Някои мои лични спомени за свети Паисий Светогорец
Септември 9, 2015 in Беседи, Начална страница
Автор : Едески митрополит Йоил
Запознах се със стареца, когато бях студент по богословие. Бях чувал за него от мой приятел, който сега е игумен на манастир.
Отидохме на Сета Гора през един късен октомврийски ден. Денят беше топъл и по пътеката за килията на стареца, която беше в района на манастира Ставроникита, видяхме много змии, които бяха излезли да се понапекат на слънце. Когато той ни прие, попита за причината, заради която изглеждахме уплашени. Ние му казахме, че сме видели змиите, а той ни посочи една дупка до вратата си и ни каза, че хванал една змия за опашката, докато се пъхала вътре. Също така ни посочи прозореца си и ни каза, че и там има гнездо на отровни змии. Помислихме си: Какъв е този човек и как живее тук? Тогава той ми подари иконка, която си я пазя и до днес. Обядвахме в едни чинийки с диаметър десет сантиметра. Имаше три малки картофчета, които разпределихме тримата помежду си. Попита ни какви искаме да станем и ние му отговорихме, че искаме да станем клирици в света. Тогава ни каза да четем св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов.
После много пъти ходих при стареца, той много неща ми е говорил, но два случая са ми направили силно впечатление.
Единия път, когато служехме Литургията на свети апостол Яков, стана малка бъркотия в олтара, защото беше нарязана много нафора, а според последованието на тази Литургия нафора на народа не се раздава. Свещениците искаха да раздадат, а аз твърдях, че щом искаме да служим такава Литургия, тогава трябва да спазваме устава. В края на краищата отците отстъпиха, защото казаха, че ще проявят послушание към мен, като митрополитски проповедник. Мина много време, около две години. Веднъж пак бяхме се запътили към стареца. Когато отивахме, с мен имаше две млади момчета и един англичанин, който беше православен. Влязохме в килията на св. Паисий, където имаше вече и други хора. Старецът извади една кесия, в която имаше точно толкова портокали, колкото хора бяхме отишли, и ги раздаде на всички. После попита дали някой разбира английски да превежда и един млад човек малко прибързано отговори утвърдително, въпреки, че там имаше и преподаватели и лекари. „За какво си дошъл на Света Гора?“ „Да стана монах.“ „Да не би за да избягаш от някаква връзка с момиче?“ „Не, няма такова нещо.“ Старецът пак го попита същото: „Да нямаш някоя връзка с момиче?“ „Не“, отговори човекът, но си пролича, че нещо се посмути. „Защо се притесни, да няма нещо такова с някое момиче?” „Не, ама имам само такива лоши помисли.“ „Е, то такива помисли и Патриархът има.“ После се обърна към момчетата: „Вие, деца, ходите ли в неделя на църква?” „Ходим, отче.“ „А на Велики Петък, разбрах, че сте играли мач.“ Едното момче се изчерви и каза, че наистина в неделите играели на игрището. След това ме попита: „Отче, как завършва литургията на св. ап. Яков?” „С миром изидем.“ „ А когато свърши, нафора даваш ли на хората?” „ Не, не давам.“ „Давай, нека хората да не си отиват празни от храма.“ Бях забравил за онази случка преди две години, но сега си я спомних.
Един ден, когато бях още йеромонах в митрополията в Едеса, нашият митрополит беше един, така да се каже… нали знаете, че има свети митрополити, като вашия митрополит Йоан (Варненски и Великопреславски бел. ред), и има и обратното на тези. Та нашият беше от тия другите и много пъти съм искал да напусна митрополията. Десет митрополити ме канеха: „Ела в нашата митрополия“, но аз все още издържах, но един ден вече реших да си тръгна и отидох при свети Паисий. Бях си намислил как да му представя нещата, всичко беше много добре подредено в главата ми, оставаше той само да каже „да“. Не бях споделил с никого тези неща. Когато отидох при стареца, той беше сам. Седнахме един срещу друг и той ме попита какво съм намислил да му кажа. Аз успях само да кажа: „Знаеш ли…“ и нищо повече, а той веднага стана и ми каза: „Не, никъде няма да тръгваш, Божията воля е да останеш там.“ После, след като ме изпращаше, няколко пъти ми каза, че трябва да остана там. Не знам дали знаеше, че ще стана там митрополит, но така или иначе останах.
Веднъж едни отци го попитали защо е толкова изморен, а той отговорил, че е бил на бдение в Солун. (Без да е излизал с тяло от Света Гора).
Една госпожа преди няколко дена дойде в митрополията и разказа, че била в Суроти, когато старецът е бил жив. Няколко часа чакали със своята племенница. Имало много народ. Накрая една монахиня излязла и казала, че старецът повече няма да приема. След малко се върнала и казала да влезе само тази жена с племенницата си. Тя се притеснявала, че няма деца. Старецът станал, хванал я за главата и ѝ казал, че ще има няколко деца. Ще има и радост, но ще има и притеснение. И наистина, родили ѝ се три близначета, но едното било със синдром на Даун.
Беседата е изнесена на 9 септември 20015 г, по време на „Седмица на православната книга“ във Варна
