Размисли върху книгата “Великият дизайн”
Август 17, 2015 in В търсене на вярата, Начална страница
Автор : Валентин Велчев
Първа част
ФИЛОСОФИЯ НА НАУКАТА
1. Предизвикателството
През 2010 г. излезе книгата „Великият дизайн” на прочутия британски космолог и популяризатор на науката Стивън Хокинг, написана в съавторство с американския физик Ленард Млодинов. Тази книга успя да скандализира религиозните лидери [1], още преди отпечатването си, с намеците на авторите, че в нея те са успели да опровергаят сър Исак Нютон, който е твърдял, че Вселената няма как да е възникнала от хаоса, а е дело на всемогъщата Божия десница.
По думите на Питър Галисън: „Всеки автор би завидял на Хокинг и Млодинов за вниманието, оказано на книгата им „Великият дизайн” от страна на архиепископа на Кентърбъри, на главния равин и на председателя на Съвета на мюсюлманите във Великобритания. И тримата търсят теоретични „оръжия”, които да им помогнат да окажат отпор на мнението на двамата физици, които в своя общ труд разколебават вярващите относно съществуването на Бог.”[2]
Цитирам заключението на Хокинг в края на книгата: „Защото има закон, като този за гравитацията, според който Вселената може и ще създаде себе си от нищото. Спонтанно създаване е причината да има нещо вместо нищо и отговаря на въпроса защо съществува Вселената и защо съществуваме самите ние. Не е необходимо да прибягваме до услугите на Бог, който да разгърне плановете и да задвижи Вселената.” [3]
Редица други изследователи също се присъединяват към посоченото становище, като смятат, че науката е най-силната противоотрова срещу ретроградното философско и религиозно мислене. Известният физик Лорънс Краус дори ни съветва: „Забравете за Иисус – звездите са умрели, за да се родите вие.”[4]
Ние ще приемем „хвърлената ръкавица” и в поредица от няколко статии ще се постараем да отговорим на предизвикателството, отправено към християнството от натуралистите измежду съвременните учени. В началото ще разгледаме въпроси, свързани с философията на науката, по-нататък ще покажем принципната невъзможност да се осъществи Дарвиновата еволюция, като ще предложим емпирична проверка на библейския модел на Сътворението (нещо което не е правено досега), а накрая още веднъж ще дебатираме върху възможността да се докаже съществуването на Бога.
2. Към какво се стреми науката?
Колкото и парадоксално да прозвучи, по думите на един мой познат астроном: “Именно учени с християнски убеждения са създали т. нар. “методически материализъм”, който прилага наблюдението и експеримента и приоритетно търси естествените обяснения на феномените в природата. ”Дейците на просвещението с борбата си против Църквата, а след тях и редица атеистично настроени мислители постепенно превръщат този подход в идеологически, т.е. накрая се поставя знак за равенство между материализъм и наука. Но тук ще се осмеля да отбележа, че задачата на науката е по-скоро не толкова да намери естествените причини на явленията, колкото да открие обективната истина за нещата от действителността.
Нека си послужа с перифраза на класическия пример на Уилям Пейли за часовника. Някакъв сръчен майстор е изобретил първия часовник, но той е изпаднал от джоба му, когато се е разхождал в гората. Вие се натъквате на този необичаен предмет, изящно направен от лъскава мед, отваряте го и разглеждате внимателно частите му. Накрая разбирате, че всичките му механизми са нагласени така, че той да отчита с много голяма точност времето. Тогава решавате да покажете находката си на ваш познат професор, за да ви обясни как може да се е появила. Намирате го в кабинета му да разговаря със свой колега. След кратко размишление, той започва обяснението си така: “Вие сте открили това нещо в природата, следователно тя го е създала. Този предмет е възникнал като продукт на една продължителна и сложна еволюция на медта.” И теорията започва – “В началото Земята се е формирала като планета в гигантски газово-прахов облак, който се е уплътнявал … и е била нагорещена до хиляди градуси. При бавното й изстиване медта се е отделила от другите вещества като чист метал, поради различните им точки на втвърдяване … При особен вид кристализация на медните атоми са се образували различни пружинки, колелца, зъбчатки, винтчета, циферблати и стрелки. Първичната материя е била пълна с тях… По сложен начин те са се групирали в часовников механизъм и постепенно в резултат на нещо като “естествен отбор” по-прецизните са оставали да съществуват, докато се е получил този вид, който съвсем точно определя времето.”
Другият професор обаче не е съгласен и възразява: “Възможността да се образува случайно този предмет в природата е пренебрежимо малка. Защо да не допуснем тогава, че той е бил измайсторен от разумен създател?”
Какво се получава на практика? Ако критерият за научност е да се намерят естествени причини за произхода на всичко, тогава първото обяснение е научно, но не е вярно. Второто – е вярно, но не е научно.
Затова не е ли по-добре да приемем, че всъщност задачата на науката е да открие обективната истина? Така всичко си идва на мястото. Тоест, там, където действат природните явления и закони, нещата да бъдат обяснени чрез тях, а щом някъде е имало интелигентна намеса, това да бъде признато. Стрелките се задвижват от еластичната сила на пружината, но самият часовник не се е появил в резултат от “сложна еволюция на медта”. По аналогия: всички процеси в природата се дължат на естествени причини, но дали тя като цяло не е дело на изкусен Творец?
3. Ако не можем да докажем Божествения интелект, тогава как ще потвърдим наличието на човешкия разум?
А сега се постарайте да се въплътите в ролята на гениален учен. Направили сте велико откритие, на базата на което сте конструирали, да речем, двигател с много висок коефициент на полезно действие. Вие отнасяте теоретичната си разработка и модела на двигателя за одобрение пред съответната патентна комисия. Оттам ви отговарят, че ще назначат подходящ експерт, който да прегледа работата ви. След извършената проверка, за ваша голяма изненада, чувате от него следното заключение:
– Теоретичната постановка е правилна и не е в противоречие с природните закони. Практическите изпитания също показаха, че двигателят действително притежава посочените качества. Но не можем да бъдем сигурни, че всичко това е дело на нашия колега, защото може да е станало случайно.
– Как така? – недоумявате вие.
– Много просто. Възможно е, например, вашата котка да се е разхождала по клавишите на пишещата ви машина, в резултат на което на хартия се е появила идеята за това изобретение. Също така евентуален взрив в работилницата ви може да е станал причина да се сглоби представеният тук двигател.
– Какво говорите? – се възмущавате все повече и повече. – Не разбирате ли, че след като притежавам интелектуалния потенциал и физическата способност да създам тези неща, вероятността аз да съм техен автор е напълно сто процента възможна? А вероятността те да са се осъществили случайно е пренебрежимо малка. Освен всичко друго има и голям брой свидетели, които са ме виждали, когато работех над тях.
Но експертът ви отговаря:
– Вижте какво, възможно е събитията, които ви посочих, да са станали преди това. Вие само сте пресъздали всичко повторно пред други хора, за да ги уверите, че сте истинския изобретател на машината.
– За да се осъществи обаче една нищожно малка случайност, трябва много време – не отстъпвате вие.
– Не е задължително. Според теорията на вероятностите тя може да се реализира и от първия път. Нещо повече, ако приемем съвременната представа за Мултивселена, тогава все в някой от безбройните светове котката ще успее да напише научната статия, а двигателят – да се самоконструира от енергията на взрива. По спонтанно възникнал мост между вселените е възможно да сте получили изобретението, подобно на пощенска пратка, направо във вашия дом.
Като изслушва внимателно и двете страни, комисията отсъжда следното:
– Докато съществува дори нищожна вероятност всичко да е станало случайно, няма как да бъдем сигурни, че вие сте автор на изделието. Затова няма как да получите действително признание и награда за него.
Тогава ви идва наум един блестящ отговор:
– В такъв случай сигурно ще кажете, че и всички постижения на човечеството, считани за продукти на нашата съзнателна дейност, може да са възникнали случайно. Според вашата логика хората, които претендират, че са ги създали трябва да се откажат от авторските си права, от научните си звания, а също и да върнат получените възнаграждения. Вие съгласни ли сте да го направите?
Атеистите, измежду учените, винаги са се стремели да разпространяват схващането, че щом като съществува някаква вероятност светът да се е появил случайно, точно тя със сигурност се е изпълнила в действителност. Но дали ще се съгласят мярката, с която мерят, да бъде отнесена и към самите тях? Щом като има възможност постиженията на нашата цивилизация да са станали случайно, според направените разсъждения излиза, че няма как да се докаже, че те изобщо са създали нещо. Но, ако е така не трябва и да претендират, че са някакви учени. Защо тогава е необходимо въобще да им се вярва?
С други думи: Ако теорията за Мултивселена обяснява интелигентния дизайн в природата, без намесата на Бог, тогава тя със същият успех може да се приложи и за произхода на всички артефакти, т.е. става абсолютно невъзможно да докажем и наличието на човешки разум.
Нещо повече, тук е мястото да подчертаем едно изключително важно обстоятелство – обърнете внимание, че през цялото време съществува стопроцентова възможност ученият да е действителният изобретател на двигателя. По същият начин възможността един разумен и всемогъщ Бог да е създал този прекрасно подреден свят винаги остава валидна в пълна сила, поради което никой никога не е могъл да разколебае вярата в Сътворението нито на милиметър.
Стивън Хокинг индиректно признава този факт, понеже винаги употребява думите „без да е необходим Бог”, но в текста той никъде не заявява „няма Бог”. Въпреки публичността на противното, книгата „Великият дизайн” изобщо не опровергава съществуването на Бога. Всъщност приравняването на фразата „без да е необходим Бог” със заключението „няма Бог” беше една неправомерна интерпретация на медиите, търсещи най-вече сензация!
Натуралистите постоянно се стараят да прикрият обстоятелството, че възможността Бог да е действителният Автор на мирозданието винаги остава на сто процента и никой не е в състояние да опровергае това положение. Всичко, върху което те разсъждават е дали изобщо има някаква възможност Вселената да се е самоконструирала от хаотичния кипеж на вакуума.
Но някой ще възрази: „за разлика от учения, изобретател на двигателя, Бог е трансцендентен и няма как да бъдем сигурни в Неговото съществуване”. Нека да отбележим обаче, че другите вселени, с които натуралистите се опитват да изравнят резултата за стопроцентова поява на подходяща среда за живот и разум, също са извън обхвата на нашата измервателна апаратура. Тоест и тях все още никой не ги е виждал или регистрирал (и едва ли някога това ще бъде възможно!).
Има редица учени, които не приемат концепцията за Мултивселена, като обяснение на антропния принцип. Ще цитираме няколко от тях. Космологът Едуард Харисън прави следния извод: “По всичко личи, че фината настройка на Вселената свидетелства за Божествено планиране. Изберете сами: сляпа случайност, която изисква множество вселени, или планиране, което изисква само една… Много учени – ако са готови да признаят възгледите си – клонят към теологично обяснение”.[5]
Оксфордският философ Ричард Суинбърн е пределно ясен: ”Да се постулират трилион трилиони други вселени вместо един Бог, с цел да се обясни подредеността на нашата Вселена, изглежда върхът на ирационалността”.[6]
Рудигер Ваас пише: „Разбира се, винаги може да се твърди, че съществуват други вселени, причинно строго отделени една от друга, но те нямат никаква обяснителна стойност и твърденията за тяхното съществуване не могат да бъдат мотивирани с каквато и да било научна полза”.[7]
Тоест теологията изисква само един Бог и една-единствена Вселена, като„бръсначът на Окам” в този случай „изрязва” по-сложното и неприемливо обяснение за Мултивселена.
следва
Източник:http://kosmos-21.blogspot.com/2015/01/blog-post.html
