Веднъж, когато разговарях с децата и те бяха започнали да ми пишат бележки, няколко въпроса в тях бяха на една тема, която в най-добрия случай – направо в целта – беше формулирана така: “Как е правилно да се оженя?”

 

Аз казах, че въпросът е поставен правилно: има някои правила за това как да се женим и аз бих могъл да ги изложа… “Ако искате”.

 

- Искамеееее – зашумя събранието.

- Въпросът не е прост. За да се вникне, е нужно търпение…

- Искамееее!!!

Зад гърба ми имаше голяма подвижна дъска. Обърнах се и започнах да пиша правило първо: Успехът на жената не са многото мъже, а един мъж.

- Ясно ли е за какво става дума?

- Ясно.

- Да, аз мисля, че жената трябва да се пази за мъжа. Ако не ѝ се удаде да направи това, то мъжът ѝ трябва много да ѝ прости… А ако той не успее да прости? Познавам мъже, които не биха могли да се оженят за “жени с минало”. Те така са устроени, че не биха могли… А ако изведнъж обикнете точно “такъв” мъж и той – вас?

 

Така че – умейте да чакате, момичета. Не слагайте петно върху своя бъдещ живот с необмислени – и още повече – необратими постъпки.

 

Аз знам, че момичетата със скромно поведение често, както казват, “нямат успех”. Само че какво е “успех”? Мисля, че в живота на жената “успех” не са много мъже, а един. Правило второ… То засяга това какво търсим, когато си търсим мъж. Кой е мъжът? Как можем да го познаем, по какъв признак?

 

Ще ви помоля сами да формулирате второто правило. Кажете, моля, с една дума качество – главното – което трябва непременно да има вашият мъж… Възможно е. С една дума. Както искате, но само с една дума. Моля.

- Защита.

- Тоест мъжът трябва да бъде защитник. Добре. Да запишем: Защитник.

- Верен. – За да не изменя? Разбира се. Верен.

- Да обича децата – две думи… – “Детелюбие” се казва с една дума. Да запишем: Детелюбив.

- Умен. – Важно качество за мъжете. Умен.

- Добър. – Също е важно. Добър.

- Половинка. – Тогава мъжът и жената ще бъдат едно цяло. Добре. Да запишем: 1/2

- Вярващ.

- В какво?

- В Бога. И да бъде в същата вяра.

Вярващ

Единствен

Сърдечен

Отговорен

Нежен

Добродушен …

- Момчета, вие разбрахте ли какво чакат от вас? Какви подвизи! И така – мъж, той е защитник, верен, детелюбив, умен, добър, 1/2, вярващ, единствен, сърдечен, отговорен, нежен, добродушен… Вие казахте 12 качества. Тези качества са много важни в живота. Назовете ги всичките с една дума… Една дума. Възможно е. Добре, аз ще ви подскажа, че тази дума я има в Библията. Там с една дума е казано какъв трябва да бъде мъжът за жената. Мъжът за жената… Мъжът за семейството… Какъв е?

 

- Глава. И така, правило второ: Търси мъжа – глава на семейството. “Къде да търсим такива?” – това е друг въпрос. Основното е да знаем какво търсим, в каква посока гледаме. Разбира се, момичета, вие отначало задявате младежите със своето “излишно внимание”, отстъпчивост, да, аз говоря за “това”, а после се оплаквате, че мъжете са изчезнали и със съжаление питате: “Къде да ги търсим?” Мъжете никъде не са се дянали, просто те може и да не се намират в този кръг, където вие общувате с младежи.

 

И казано между нас, когато общувате “така” с момчетата, вие наистина ли си търсите мъж? А готвите ли се за жена? Тогава няма какво да пъшкате, че мъжете са изчезнали. Да продължим.

 

Какво означава “глава” на семейството? – Да, той е главният. Този, който в крайна сметка взема решенията. Но, обърнете внимание, той приема отговорността за своите решения.

 

Още какво значи тази дума, че мъжът за жената е “глава”? Да, той буквално е нейната глава. Т.е. жената и мъжът, както говорихме, образуват едно тяло, една плът, те са част един на друг, мъжът в това тяло е както главата…

 

Как “да я бие с пръчка”? С пръчка да бие жената и съвсем да я наплаши? Слуша ли се такава “глава”? Вие действителна история ли искате да разкажете, или да попитате нещо? Може би така трябва да се постави въпросът: как да различим деспота и изверга? В Библията е написано как мъжът глава трябва да се отнася към жена си.

 

“Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си. Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява!”

 

С други думи, ако мъжът е глава на семейството, той е защитник и верен и детелюбив, той е достатъчно умен (глава), добър (тялото е едно), той е ваша част, а вие негова част, той е единствен (няма двама еднакви човека), и сърдечен, отговорен, нежен, добродушен… Той ще се грижи за вас материално – да съгрява и храни. Има още един много важен момент, по който главата се отличава от деспота: деспотът сам на себе си е глава.

 

Мъжът – не, той признава, че над него също има някой.

 

В Библията е написано така: “Главата на жената е мъжът, а глава на мъжа е (кой?) Христос”2

 

Тук някой каза, че мъжът трябва да бъде вярващ. Това е много правилно. Ако главата на мъжа е Христос, то задължително всичко в семейството ще се устрои, а вие, момичета, ще живеете в брака под двойна защита: вас ще ви защитава мъжът, а вашето семейство – Христос.

 

Ако всичко се устройва по този начин, възниква семейството – домашната църква. И така, ясно ли е второто правило?

 

Търси мъж – търси глава.

 

Правило трето… А как да го търсим? Защо “с една дума”? Може и с две думи…

 

“По любов”. В крайна сметка. Нима вие, като изброявахте какъв трябва да бъде мъжът, забравихте за любовта? И това не е съвсем случайно.

 

Защото “любов” често се асоциира с романтичните добрачни взаимоотношения. А в брака къде отива всичко това?

 

Ако гледаме отстрани, докато сме млади, може и да не видим как се обичат едни други хората в брака. А старите даже и не се целуват.

 

Но, приятели мои, любовта не изчезва. “Любовта никога не отпада”3

 

От нашите любовни отношения изчезва само (какво?) – страстта, влюбването. Впрочем и влюбването не изчезва, то се превръща в неприязън, даже ненавист. Влюбването често се превръща в ненавист.

 

Значи ние трябва да различаваме влюбеността от любовта. Или както пишете вие – ето бележката – “Как да различим страстта от любовта?” Как да различим страстта от любовта?

 

“За себе си”. Правилно. Човек е влюбен в другия заради себе си. Как ще се държи той? Спокойно? Търпеливо? Или настойчиво?

 

Да. И ако го атакуват, как е редно да се държи момичето?

 

Не е нужно да отстъпва. Защото в такъв случай вие отстъпвате “себе си”… Почакайте малко и вашият “влюбен” ще започне да ухажва вашата приятелка. Бива ли така? И така – страстно влюбеният е влюбен заради себе си. Нека видим как е написано това в Библията.

 

“Любовта не иска своето” И още е написано: “Любовта не безчинства”4

 

Как да разбираме това? В цялото мироздание има строй, порядък, последователност, степенност, съподчиненост, чинност. Нещата са свързани едно с друго, едно на друго се подчиняват, следват едно от друго, всяко има своя част, съучастие, място, време, служение, чин. Такъв порядък има между планетите, има го в света на живата природа, и задължително трябва да го има в отношенията между хората.

 

В младите си години, когато човек бушува, често му се иска да избяга напред, да види повече, да хване… “Да живее е нетърпелив и  бърза да чувства.”

 

Например юноша целува девойка, а на нея ѝ е боязнено това – той “безчинства”. А може да бъде и двамата да “безчинстват”…

 

Такива са интимните отношения до брака… Ще ви разкажа една история. Веднъж излязох пред учениците и говорих за това как според мен трябва да се строят добрачните и брачните отношения. След това ме поканиха в учителската стая и останах там повече от час. Излизам, чака ме момиче и ме моли да отидем настрана.

- Ние с моят жених трябва да разпишем, когато стана на 18, веднага след като завърша. Сега ние с него сме в близки отношения…

 

Тя замълча, гледа ме. Аз я гледам в очите. Мълча. Какво мога да ѝ кажа? Мълчим дълго. Чувствам, че се установи някакво разбиране. Аз направих усилие над себе си и казах:

- Защо?

 

Лицето ѝ се измени и тя каза тихо:

 

- Сгреших ли?

 

Аз кимнах и ние се разделихме. Тя разбра: станало е “безчинство”. Аз знам какво недоумение може да възникне в тази връзка. Тук при мен има бележка по този въпрос: “Как без проби да встъпим в брак? Може хората да се окажат несъвместими в леглото?”

 

Ще ви разкажа една история. Веднъж паднах от кон и си повредих гърба. Приятелите ми помогнаха да се добера до съседното село, там живееше една баба, която можеше да намества кости. Тя започна да ми разтрива гръбнака. Болеше ме и аз отначало не чувах какво си мърмори тя. После разбрах думите:

 

- Мек, мек…

- Ама кое е “меко”, бабо?

- Ти си мек.

- Как така?

- За ръцете си мек… Говорих аз на сина – ще се ожениш, очите не гледай, вземи ръката и я докосни…

И тя изведнъж ми взе ръката под лакътя, бързо я спусна към китката, като я обхвана плътно и леко я притисна, и се плъзна към пръстите и с внимание я хвана, като я притегляше леко…

- Мек си, за моите ръце си мек.

- И какво, синът ви ожени ли се?

- За красавица се ожени… Сега вижда децата два пъти в годината.

 

Бабата до голяма степен беше права. Действително в брака хората встъпват в “осезателни”, а не в “съзерцателни” отношения. Има смисъл докосването до другия човек… Оказва се, че е напълно достатъчно да се подържи ръката с внимание. Ако хората умееха като децата да се държат за ръце, би им се отдало да избегнат много грешки. А от това, че “безчинстват” преди брака, не намалява броят на разводите, бездетните семейства и зарязаните деца… Не намаляват, а се увеличават. И “пробите преди сватбата” с нищо не помагат. Безчинството си остава безчинство. И така, третото правило говори за това как да го търсим.

Аз толкова трудни съвети ви давам… “Правила” пиша…Какво говоря? “Бъди красива” казвам – т.е. “бъди себе си”… Или не знам, че още на 16 години момичетата изведнъж започват да мислят, че “животът си минава”… А на 26 години, ако не са омъжени, то… “обикалят припряно”, та все някак да се омъжат. Аз преподавам в много добро училище. Знаете ли колко деца без бащи се учат при нас?

 

Най-важните въпроси в живота си и в този на бъдещите си деца хората решават набързо. Последствията са ужасни.

 

Затова аз трябва да напиша петото правило.

 

В Библията пише за любовта: “Любовта е дълготърпелива”

 

Правило пето. Дай си време, имай търпение. Почакай…

 

За младите това е така трудно, но толкова повече важно. Аз ще начертая сега на дъската два отрязъка, а вас ще помоля да определите дали те са успоредни или не.

 

Успоредни ли са? Това не са отрезки? Да, това са точки. Всяка точка може да лежи на своята линия и тогава можем да говорим за успоредност. Сега ще начертая отрязъци… А тези отрязъци успоредни ли са? Може би да, а може и би не. Нужно е да се “продължат”, чак тогава можем да съдим за техните геометрични свойства… Така е и в живота. Ако мислим за брачни отношения, то трябва да продължим времето на познанството си дотогава, докато не можем да съдим що за човек е моят бъдещ мъж… Отначало вие може и да не забележите своето несходство с него. С времето то ще се прояви…

 

Тук аз за кратко ще прекъсна своето изложение на беседата с учениците.

 

Тази книжка може да попадне в ръцете на възрастен човек, който се интересува от основите на християнската вяра. Такъв читател, който е готов да се отнесе с доверие към Светото Писание, аз бих посъветвал да прочете внимателно първите глави от Библията (книгата Битие).

Целият човешки род произлязъл от първите хора, Адам и Ева. Като препрочитаме първите глави от Библията, да се запитаме – колко пъти Адам е познавал Ева? Имам предвид колко пъти той по съвършено нов начин е започвал да я обича? Изобщо колко са основните вида любов на мъжа към жената?

 

Адам три пъти по нов начин познал жена си. Първия път било така: Адам живеел в рая и му било добре. Бог казал ”не е добре за човек да бъде сам”… И Господ дал на Адам “изстъпление”. Това не бил сън, не било безсъзнателно състояние. Адам не заспал безчувствено, а с духа си излязъл от тялото си и виждал какво се случва.

 

В същото време Господ разтворил гърдите на Адам, взел ребро (костта, която е най- близо до сърцето), създал от това ребро жената, запълнил мястото с плът и завел жената при Адам. Когато Адам видял жената, той ѝ се обяснил в любов. Това е първото признание в любов от един човек на друг. Адам казал: ”Ето това е кост от костите ми и плът от плътта ми.”

 

И след това Адам дал име на новия човек: ”жена”. Според древните представи да даде име може само този, който знае какво назовава. Така Адам за пръв път познал жена си. Тази любов е първа, съвършена. В любовта човек вижда другия човек така: това е друг човек, но в същото време това съм аз…

 

”Който обича жена си, обича самия себе си”. Така възникнала първата Църква Божия – мъжът и жената. Първата Църква възникнала в рая.

 

След като Бог създал целия свят, създал и човека, мъж и жена, благословил ги – ”Видял Бог всичко, което създал, и то било много добро.” За християнската вяра това е едно от най-главните положения: светът е сътворен от Бога и е добър. В света отначало нямало смърт, нямало страдания и зло. Злото, страданието и смъртта не са нужни на човека. Това положение на християнската вяра трябва основателно да се преживее, да се вгледаме в света, ”да видим”, че той е добър. А там, където нашето ”виждане” е недостатъчно, е нужно да го допълним с вяра…

 

И тук се налага да се приложи усилие, защото след сътворението на света и любещите хора станало грехопадението. Целият свят и всеки човек били изродени от греха, в света влезли злото, страданието и смъртта. И това също е нужно да ”се види”, без да се отвращаваме от факта, че човекът е ужасно лош. Християнин е този, който вижда, прави усилия да вижда, като допълва виждането с вяра, че светът и човекът са добри и едновременно вижда падналото, злобно, страстно състояние на човечеството, като започва от себе си… Това е религиозен опит, религиозно преживяване, това не е задача за ума, това е намиране на ”правилния поглед” върху света – нещо като ”двойно зрение” – когато ние виждаме с душата си едновременно и едното, и другото…

Грехопадението станало още при първите хора. Паднали двамата, но първа паднала жената. Господ наказал и жената, и Адам. Адам трябвало да прости на жена си, от която и той се изкушил. Било му нужно да се примири с нея. Къде в Библията четем, че Адам простил на жена си? Адам за втори път ѝ дал име:

 

” И даде Адам на жена си име Ева (Живот), защото тя стана майка на всички живеещи.” Така Адам за втори път познал жена си. Това е любов на примирението, на прощаването.

 

След това за трети път ”Адам позна Ева, жена си; и тя зачена…” и родила, продължила да зачева и да ражда деца. Това е любов плътска, детеродна. Какво станало после в живота на първото семейство, ние знаем от Библията само отчасти, но от нашите отношения, ако наблюдаваме възрастни съпрузи, знаем най-добре. Както един вид любов се появява след друг, така и угасват един след друг. Но – в обратна последователност. Ева раждала деца. И веднъж като родила, тя казала (или Адам казал): ”Ф-ф… Авел”. ”Авел” значи ”дихание…суета”.

 

И така, първа в живота на съпрузите утихва плътската, детеродната любов. Тя утихва не защото е нещо лошо, а защото се е изпълнила. Тя утихва, но не изчезва: от нея остават нежността, паметта на душата и тялото.

 

Ако хората дълго и добре са живели заедно, то утихва и втората любов – на прощението и примирението. Защо? Мъжът и жената вече всичко са си простили един на друг, даже за в бъдеще, и са готови да приемат другия с всички болежки и странности на старческата възраст. И така, и втората любов утихва, но не изчезва, защото от нея остава безкрайното търпение. Първата любов е съвършена, тя не утихва никога. Докато хората живеят на земята, мъжът гледа жената: ти си кост от моите кости и плът от плътта ми. Това пиша за възрастни хора или съзнателно растящи в християнството. На децата това го обясних по друг начин, но ги подтикнах към същия извод…

 

… любовта не изчезва. В старите хора тя е по-голяма и по-силна, отколкото при младите. Има смисъл да се женим не по страст. А за тази цел трябва да имаме търпението да чакаме, да си дадем време – да възникне любовта и да укрепне.

 

Вие виждали ли сте как венчават в църква? Над главите на младоженеца и невестата държат венци. Какво означават тези венци? Това царски венци ли са? Не, те са мъченически. По този начин Църквата ни вразумява и предупреждава, че хората встъпват в брака не толкова за радост и наслаждение (каквито, разбира се, има в съпружеския живот). Съпрузите са длъжни да знаят в какво влизат и да се запасят с голямо търпение един към друг… Ако него го няма, то ще стане това, което сега имаме в изобилие: непълни семейства и изоставени деца.

 

Вие питате: “Колко да чакаме? Колко време трябва да чакаме в добрачните взаимоотношения? Конкретно!” Удивителен знак. Този знак във вашата бележка означава вероятно, че вие не питате за оптималния, а за минималния период на познанство.

 

Отговарям: една година приятелски отношения. Не любовни отношения, защото тогава вече всичко е скрито-покрито, а приятелски отношения. Една година е природният цикъл, в който се сменят сезоните и съответно се сменя самочувствието на човека. Нека предположим, че сте се запознали с човека през есента. През есента той (както Пушкин например) е в повишено самочувствие, бодър е и весел. А пролетта започва да унива, лятото да изпада в депресия… Или пък обратно. Понаблюдавайте поне колкото може по-цялостно вашия избранник. Но аз ви предупреждавам, че за живота на човека – а той е дълъг – една година е недостатъчна.

 

Може ли с нещо да се компенсира недостатъчността на този минимален срок на познанство?

 

Може. За това говори следващото – Правило шесто.

 

Намери доверено лице, “трети”, на когото имаш доверие, и го попитай за неговото мнение.

 

Ще ви открия една тайна: хората са се женили и омъжвали и преди вас. Това е очевидно така, нали? Не съвсем, защото често се женят и омъжват, сякаш това се прави за пръв път в цялата световна история. А понякога с наивното убеждение, че “при нас няма да бъде така, както при нашите родители”. Това е голяма глупост.

 

И работата дори не е само в това, че всеки народ, във всяка култура, има огромен опит за това как живеят семействата. Просто понякога отстрани се вижда по-добре. Ще ви разкажа една история.

 

Аз имам двама близки приятели от детство. Единият е талантлив математик, а другият – талантлив актьор. Когато бяхме малко над 20, седим си ние тримата и моят приятел математикът казва, че е решил да се ожени. За кого? За Нина…

 

Аз само изохках:

- Ама какво говориш! Какво говориш!

 

И повече не знаех какво да кажа. Само чувствах, че това е огромна грешка.

 

Нашият приятел актьорът се замисли. Помисли и каза много убедително и задушевно:

- Егорушка, нали ще дойдат деца.

- Това не са проблеми, които трябва нас с теб да ни занимават.

Ясно, математик! Човек с голям ум.

- Егорушка, когато жена ти ще е в 9-тия месец, ти няма да можеш да се отделиш от нея. – Той направо нацели десятката. Когато на жената порасне голям-голям коремът мъжете започват да разбират нещичко от това какво са сексуалните отношения.

- Ще го преживеем.

- Нина ли? … няма да преживееш. Тя е … от тези, дето на никого за нищо не остава длъжна. Пелените ще трябва да ги переш ти… И кашата да я правиш пак ти… Не е ли така?

 

И стана според казаното. Нашият приятел се ожени за момичето, което на никого за нищо не оставаше длъжна. Когато се роди детето, тя нито веднъж не стана през нощта заради него. Моят приятел математикът стисна зъби, докара малкия до петгодишна възраст и се разведе.

 

Това, което се опитвахме да му внушим, се изпълни до запетайка… И даже по-зле. Защото той заради това уродливо семейство излезе от голямата математика. Защо не ни послуша той? Защо не станахме ние за него “трета инстанция”, която има смисъл да бъде послушана?

 

Ние бяхме връстници. И дори да бяхме познали всичко, не бяхме авторитет за него. “Третият” трябва да бъде такъв, на когото се доверявате безусловно. Добре би било, ако този човек е някой от вашите родители… Работата е там, че родителите обичат децата повече, отколкото децата – родителите си. Това е нормално. Ако вие чувствате, че родителите наистина ви обичат, задължително послушайте тяхното мнение.

 

Но има и още по-сигурен начин да намерите “трети” и да не сгрешите.

Правило седмо.

 

Не е необходимо нищо да измисляте: правете, както е в Църквата.

 

Представете си, че младежът и девойката се изповядват при един и същи свещеник. Той не просто ги наблюдава отстрани (което много помага да се разбере ситуацията), но той познава техния душевен живот. Той има опит, защото пред него са преминали хиляди животи. В крайна сметка той умее да се моли…

 

Не знам дали ме разбирате, но нима ние просто си “избираме” мъж или жена…? Не, ние “избираме” (без нас сега това не става), но още мъжът сякаш ни “бива даден”…

 

Той “мой” ли е, или не е “мой”? Той “даден” ли ми е, или не ми е “даден”?

 

Ето това с никакви правила не може да се обясни. Това е тайнствено… За това трябва да попитате Бога.

 

Нека видим какво сме написали на дъската:

1. Успехът на жената не са много мъже, а един.

2. Търси мъжа – главата на семейството.

3. Различавай страстта от любовта.

4. Бъди красива.

5. Дай си време, имай търпение.

6. Намери “трети”.

7. Послушай Църквата.

 

А сега, за да приключа темата, ще помоля всички момичета да излязат.

 

Искам да поговоря с младите хора. По същите тези “правила”. За тях е нужно да знаят повече от вас. И освен това на вашата възраст вие, ако поискате, ги баламосвате, а на мен ми е жал за тях. И от това-онова искам да ги предпазя. Вървете, момичета. Кратко ще преминем по точките с тези прибавки, които мъжът задължително трябва да знае.

 

1. Отношенията преди брака. Това, което се отнася за тях, се отнася за вас също. Не бива да хабите себе си. Но мъжът гледа не само себе си, но и нея.

 

Жена без минало… Ясно. Ако тя е имала някого? Тогава само изповед. Тя трябва да се очисти от предни връзки.

 

2. Глава на семейството. Кой е инициаторът на брачните отношения? Жената. Тя прави всичко, за да се омъжи. А вие гледайте за това как тя иска да се омъжи за вас. В Библията? Разбира се. След грехопадението Господ казал на жената: “Към твоят мъж ще тегнеш и той ще управлява над теб” 11

 

Външно всичко изглежда наопаки: мъжете ухажват жените, а тях сякаш това хич не ги интересува. Ако жените се държат така, правилно ли е? Съвсем правилно. Защото ако беше иначе, всичко щеше да се разврати и нямаше да има за кого да се ожените. Но това нас мъжете не бива да ни лъже.

 

Ако момичето много иска да се омъжи за вас и вие сте се убедили, че тя иска именно вас, тогава мъжът трябва здраво да помисли: да направи ли предложение или не. Или с други думи, цялата предварителна “работа” я върши жената. За мъжът е последната дума. “Ако тя не приеме предложението?” Това не може да бъде. Ако вие отговорно сте подходили към момента, в който правите предложение, тя не би могла да не го приеме.

 

3. Страст и любов.

 

В семейството живеят мъж, жена, деца. Тоест в семейството има сякаш три нива. Колкото е по-високо нивото, толкова са по-трудни задълженията.

 

Децата трябва “да почитат баща си и майка си”. Ние ги готвим за по-голямото и ги възпитаваме. Но “да почитат баща си и майка си” е задължително. Ако това го няма, то, както се говори в Библията, детето може и да не е дълголетно на земята.

 

Жената също има много задължения. Но едно е обезателно: “Жената да се бои от мъжа си”. Жената има едно последно задължение: да слуша мъжа си, както той слуша Църквата. Както мъжът се бои от Бога, така и жената се бои от мъжа си.

 

Мъжът има най-трудното задължение… “Мъжът е длъжен да обича жена си”. Един свещеник много добре ми поясни: мъжът трябва “да долюбва” жена си.

 

Ако всеки изпълнява задължението си: децата почитат родителите, жената се бои от мъжа, мъжът долюбва жената, тогава на семейството се дава като най-голям Божи дар любовта.

 

4. Красотата.

Мъжът защитава красотата. Той създава с вниманието си “образ” на това, което е красиво в жената. Жените и сами чувстват това, но мъжът трябва да поддържа този “образ”. Ако в наше присъствие момичето се разпуска, дайте ѝ да разбере, че това “не е красиво”.

 

Прост пример. Вие позволявате на момичето да псува във ваше присъствие? Е-ех… А после, щом като ние допуснем слабост, и красотата отпада. Ние сами се ограбваме. Красотата трябва да се защитава и от външни посегателства. Например във вашето училище идва привърженик на “безопасния секс”. Това са тези, които говорят: “Любов да, деца все още не, семейство – може би”, а после разправят за презервативи. Те заблуждават нашите момичета. Тук мъжът трябва да стане. Какво да каже? Много просто. Как се ловят змии? Хващат с пръчка главата и не я пускат. Тя ще се върти, ще те удря с опашката… А ти дръж. Трябва да зададете един въпрос и да изисквате отговор. Идва развратителят, и веднага въпрос: “Вие признавате ли Божията заповед, че не бива да се блудства?” Той ще започне да се върти. Изслушайте всичко до края. И пак: “Вие признавате ли Божията заповед, че не бива да се блудства?” И така много пъти. Звънецът ще бие и публиката ще се разотиде, а вие със същия въпрос: “Вие признавате ли Божията заповед, че не бива да се блудства?” И не пускайте тази… гад, т.е. змията. Не я пускайте. Заставете го публично да признае, че той е безбожник. Разбирате ли, че красотата на момичетата трябва да се защитава? Да? А от тях самите? Понякога се налага да се защитава и от тях самите… Случват се такива обстоятелства, че на мъжът даже му е неудобно да откаже…

 

Тук е нужно мъжество…Вие много ще я обидите с това. Но няма да я оскърбите. Тя ще плаче, ще се ядосва, но ще започне да ви уважава, а към себе си ще започне да се отнася по друг начин.

 

5. Време, търпение.

 

Какво значи това за мъжа? Това значи, че жената трябва да се възпитава преди брака. Девойката я привлича семейният живот, но тя не винаги е готова за него: нея (често се случва) никой не я е готвил за това.

 

Как е възпитана тя? От какво семейство е? Ако при нея има конфликт с родителите, той задължително ще се пренесе и във вашето семейство…

 

От каква националност е? Посланиците на китайския император, когато били в Европа, за пръв път видели картини, нарисувани с маслени бои. По тях били изобразени хора, коне, пейзажи, лица… А китайците виждали само цветни петна… Всичко, което касае възпитанието на вашата жена, има значение. Националността има голямо значение: ако тя е от друга националност, друга вяра, тя просто може да не вижда очевидните (за вас) неща.

 

Какви са нейните интелектуални стремежи? Какво е готова да пожертва? Трудолюбова ли е?..

 

Ще ви дам пример колко е трудно да се възпитава жената. Свети Серафим Саровски основал женски манастир. Той приемал там или момиче от майка му и баща му, или вдовица от неотдавна умрял мъж. Ако жената е живяла според своята си воля, то великият светец не се захващал да я възпитава.

 

Жената трябва да бъде възпитавана до брака.

 

За това се иска време. Мъжът не просто “чака” до брака да му “минава времето”. Той деликатно насочва възпитанието на бъдещата си жена.

 

6. Що се отнася до “третите” лица…

 

Мъжът иска авторитет или за себе си, за да охранява своята глупост, или търси авторитет, за да се учи… Мъжът се учи цял живот. И затова той търси такъв, който е по-умен и по-опитен от него. И в такъв случай той задължително ще намери…

 

7. Църквата. В Църквата се намират всички елементи на живота в основното им съотношение…

 

Изучете опита на Църквата. Влезте в нея съзнателно и с вяра. И ако вие се ожените, въведете там своето момиче и своето семейство.

 

И последно ще ви кажа… В брака хората се помъчват и се заобичват един друг. Първата любов е съвършена, не утихва никога. Докато хората живеят на земята, мъжът гледа жената: ти си кост от моите кости и плът от плътта ми…

 

Източник: http://hristianche.ucoz.com/