Не дружете с енориашите, а още повече с енориашките
Юли 22, 2016 in Беседи, Свещеническа конференция
Автор : Протойерей Максим Первозвански
Много е труден въпросът, който касае приятелството между свещеника и енориаша. Работата се свежда до това, че когато говорим за енориаша като духовно чадо на свещеника, дори не само в общия смисъл на думата, не трябва да се забравя, че свещеникът е длъжен преди всичко да бъде свят. Най-важното е енориашът да изпитва към него доверие. Степента на това доверие може да бъде различна, но ако доверие липсва, това би обезсмислило всичко. Свещениците, както и всички останали хора, съвсем не са идеални, те си имат свои слабости, свой личен живот, който не е свързан с богослужението или с други духовни въпроси. Свещеникът в своя личен живот преди всичко е обикновен човек, който, макар и да не извършва някакви сериозни грехове , в ежедневието се държи обикновено, шегува се и с това свое държание понякога може да разочарова човека, който търси близост с него. Затова, в много случаи, когато се завързва дружба между свещеник и енориаш, а свещеникът не е на висота, то той престава да бъде истински духовен ръководител . Често след това настъпва неизбежно разочарование.
Ако човекът преодолее разочарованието си, такава дружба може да бъде добра и полезна. Но все пак свещеникът като цяло престава да бъде духовен наставник, въпреки че може да си остане като събеседник и съветник.
Свещеникът и старите приятели
Аз въобще не вярвам, че детската или юношеската дружба се запазва напълно и в зряла възраст, с редки изключения. Имам познати и приятели от училище и института, с които се чуваме по телефона или се срещаме понякога. Но това все пак не е приятелство. Приятно ни е да си поговорим за старите времена, да си споделяме и помагаме. Моите стари съученици понякога ми водят своите деца за някой сериозен разговор. И колкото и да е чудно, аз се разбирам с тези деца повече от техните родители .
Те приемат това , че аз съм свещеник, но това няма никакво отношение към приятелството. Много хора от моето минало имат различно отношение към обръщането ми към Христа и свещенството. Някои одобряват, а други – не. За дружба изобщо не става въпрос .
Поправяме коли
По принцип сериозното приятелство между мъже се нуждае от повече време и повече доверие, въпреки че приятелски отношения могат да се завържат и бързо – по повод съвместно учение или служба в армията. Някой колекционира костенурки, друг се увлича по астрономията. Приятелите ходят заедно до сервиза, за да поправят старите си коли, по повод общия си интерес. Но когато той липсва, приятелството свършва. Жените стават приятелки например покрай децата си. Когато децата пораснат, това приятелство приключва, ако не се намери друг повод . Те си остават с добри чувства, поздравяват се по повод рождени дни, канят се за празници. Но за приятелство са нужни двама. Например – две бабички си говорят на пейката и стават приятелки. И особено мъчително е, когато едната се премества в друг квартал и не намира на пейката своята стара приятелка .
Свещеникът и жените в храма
Аз не вярвам в дружбата между мъже и жени. Без значение дали става дума за свещеник и енориаш, или не. Мъжете и жените не могат да бъдат приятели, с редки изключения: освен ако тя е много грозна, а той импотентен и тъй нататък. Винаги приятелството между мъжа и жената може да прерасне в любов. Аз съм свещеник и познавам хората. Не разглеждам нещата откъм романтичната им страна. Виждал съм толкова много грехове, че мога да ви кажа, че от това не излиза нищо добро. Познавам свещеници, които се разведоха с жените си, и такива, които не се разведоха, но живеят в блудство. Не трябва да се влиза в приятелски отношения с енориашите, а с жените – още по-малко.
Свещеникът и скорецът
Известно е, че всички хора отиват на работа. Обикновено общуването ни е в сферата на нашите служебни задължения – това са работни отношения. А когато след работа излизаме някъде заедно, това вече е приятелство. Аз разбирам дружбата в широкия смисъл на думата – от повърхностните приятелски отношения до сериозната дружба. А свещеническото служение е нещо повече от обикновена работа. Въобще, свещеникът не трябва да дружи с никого от своите енориаши. Той може, и е длъжен, да разбира техния живот. Те трябва да имат постоянно общение и доверие, да се поддържат и да си помагат. Но не и да бъдат приятели. Най-добре е да постъпваме като скореца – при него гнездото е на едно място, а храната си набавя отдалече. Има една пословица, че имаш ли куче, съседът ти може да го отрови; ако имаш приятел, може и да се сбиеш с него; ако нямаш нищо, нищо няма да ти се случи. Това трябва да се разбира метафорично за спорове, разногласия и изясняване на отношенията. И добре е това да не се случва в храма.
На дистанция
Всеки ръководител трябва да има чувство за дистанция. Не само духовният, но дори и светският, административният. По правило директорът не трябва да дружи със своите сътрудници. А свещеникът е едновременно и духовен, и административен ръководител, ако е в качеството си на настоятел на храма. Тогава той не трябва да бъде приятел с никого. Мога да посоча няколко примера, в които аз не изповядвам моите приятели, а ги отправям към други свещеници, ако те нямат духовен ръководител. При мен се изповядват хора, които са приятели с други свещеници, но не се изповядват при тях .
Източник Православие ру
