Свети Тихон Задонски и духовното възраждане на Православието в Руската църковна традиция
Август 13, 2015 in Беседи, Начална страница
Автор : доц. Костадин Нушев
На 13 август Църквата почита паметта на свети Тихон Задонски (1724-1783). Животът и делото на този светител са свързани дълбоко и неразривно с процесите на християнско просвещение и духовно възраждане, които протичат в Русия и славянските страни през целия ХVІІІ век. Това са преди всичко процеси на духовно обновление и пробуждане, християнско просвещение и научно разгръщане на православното богословие, които в лицето на самия светител Тихон Задонски и неговото книжовно дело придобиват ново, но също така и твърде типично и характерно за Православието, направление. Според проф. Василий Зенковский тази оригинална новост се открива особено в съчинението на св. Тихон Задонски „Духовно съкровище”, в което „не се отхвърля света, но и не се изпада в плен на света, а е налице стремеж за духовно превъзмогване на света”(1:62-63).
Става дума за един качествено нов етап на нео-исихастко обновление на Православното нравствено и аскетическо богословие, което обвързва духовността на Православието с нейните основни принципи за очистването на сърцето, просвещаването на ума, духовната трезвост, покаянието и постоянната Иисусова молитва, със задачите на едно широко християнско просвещение и научно обновление на богословското учение на Църквата за човека, нравственото подвижничество и християнския морал.
Епохата на нео-исихастко възраждане в Русия
През ХVІІ и ХVІІІ век Православното църковно богословие в Русия продължава да се развива и разгръща активно като съжителства плодотворно с духовното предание на Църквата и практическите форми на монашеско (аскетическо) богословие. Богословските търсения се подхранват от практическите форми на християнско благочестие и традиционните форми на изповядване на вярата в рамките на исихастките принципи за молитвено подвижничество и духовен живот. Сериозните църковно-исторически, агиографски и богословско-аскетически трудове на св. Димитрий Ростовски, преп. Никодим Светогорец и св. Паисий Величковски са показателен пример за това нео-исихастко обновление.
Успоредно с развитието на сериозната църковна наука в Русия в средите на православните монашески кръгове се засилва движението към преоткриване и възраждане на светоотеческото духовно наследство и актуализиране на богословското учение и аскетическо предание на Източната църква. Това обновително духовно-интелектуално движение в областта на молитвения живот, аскетическото и нравственото богословие на Църквата се реализира чрез делото на големите духовни учители на Православието – преп. Паисий Величковски, св. Никодим Светогорец и св. Тихон Задонски. Тези православни аскети, духовници и учители на Църквата са и най-ярките представители на нео-исихасткото движение в Православието през ХVІІІ век.
Именно такава нео-исихастка позиция отстоява през този период чрез своята духовна, учителска и пастирска дейност, и най-вече чрез литературно-богословското си творчество, св. Тихон Задонски. С неговото културно-просветителско дело и духовно служение е свързано същинското творческо обновление на Руското православно аскетическо и нравствено богословие.
Кратки житиеписни бележки
Св. Тихон Задонски е роден в бедно семейство и малко селце в околностите на Новгород със светското име Тимотей през 1724 година. След като отрано остава сирак, и израства в голяма бедност и недоимък, е посветен от семейството си да служи на Бога и Църквата като постъпва в енорийското духовно училище, за да се подготви за църковно служение.
След това той завършва Новгородската духовна семинария и работи като учител по латински език, философия и омилетика, а през 1758 г. приема монашество и служи като архимандрит в няколко руски манастира. През 1761 г. е ръкоположен за епископ и става викарий на Новогородска епархия като се посвещава на активно пастирско и проповедническо служение. От 1763 г. е назначен за епископ на Воронеж и поема тежкия кръст на духовното просвещение и облагородяване на християнските нрава на местното насаление, което било все още привързано към древните славянски езически обичаи. Чрез своя личен пример като епископ, духовник и пастир светителят успява да смекчи грубите обноски и да промени старите порядки в неговата епархия като бавно и методично обръща умовете и сърцата на своите пасоми към покаянието, обновлението на духовния живот и искреното изповядване на християнската вяра. Той реформира монашеския живот и се старае да дава винаги личен пример на своите свещеници и миряни.
След като поема своето епископско служение Тихон Задонски се заема най-усърдно с учителското си задължение и започва да съставя и публикува своите духовни поучения, които са посветени на темата за покаянието, смирението, тайнството изповед и въобще на православното учение за църковните тайнства като благодатни средства за спасение. Светителят произнася непрекъснато множество проповеди и устройва духовни училища към храмовете и манастирите в своята епархия.
След повече от петгодишно трудно и всеотдайно епископско служение в своята епархия през 1767 година той се оттегля доброволно от своето административно архиерейско служение и се заселва в Задонския манастир като се заема още по-усърдно с книжовна и писателска дейност. Тук той води строг отшелнически живот и изпълнява служението на духовен старец. В това свое духовно-наставническо служение сред монасите, миряните и многобройните поклонници в светата обител светителят си спечелва обичта на християните и придобива висок авторитет като духовник и наставник.
Чрез своето необичайно решение за оттегляне от църковно-административното архиерейско служение св. Тихон Задонски следва примера и се придържа към почина на православните духовници-исихасти и на радетелите на православното книжовно дело и духовно обновление като преп. Паисий Величковски и св. Никодим Светогорец.
В Задонския манастир светителят работи денонощно като превежда, съставя и редактира светоотечески духовни поучения, пише книги и свои наставления за подвижническия живот. В този неуморен подвижнически и книжовен труд св. Тихон Задонски прекарва останалата част от своето духовно служение на Църквата и завършва земния си път през 1783 година. Почитта към светителя като духовен отец, наставник и учител се засилва непрестанно и укрепва в съзнанието на вярващите особено силно през следващото столетие след неговата земна кончина. През 1846 година нетленните мощи на св. Тихон Задонски са открити за поклонение от вярващите и до днес се съхраняват и пребивават в Задонския манастир на Воронежка еперхия.
През 1861 година е извършено официалното му канонизиране и прославление като светец от Руската православна църква, а неговият лик е добавен към сонма на светците на Вселенската Църква.
Богословски трудове и литературно наследство
В своите многобройни проповеди и духовни поучения св. Тихон Задонски пресъздава по нов и оригинален начин исихастката традиция на Православното аскетическо богословие. Измежду съчиненията на руските православни духовници и мистици по негово време, които традиционно се съставят по светоотечески образец в аскетичен и нравоучителен дух, и носят познатите названия „Лествица”, „Огледало”, „Духовен мост” и „Небесен ключ”, „съчиненията на св. Тихон Задонски се отличават с най-голяма трезвост и дълбочина”.(2) Ето защо този трудолюбив и неуморен духовен учител и свети отец се възприема в Руската православна традиция като същински духовен баща на Нравственото богословие в по-ново време и като родоначалник на модерното обновително научно-богословско движение в областта на християнската етика и православната духовно-аскетична наука.
Неговото основно съчинение „Об истинном христианстве” е изиграло важна роля в духовния живот на православните християни и е придобило историческо значение за развитието на християнското нравствено богословие в Русия. Макар чисто формално и външно неговото заглавие да напомня на други съчинения на западни автори от този период, по своето съдържание и дух то е напълно православно и е издържано в строгите светоотечески традиции на Православието.
Сред основните християнски трудове и нравоучителни съчинения на св. Тихон Задонски, освен най-известното от тях „За истинското християнство”, също така се открояват и други аскетични творби. Това са „Плът и дух”, „Християнско наставление”, „Духовно съкровище”, „Наставление за монашествуващите”, „Кратки проповеди”, „Килийни писма” и много други.
Съчиненията на руския светител са изключително задълбочени и обхващат в пълнота въпросите на духовния живот на християните. Те могат да се разглеждат като една своеобразна енциклопедия на православното благочестие или богат наръчник за духовен и подвижнически живот. Тези трудове на светителя са издържани в строгия аскетически дух на класическите светоотечески наставления и нравствени поучения за подвижнически живот в християнските добродетели и се отличават с характерните за исихастката духовност трезвост, широта и дълбочина. Те са пропити от духа на покаянието, смирението, духовното очистване на сърцето и молитвения подвиг на християнина по пътя на спасението и придобиването на благодатта на Светия Дух.
В своето книжовно и богословско творчество св. Тихон Задонски се основава върху дълбоките корени на духовното предание на Православието и се придържа стриктно към исихасткото аскетическо учение на Църквата, но се стреми да актуализира и представи в един цялостен и обновен вид това духовно богатство с оглед на конкретните нужди за християнско просвещение и духовно напътствие на вярващите. Той се стреми да разкрие пълнотата и духовната дълбочина на Православието по един жив, реалистичен, въздействащ и адекватен начин както за високо образованите хора от века на Просвещението, така и за неуките, но искрено вярващи християни.
В своето аскетическо богословие св. Тихон Задонски се спира подробно на класическите въпроси за духовната борба срещу греховните помисли и очистването на сърцето от страстите, анализира подробно значението на смирението и на покаянието за напредването в духовния живот и поставя в центъра на християнското подвижничество молитвата. Той се спира подробно върху духовната практика на постоянната Иисусова молитва и посочва детайлно средствата за опазване на чистотата на ума и благодатния пламък на сърцето. Всички тези водещи теми на неговото творчество разкриват личността и богословието на руския светител като елемент от живата и възраждаща се духовната традиция на исихазма и като важна брънка от живото предание на Православието.
Делото на св. Тихон Задонски и исихасткото духовно обновление
В своето църковно служение като книжовник и богослов св. Тихон Задонски е учител на монасите и наставник на вярващите християни, но същевременно се проявява като високо ерудиран и просветен автор, плодовит книжовник и задълбочен богослов. Неговата духовна и книжовна дейност протичат изцяло в духа на зародилите се вече процеси на вътрешно православно пробуждане, свързани с мистичното нео-исихастко движение в Русия и руското монашество, които допринасят изключително много за духовното обновление на живота на християните и богословското учение на Църквата.
Това нео-исихастко движение на ХVІІІ век в Руските монашески среди и манастирски духовни средища намира в лицето на св. Тихон Задонски един от най-ярките си представители, автентични носители и активни изразители в живота на Руската църква. Чрез неговото творчество Православното аскетическо и нравствено богословие в Русия през следващите десетилетия на ХІХ век се освобождава постепенно от чуждите западни влияния и се ориентира към своите изконни духовни първоизвори – светоотеческото учение на източните църковни отци и традицията на византийския исихазъм.
Положителното и плодотворно влияние на творенията на св. Тихон Задонски в историята на Православното духовно-аскетическо и нравствено богословие са безспорни. Силата на неговите духовни поучения и дълбочината на богословските му прозрения са повлияли изключително много върху развитието на православното монашество в Русия през ХІХ и ХХ век и до голяма степен са оформили насоките на Руското подвижническо и нравствено богословие чрез учението и възгледите на такива светители като св. Теофан Затворник и еп. Игнатий Брянчанинов (3:5-120).
Духовните творения на светителя са били любимо четиво и на руските философи, писатели и мислители като Фьодор Достоевски и други руски автори. Според мнението на съвременни православни богослови „цялото литературно творчество на св. Тихон Задонски носи белезите на богословие, изградено върху непосредствения живот и личния духовен опит. То е вдъхновявало и Ф. М. Достоевски при съставянето на неговите знаменити поучения на стареца Зосима от романа му „Братя Карамазови” (2:247). Според свидетелствата на самия Ф. М. Достоевски прототипът за изграждане на образа и поученията на този духовен старец е взет от някои творения и поучения на св. Тихон Задонски.
Мястото и значението на знаменития руски светител Тихон Задонски в духовния живот на Руската православна църква и в процесите на духовно обновление на Православието през Новото време са безспорни. Съчиненията на светителя се четат, превеждат и издават и на Света гора и са включвани многократно в различни сборници, наръчници и антологии за духовния живот и аскетичния път на подвижничеството.
Плодотворното влияние на неговото духовно наследство може да се открие и у редица други руски мислители, православни духовници и подвижници на благочестието от ХХ век като св. Йоан Кронщадски и св. Силуан Атонски, а също така и в творчеството на много съвременни православни духовници и богослови. В днешно време учението на св. Тихон Задонски е предмет на задълбочено изследване и изучаване в областта на Нравственото богословие и Православната християнска духовност като важен принос в този процес има забележителната Симфония върху творенията на светителя, съставена от руския духовник схиархимандрит Йоан Маслов (4). Този факт свидетелства отново и в днешно време за ролята на духовното учение и книжовно наследство на св. Тихон Задонски в подновеното съвременно усилие на Църквата за засилване на християнското нравствено образование и за укрепване на духовното възпитание на вярващите в процеса на възраждане на Православието в днешна Русия и другите православни страни.
Използвана литература:
1. Зеньковский, В. История русской философии. Т.І, Париж, 1948.
2. Панчовски, Ив. Методология на нравственото богословие. С., 1962.
3. Архим. Климент Рилец. Наръчна книга за духовен живот. С., 1940, (1991), с.5-120.
4. Схиархим. Йоан (Маслов). Симфония по творенията на Свети Тихон Задонски. М., 2007.
Близки теми:
Свети Василий Велики – духовен отец, учител и светител на Църквата
Свети Теофан Затворник – велик подвижник и духовен учител на Църквата
Преподобни Максим Изповедник – велик подвижник и учител на Православието
Почитта към Свети Йоан Златоуст в Православната църква
Духовно-просветното дело на светите братя Кирил и Методий и християнската култура в България
