Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява… (2Кор. 12:7-9). Тогава, дълбоко развълнуван, аз казах: “Благодаря Ти, Господи, прости ми”. Оттогава, дете мое, не смея да се оплаквам на Господа за нищо. Слава Богу за всичко”.

 

Старецът имал един свой познат, издател. Тъй като човекът не бил в състояние да се сдобие със собствено жилище, казал на приятелите си:

 

– Когато умра, напишете на гроба ми: “Най-после имам покрив над главата си!”

 

– А за мен – пошегува се отец Епифаний – е най-добре да напишете: “Най-после успях да заспя!”

 

Източник: “Съвети за Живота” Епифаний Теодорополус Издава манастир “Св. Вмчк. Георги Зограф”, Света Гора