Сайтът Православен свят
Октомври 5, 2016 in Беседи
Автор :
Обични в Господа отци, братя и сестри християни, искам в началото да изкажа молитвена благодарност в памет на скоропостижно починалия в Бога наш архипастир – митрополит Кирил, с чието благословение направихме “Православен свят”. Съжаляваме, че трябва да говорим за сайт в интернет пространството, а не за книгите, към които нашият приснопаметен преподавател г-н Ганчо Велев изпитваше огромна обич. Той казваше така: “Ученици, кражбата на книга не е кражба”. Преди да се захванем с това начинание, искахме да превеждаме и да издаваме книги за деца, но когато се сблъскахме с предстоящите процедури, веднага се отказахме и се разочаровахме. Малко след това, една вечер, когато се бяхме събрали, един от хората, който сега е в екипа, предложи да направим сайт. Той ми каза така: “Отче, искаш ли да направим някакъв сайт?”. Аз му отговорих “Не”. Това беше началото. Стоенето в това пространство не знам дали някому е донесло повече полза, отколкото вреда. Тук има толкова много интересни, но неполезни неща и неприличие, че понякога, когато човек търси нещо, се уподобява на кокошка, ровеща се в боклука. И така въпросът тогава се изчерпа. Но когато се прибрах у дома, в главата ми се завъртя такъв въпрос: “Къде свети апостол Андрей, на когото служим в нашия храм, си е хвърлял мрежите?”. Тогава вдигнах телефона и попитах този мой приятел същото: “Къде свети апостол Андрей си е хвърлял мрежите?”. “Ами в Генисаретското езеро”. “Не, хвърлял ги е в ада, който някои хора започват да изживяват още приживе, и ги е изтеглял на сухо и безопасно място – в кораба на Христовата Църква. Така започнахме работата по това начинание. Решаващо беше и това, че до нашия малък параклис ще се построи храм на името на свети апостол Андрей Първозвани, за което също ще ни трябва инструмент за популяризиране, а църковният сайт е добър вариант. Когато се чудихме как да се казва сайтът, се спряхме на “Православен свят”, име, което не се ангажира към никоя енория и не изглежда провинциално. Не си поставяме никакви цели. Основното, с което се съобразяваме при оформлението и подбирането на материали, е това, преди всичко на нас да ни е от полза и да ни харесва. Затова сме на мнение, че ако на някого нашият сайт се харесва, то сме близки во Христа. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че ако има хора, които искат да помогнат, особено за преводи от руски, гръцки, румънски, сръбски, английски, или за монтиране на субтитри, са добре дошли. Пускаме всеки ден нов материал, но в същото време гледаме това да не е за сметка на качеството на публикациите. Скоро след тръгването на сайта разбрахме, че ежедневните публикации се четат редовно, а човек, когато чете редовно неща за светии, неусетно сам се освещава. Свети Нектарий Оптински казва следното:”Бог изисква от човека да расте в познанието. И макар човек да е учил сто години, трябва да върви към нови и нови познания. Но заедно с това забелязахме по ключовите думи, с които се е влизало в “Православен свят”, какво доверие се възлага на интернет като съветник. Вижте някои от тези ключови изречения, с които хората се обръщат за помощ към интернет: Боже, какво да правя? Едно дете ме попита защо съм сама? Като не знаеш пътя, довери се на този, който знае пътя. Как да постъпим, ако наш близък прави нещо, което не ти харесва? Бог доволен ли е, когато християнски семейства осиновяват деца? Господ не ни обича. Грях ли е да обичам родителите си повече от Бога? Да убиеш от скука или от удоволствие е престъпление. Защо? Молитва за прощаване на извършена кражба. Как да запазим добри отношения с вече семейните ми деца? Когато мъжът ти каже – животът си е мой. Длъжни ли сме на всяка цена да гледаме родителите си? Грях ли е да удариш дядо си? Майка ми ме изостави и не се върна повече. Душевен покой след аборт… След всичко това, за което не сме и подозирали, в сухата хорска пустиня, където любовта е заспала непробудно хладен, страшен, смъртен сън, монтирахме един пътепоказател с надпис “Към Рая”, и го поставихме между хилядите стрелки, сочещи в обратна посока. В началото нямахме намерение сайтът на всяка цена да е ежедневен, но когато започнахме, се натрупаха постепенно доста интересни материали и сега, шест месеца след старта, имаме около четиридесет материала в аванс, така че засега ще продължим интензивния обстрел по врага, изобличавайки неговите хитрости, но в същото време, ако видим, че не принасяме полза или пък ни е пряко силите, най-отговорно ще спрем. Няма смисъл да продължаваме само заради: “вижте ни, че правим нещо”. Искам да кажа, че зад материалите, публикациите, направата и поддръжката на сайта, стои огромен безвъзмезден труд, на не много хора. Когато предлагаме материалите, се стараем да покажем нещата по по-лесния за възприемане начин. По-леко да стигнат и да останат в сърцето, защото знаете, че в православното интернет пространство има много гръмки и оригинални, но абстрактни девизи. Често светоотеческите цитати са извадени от контекста и предадени като откъслечни светски мъдрости, което ги лишава от духа в тях и вместо да запалят сърцето в ревност към Бога, те влизат в репертоара “афоризми за маса”. Стилът на сайта преди всичко се стреми да покаже красотата на светото Православие, проявено чрез носителите на Светия Дух – подвижниците, мъже и жени, обикновени и неизвестни на мира сего христоносци. За да може човек, когато е в сайта, да получи утешение и да види пример за подражание. Отчитаме обаче, че мониторът, въпреки огромното си превъзходство, на пръв поглед, пред книгата, като мултимедия, не може да влияе толкова дълбоко на душата, защото многото визуализации изключват въображението и не оставят трайна следа в паметта, което не се случва при четенето на книга. Затова все пак мислим, че ако случайно повлияем на някого да си прочете вечерните молитви, вместо да си губи времето зад компютъра, то това ще е голям успех. На страниците на сайта не смятаме да изобличаваме никого, а да покажем положителния пример, който увлича. Съжаляваме, че и в нашите църковни среди се прокрадва користното съвременно схващане, че от всичко каквото правим, трябва да се извлича печалба. Вижте какво е казал един монах от Рилския манастир, завършвайки своя книжовен труд, през 14.век: “Това го написаха тия три тленни пръста на най-грешния от монасите… “. Ние ще се радваме на всяко размножаване на наши материали. Ако нещо от нашия сайт се копира и разпространява, това ще е свидетелство, че статията е добра и е полезна за хората.