Какъв трябва да е ръководителят?
Август 18, 2015 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : игумен Йоан Валаамски
Боголюбива Елена Акселевна!
Смущаваш се, че виждаш себе си много слаба в духовния живот и не вървиш напред, а назад. Какво искаш, да се виждаш изправна във всичко ли? Но това не се случва по закона на духовното знание: колкото повече преуспява човек в духовния живот, толкова вижда себе си по-грешен. Един от светите аскети пише: „Ако виждаш греховете си като морския пясък, това е начало на просвещението на душата и знак за нейното здраве.” Просто: душата става по-съкрушена и сърцето по-смирено, и счита себе си наистина за по-лошо от всички.
В молитвата не унивай ако не виждаш успех, прочети в Лествицата 26 слово, 60 глава, още 28 слово от 29 глава. Пишеш, че аз съм се наел да те уча с ум и разум; но това не е така. Как мога да уча другите, когато сам вървя пипнешком и се спъвам, а ако слепец води слепеца и двамата падат в яма. След дългата преписка с о. Сергий, вероятно ти пазиш неговите писма и помниш съветите му, а аз, неграмотният, как мога да ръководя другите в такова велико дело, по-скъпо от целия свят. Аз нямам свой духовен опит, а ако отговарям на някого, то не казвам своето, а заимствано от светите отци, и сам се срамувам: уча другите, а как живея самия аз?
В даденото време ние сме лишени от това благо – да живеем под ръководството на опитен в духовния живот старец. Ръководителят трябва да показва пътя, по който е минал сам, а ако ръководи само по книгите – излиза съвсем не същото. Говорещият и слушащият мислят, че взаимно се назидават, но когато вкусят, колко е благ Господ (Пс. 33:9), само тогава разбират своите грешки. Свети Петър Дамаскин казва за себе си, че е получил голяма вреда от неопитни съветници; ръководителят трябва да е безстрастен и да има дар на разсъждение, а именно да знае: времето, начинанието, намерението, устроението на човека, силата, знанието, усърдието, възрастта, немощта, произволението, съкрушението, навика, незнанието, силата на тялото, здравето и болеста, нрава, мястото, възпитанието, разположението, поведението, разбирането, природния ум, старанието, бодростта, бавността, Божието намерение, смисъла на всяко изречение от Свещеното Писание и много други неща. Ето какъв трябва да е ръководителят в духовния живот и какво разсъждение трябва да има.
За мой срам, аз живея в манастира вече 48 години и съм се разстроил до там, че просто не зная с какво да почна, как да спасявам душата си. Обаче, не си мисли, че говоря така от смирение, не, не, аз наистина съм такъв. Когато бях млад имах ревност в изобилие, носих власеница известно време и вериги, стараех се да търся свети подвижници, но някак си не ми се отдаде да открия; вероятно не съм ги разбирал по своята неопитност. Първата ревност обръща внимание на буквата, убиваща духа и аз не срещнах такъв наставник, който да поддържа ревността и да ръководи правилно в духовния живот. А живеещият без ръководител, по думите на св. Йоан Лествичники е ненадежден, тъй като се кичи. Така си и останах „пирожка без нищо”. Но не се отчайвам, вярвам в Божието милосърдие и се стремя към Него по силите си, спомням си евангелското лозе, в което дошли наемници в единадесетия час и получили същата заплата, като тези, които работили от сутринта. Много съм доволен и радостен, че Господ е отсъдил на прекарам живота си в манастирските стени.
Написах, че буквата убива духа, но трябва да се разбира значението на думите: буквата убива този, който се спира на нея и гледа на нея като добродетел, а не като средство към добродетелта. Разбира се, няма плодове без листа, обаче без плодове смокинята изсъхва.
Пишеш, че обичаш вкусната храна, а кой не я обича? Само този, който е вкусил от небесното утешение и обуздава стомаха – този господар на всичко лошо. Прости, написах го лошо, разбирай го някак си по догадки. Има много пропуски и необясними неща, чиито израз може даже да те смути.
Ако човек сам не се стреми към нещо, а го избират на някаква длъжност, значи на това има Божия воля и Господ ще помогне, а от неприятностите никъде не можеш да избягаш; където и да отиде човек, те ще отидат с него.
Призовавам Божието благословение над теб.
С любов във Христа.
Схиигумен Иоан.
Из “Загляни в свое сердце”