Трудно е да си близко до светец

Юли 28, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : схиархим. Иоаким Пар

 

- Отче, казаха ми, че лично сте познавали владика Иоан Шанхайски. Можете ли да ни разкажете как сте се срещнали и какви отношения сте имали?

 

- Светителят Иоан Шанхайски и Сан-Франциски беше човек, който постоянно слушаше гласа Божий и не позволяваше на околните да го отвлекат от беседата с Бога, включваше и тях в това общение. Без никога да прекъсва беседата с Господа, въвеждаше хората в тази беседа и я водеше непрестанно. Това е именно нещото, което прави човека да познава Бога. Но хората не разбираха това, защото не знаеха Бога. Затова можеха да нарекат владиката луд. Той се съгласяваше с тях. И това е истина, той беше безумен – от гледна точка на света. Живееше заради Бога.

 

Преди много време, още юноша, той приел монашески постриг и обещал на Бога никога да не спи в легло. В продължение на целия си живот нито веднъж не спал в легло. Освен един случай, когато бил в Лесненския женски манастир във Франция. Игумения тогава била майка Магдалена. Владика Иоан имал много висока температура, боледувал. Тя му казала:

 

- Отивайте в леглото!

 

И той отишъл и легнал. Отец Митрофан, неговият килийник бил поразен: никога не бил виждал владиката да легне в постеля. Той отишъл при майка Магдалена и й казал:

 

- Как сте посмяли? Владиката е такъв аскет! Той е дал обет пред Бога никога да не спи в постеля!

 

Тя отишла при владиката и се обърнала към него с думите:

 

- Простете ми!

 

- Да ви простя? За какво?

 

- Казах ви да легнете в леглото и вие ме послушахте, като нарушихте обета пред Бога.

 

- Не, не съм го нарушил – отвърнал владиката – защото тука вие сте игумения, това е вашия манастир. Направих това, което благословихте, заради послушанието, съхранявайки при това своя обет пред Бога, тъй като послушанието е повече от самочинни обети.

 

Такова разбиране имаше той за Бога.

 

 

Беше удивителен, изключителен човек. Предпочиташе да служи бос, защото се чувстваше недостоен да се намира обут в олтара. Обясняваше това на хората, защото те често недоумяваха, защо той прави така.  Обясняваше, а те стигаха до още по-голямо недоумение. Веднъж хора, считащи се за праведници, се обърнали в Синода с жалба против този, по думите им, непотребен безумец, творящ в църквата не знам си какво. Синодът заповядал на владиката да прекрати подобен род „прояви” и да си слага обувки. И той започна да ги слага, защото е по-добре да си послушен. Представете си какво бихме направили ние на негово място! Бихме осъдили целия Синод, бихме го проклели и казали, колко лоши са всички там. Ние бихме разказвали за това, колко ние сме святи, а колко ужасни са там, в Синода.

 

Когато преди много години служех в Сан-Франциско, познавах една жена на име Олга. Когато имаше имен ден, аз отидох да я навестя и да я благословя. Тогава я попитах:

 

- Вие сте дошли от Шанхай заедно със светител Иоан, не е ли така?

 

- Да – отговори тя. – Той беше такъв… как да се изразя … Познато ли ви е чувството, когато имате камъче в ботуша си и при всяка стъпка се чувства, до болка?  Така беше и владиката: той винаги напомняше за това, колко силно обичаме себе си и колко невероятно малко обичаме Бога. Всеки път като се виждахме, той с въздишка се хващаше за главата, съкрушавайки се за мене. Общуването с него – даже когато не казваше нищо – пронизваше сърцето като остър нож, напомняйки ни за това, колко обичаме себе си.

 

Още ми разказа и за това как веднъж се готвели да отбележат тридесет годишнина от сватбата. А бяха състоятелни хора, имаха красив дом. На юбилея от съвместния живот устроили пищен обяд. Дошъл и владиката. Тя го сложила на почетно място на масата. Поднесли първото блюдо – супа. Олга още се суетяла в кухнята с прислугата, проверявала дали всичко е на висота. Владиката седял на масата и не виждал, какво прави тя. И ето че се появила – така красива, облечена, гримирана, със скъпоценности, украшения, прическа. Владиката я погледнал. Взел кастрона със супата и си го изсипал на главата. Тя извикала от ужас, побягнала, донесла кърпа.

 

- Какво ви има? Нещо не е ли наред?

 

- Не, няма нищо – отвърнал владиката – Не исках единствено ти да изглеждаш като клоун. Господ е сътворил твоето лице, а ти се опитваш да го промениш? Защо?

 

По нейните думи, след това тя нито веднъж не използвала козметика. Ето такъв беше владиката.

 

- Да, удивителен човек. Майка Варвара разказва на сестрите, че силата на неговата молитва изпитала дори нашата обител.

 

- Да, това е удивителен човек. Аз присъствах на неговото прославяне. Служех. Беше извършена последната панихида, преди светите мощи да бъдат пренесени в църквата. Като извадиха мощите, владиката беше толкова прекрасен! Мощите се намираха в криптата на църквата. На прославянето дойдоха множество стари свещеници и дякони, болшинството от тях беше над седемдесетте. Всички се стремяха да поносят ковчега. Собствено ковчегът с мощите се състоеше от три ковчега, един в друг. Беше им много трудно, едва го носеха, освен това беше нужно да се изкачват по върха на хълма, за да внесат мощите в църквата.

 

Попитах епископа:

 

- Защо възложи пренасянето на мощите на стари хора? Трябваше да повикаш младежи.

 

Той отговори:

 

- Всички те бяха ръкоположени от владиката. Те казваха: Владиката беше съвсем нестяжателен.

 

Беше толкова красиво… Беше Пасха…