Старецът Дионисий от килията Колицу – Света Гора
Октомври 12, 2016 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : Старецът Дионисий Светогорец
Стараем се, заедно с братята, които ни е подарил Господ, да се придържаме към порядъка, който са приели нашите отци. Между 1.30 и 2.00 часа през нощта всички са длъжни да станат. Първо четем килийното правило, след това в 3.00, в съботите, неделите и празниците, когато един от братята удря клепалото, влизаме в църквата. Манастирът Ватопед се е погрижил за това, да имаме свещеник, дякон и други отци. Сега сме петима млади монаси и четирима възрастни – това са всички наши братя. Слава Богу. У нас всичко е добре.
Провървя ни, че отците от Ватопедския манастир много ни обичат. Те са добри и праведни. В нас няма нищо друго, освен Бог, Богородица и манастира. От каквото и да се нуждаем, нашите духовни отци ни оказват помощ. Ако нещо ни е необходимо, къде да отидем? В манастира, при нашите духовни отци, и те ни помагат. Ние винаги им говорим истината. В последните години Господ ми дава изпитания с очите ми. Изобщо не виждам, ослепях след глаукомата. С годините здравето ми става все по-зле. Но, слава Богу.
- Сега, на Вашата възраст, и с Вашия недъг, удава ли Ви се да изпълнявате монашеските си задължения и правила?
- За дадения момент всичко е нормално, слава Богу.
- Посещавате ли службите?
- Разбира се, не пропускам нито една. Господ ми дава сили винаги да присъствам в църквата, слава Богу.
- Може ли да се каже, че през всички тези години Вие сте преживявали и щастливи, и тежки моменти: духовна борба и борба за оцеляване? Как разглеждате Вашия живот сега?
- От духовна гледна точка, всичко беше добре. При нас бяха духовни старци, които винаги ни показваха правилния път. И ние мислехме: Каквото ни казва нашият старец – сам Бог говори чрез него. Безпрекословно слушахме и всичко беше добре. Що се отнася до материалното, действително имахме трудни моменти. Отначало партизаните, след това немците. Тогава бедствахме, гладувахме. Помня, един старец ни даде две лири. Изобщо нямахме хляб и отидохме в Иверския манастир и купихме за една златна лира 10 кг. царевица. Бяха тежки времена. На континента хората умираха от глад. Случи ми се да бъда в Солун по време на немската окупация. Видях едно момче, просещо хляб. Но на него му даваха само германски марки, желаейки да помогнат. Хляб съвсем нямаше. По-късно го доведоха с лодките, но момчето умря. Толкова ми бе жал! Казват, че и много други са загинали. Но Богородица запази Света гора. Понякога ядяхме трева, друг път друго. Но никой не умря от глад. Това бяха много трудни времена. Но Богородица ни помага и прави това досега.
- В тези тежки години мислехте ли си за своята родина?
- Мина толкова много време, но много добре помня тези години. Благодарни сме за всичко. И даже в тези моменти, когато беше тежко, сме благодарели и славели Бога. Никога не казвахме: “Колко жалко, че напуснах родината си”. В Румъния тогава всичко беше добре. Сега ситуацията се влошава с всяка година. Хората бягат зад граница. Но какво да се прави…
- Много поклонници, посещавайки Света гора, идват при вас. Как мислите, какво ги привлича в този отдалечен скит? Какви тревоги носят със себе си от външния свят?
- Тъй като живеем в последните времена, хората са разтревожени, жадни за истина и знание за Бога. Хората виждат, че човечеството е в опасност и върви по грешен път. Държат се за земното, и макар че трябва да бъдат образец за живот в Христа, вършат срамни неща. И доколкото всеки християнин има в себе си Божията благодат и Свето кръщение, носи в себе си Тялото и Кръвта Христова, с които се причастява, съвестта не му дава покой, когато види, че човечеството върви по грешен път. Затова толкова много поклонници идват на Атон за беседи. Какво им остава? Те разбират, че са смъртни и всекиго го очаква вечността – ад или спасение. Те често питат:” Как можем да се спасим в обществото, в което живеем”? И ако ние притежаваме тези три качества – послушание, отричане на волята и смирение – можем с лекота да се борим с нечистите духове. Защото нашата война – на цялото човечество и специално на монашестващите – това е война от нематериален характер, борба с нечистите духове. Сатаната – това е дух, който не спи. Той постоянно ни се нахвърля с хиляди изкушения. Както човек сее пшеница, така и сатаната сее в нашите сърца различни страсти. И ако ние приемаме тези семена, те израстват и израствайки, пускат корен – уви. Трудно е да бъдат изкоренени. Това се отнася за всички страсти. Често можем да видим добър човек, който започва да пуши и след години казва: “Не мога да ги откажа”. Т. е. всички страсти, които човек не изкорени навреме, стават за него непреодолима стена. Може ли да се отърве от тях? Затова даже старците трябва да имат добър духовник, на когото да разказват всичките мисли, които му подхвърля лукавият. И тогава той лесно ще преуспее в монашеския живот.
- Отче, как Вие виждате настоящето и бъдещето на Православната църква в съвременния свят, след като тя се подхвърля на нападки и нейните врагове, и видимите, и скритите, се умножават. Как по Ваше мнение трябва да живеят православните християни в третото хилядолетие, какво духовно “снаряжение” и духовни “припаси” са им необходими?
- Както е казано в Свещеното писание – враговете на Православието се умножават. Живеем в последните времена. “Апостолите” на Антихриста се стараят да си разчистят пътя. Но както са писали светите отци на Църквата, докато Православието е в разцвет, те не могат да го победят. Искат да поставят Православната църква на колене и да подготвят царството на “мерзостта на запустението”(Мат. 24:15).
До времето, докато Православието ще продължава това свидетелство, противоборстващите му сили, враговете Христови по никакъв начин не могат да го победят. Затова враговете на Православието предприемат различни опити да разстроят нашите редици. Длъжни сме, по силата на това, че Господ ни е удостоил да знаем истинския път за спасение и входа в Царството Небесно, да пазим Неговите заповеди, съзнавайки, че това е необходимо не само за наша полза, но и за предотвратяване на катастрофата. На нас ни е необходимо търпение и благоразумие. Ако се леним, значи сме фалшиви християни. Ние сме длъжни да молим Господ да ни просвети и да ни помогне да се държим като истински православни християни. Този благословен от апостолите и светите отци път, надявам се да следваме и да доведем до края. Но е необходимо търпение. Както хиляди герои на вярата са свидетелствали за истинския Христов път, така и ние сме длъжни да вземаме пример от тях и да бъдем търпеливи. Когато падаме пред Господ в покаяние, не прекратяваме своите молитви и Той обезателно ни помага. Господ се грижи за всеки един от нас. Той мисли за нашето спасение повече, отколкото ние самите. Нали повечето от нас се намират в тъмнина. Нечистият дух ни е вкарал в заблуждение и в резултат на това, сме обладани от много страсти. По този начин често забравяме да прибягваме към Господа, Който ни зове във всеки миг от нашия живот. Той ни говори: “Елате, елате при мен, колкото и да сте изморени, колкото и далече да сте били от Мене, тук ще намерите спасение и отмора”. Ще се стараем да се спасим и Бог да ни е на помощ.
- Можете ли да ни разкажете за някои случки, преживени на Атон, които показват особеното покровителство на Богородица и нейната свята помощ?
- Тук, в градината на Богородица, ние постоянно, в продължение на целия си живот чувстваме нейната помощ. Аз съм падал четири пъти. Веднъж един лекар запита: “Той още ли е жив? Как е възможно това?” Друг път, когато превозвахме на пет мулета вещи от Капсала, на едно от големите надолнища попаднах в капан. Не знаех какво е това. За щастие бях с обувки. Но с Божията помощ капанът не щракна, не сработи. Ако беше сработил, би ми отрязал крака. Нима това не бе помощ Божия? Беше чудо, показано от Света Богородица и Свети Георги. Виждал съм и много други чудеса, извършени от Богородица.
източник пемптусия ру
Сподели: 
