Презираният сега от теб

Септември 13, 2015 in Беседи, Начална страница

Автор : Св. Григорий Назиански

 

…Изобщо казано, всичко по-висше отнасяй към Божеството и към Природата, превъзхождаща страданията и тялото, а всичко по-низше – към Този, Който е съставен, Който заради теб се понизи (Фил.2:7) и въплъти (Ин.1:14)…

Презираният сега от теб

е бил нещо свръх тебе.

Сега Той е човек, но било е време,

когато е бил несъставен.

Каквото е бил, същото е останал,

но е възприел и онова, което не е бил.

В начало (Ин.1:1) Той беше без причина,

защото каква причина може да има Бог?

След това обаче се роди

и за това имаше причина – твоето спасение,…

принизеният човек стана Бог,

като се съедини с Бога,

стана едно с Него и надделя най-висшето,

за да мога и аз да стана Бог, също толкова,

колкото Той човек.

Роди се (Мат.1:16),

но беше се родил и преди (Пс.2:7…),

роди се от жена (срв.Гал.4:4),

но от дева (срв.Лук.1:34-35…)

Първото е човешко, второто – божеско.

Роди се без баща (Мат.1:20),

а затова и без майка (Пс.2:7) -

нещо, изпълнено с божественост.

Носен бе в майчина утроба,

но беше разпознат от пророка,

самият носен в утроба и проигра (Лк.1:41)

пред Словото, заради Което се роди.

Беше повит с пелени (Лк.2:7.12),

но възкръсвайки,

отви от Себе Си пелените гробни (срв.Ин.20:6.7)

Беше положен в ясли,

но бе прославен от ангелите (Лк.2:13.14)

посочен от звездата (Мт.2:2.7.9-10)

и почетен с поклонението на влъхвите…

Спасяваше се в Египет с бягство (Мат.2:13.14),

но и всичко в Египет обърна в бягство (Изх.14:27).

За евреите нямаше ни изглед, нито величие (Ис.53:2),

ала за Давид бе прекрасен, с красота,

превъзхождаща синовете човешки (Пс.44:3),

озарява с мълнии планините

и е по-светозарен от слънцето (Мат.17:2),

въвеждайки ни в тайнството на идното.

Беше кръстен (Мат.3:16,Лк.3:21) като човек,

но ни освободи от греха (Ин.1:29) като Бог;

кръсти се,

не защото самият се нуждаеше от очистване,

а за да освети водите.

Беше изкушаван (Мат.4:1,Марк.1:13…) като човек,

но победи (Мат.4:11,Лк.4:13) като Бог

и повелява дръзновение като победил света (Ин.16:33).

Изпитваше глад,

но нахрани хиляди (Мат.14:20.21)

и Самият е хляб животворящ и небесен (Ин.6:41)

Изпитваше жажда (Ин.19:28),

но издигна глас: „който е жаден,

да дойде при Мене и да пие” (Ин.7:37)

и обеща от вярващите да бликнат извори (Ин.7:38).

Умори се (Ин.4:6),

но Самият е успокоение

за отрудените и обременените (Мат.11:28).

Над Него натежа сънят (Мат.8:24),

но беше лек върху морето (Мат.14:25…),

забраняваше на ветровете (Мат.8:26)

и извади потъващия Петър (Мат.14:31).

Плати данък,

но из утробата на рибата (Мат.17:24-27)

и се възцари над онези, дето събират данъка (Ин.18:37).

Наричат Го самарянин

и казват, че е обладан от бяс (Ин.8:48),

обаче спасява слизащия от Йерусалим

и натъкнал се на разбойници (Лк.10:30),

познат е от обладаните от бяс (Марк.1:24),

изгонва бесовете (Мт.8:16),

отпраща в бездната легиона духове (Марк.5:9.13)

и вижда „как падна от небето като светкавица” (Лк.10:18)

предводителят на бесовете.

Замерват Го с камъни,

но не Го достигат (Ин.10:31.39).

Моли се (Марк.1:35),

но и се вслушва в молитви (Мат.8:13).

Плаче (Ин.11:35),

но и спира плача (Лк.7:13).

Пита къде е положен Лазар (Ин.11:34) -

нали беше човек, но и възкресява Лазар (Ин.11:43-44),

защото беше Бог.

Продават Го и то твърде евтино -

за тридесет сребърника (Мат.26:15),

но Самият изкупува света – за висока цена,

със собствената Си кръв (1 Кор.6:20).

Като овца беше воден на заколение (Ис.53:7),

но е Пастир на Израил (Пс.79:2),

а сега и на цялата земя (Ин.10:11.16).

Беше безгласен като агне (Ис.53:7),

но е Слово (Ин.1:1),

възвестявано с гласа на викащия в пустинята (Ин.1:23).

Изпита нашата немощ (Ис.53:4) и бе изпоранен (Ис.53:5),

но „цери всяка болест и всяка немощ” (Мат.9:35).

Издигат Го „на дървото” (1 Петр.2:24)

и Го разпват (Марк.15:24)

но ни възстановява чрез „дървото на живота” (Бит.2:9…),

спасява разпнатия заедно с Него разбойник (Лк.23:43)

и омрачава всичко видимо (Мат.27:45).

Отпива оцет (Мат.27:48), дава Му се жлъчка (Мат.27:34),

но кой е Той? -

Който превръща водата във вино (Ин.2:7-9),

Който премахва горчивия вкус (Изх.15:23-25),

Който е „сладост и цял е желание” (Песн.5:16).

Предава душа (Ин.10:17),

но има власт пак да я приеме (Ин.10:18),

завесата се раздира (Мат.27:51),

защото вишнето се открива,

скалите се разпукват (Мат.27:51),

мъртви възкръсват (Ин.27:52).

Умира (Мат.27:50…),

но „оживотворява” (Ин.5:21)

и със смъртта Си срази смъртта (2 Тим.1:10).

Погребват Го (Мат.27:60),

но възкръсва (Мат.28:6…).

Низхожда в ада (Еф.4:9),

но възнася душите (Еф.4:8),

въздига се на небесата (Марк.16:19),

и ще дойде отново,

за да съди живите и мъртвите (2 Тим.4:1)…