Деликатността на св. Порфирий
Октомври 17, 2016 in Беседи, Начална страница
Автор : свети Порфирий Кавсокаливит
Свети Порфирий със свои духовни чеда
Веднъж старецът го постигнало голямо изпитание, което много го огорчило. Кондукторът на автобуса, в който той пътувал, започнал да му се надсмива, говорейки разни глупости, което карало невярващите пътници да се смеят, а вярващите да негодуват. В това време, когато кондукторът продължавал да се държи така съвършено неподобаващо, хората в автобуса се разделили на два лагера. Всичко това силно огорчило отец Порфирий, който не искал да отговаря на провокиращите въпроси и всячески се отклонявал от участие в разговор. Когато автобусът стигнал до междинна спирка, за да могат пътниците малко да поотдъхнат и да похапнат, той се приближил до кондуктора и му казал: „Може и така да е както казваш, че аз не умея да намирам подземни извори, но зная, че ти си болен от сифилис. Бъди внимателен. Не се жени сега, защото болестта ти ще се предаде на твоята бъдеща съпруга и на твоите деца. Продължавай да се лекуваш и когато оздравееш, тогава създай семейство.”
Кондукторът не знаел какво да каже. Той само попитал отец Порфирий: „От къде знаеш всичко това?”, на което старецът отговорил с въпрос: „Така ли е или не е така?” Кондукторът кимнал: „Така е” и окончателно замълчал. Останалия път до Атина всички – и кондукторът, и пътниците, пропътували в мълчание.
٭٭٭٭٭
Веднъж в неделя сутринта отец Порфирий заедно със свой познат, възрастен селянин, отивал към селската църквата. По пътя те срещнали компания от шест-седем младежи, които отивали в противоположна посока. Селянинът ги попитал: „Къде отивате, момчета?” Те отговорили: „В кафенето.” Тогава селянинът, много строг човек, се възмутил и възкликнал: „Вас не ви ли е срам в неделя сутринта, вместо да отидете в църквата, да отидете в кафенето?! Какви такива християни сте?” И той направо на улицата ревностно им прочел цяла проповед. Юношите започнали нещо да му отговарят с оскърбителен тон, а след това продължили по-нататък по своя път. Старецът мълчал. Възбуден, но доволен от себе си, селянинът го попитал: „Е, какво, правилно ли им казах на тези негодници?” Отец Порфирий отговорил: „Не, неправилно.” Човекът, очаквайки похвала, се огорчил от такъв отговор. Те отишли в църквата, старецът влязъл в олтара, а селянинът седнал в своята стасидия. Не минал и половин час и цялата компания от младежи дошла в храма. Селянинът потривал радостно ръце. Когато завършила Божествената литургия и старецът излязъл от олтара, селянинът побързал насреща му и показвайки младежите, казал: „Виждаш ли, а ти казваш, че постъпих неправилно, като им преподадох урок. Те размислиха над моите слова и дойдоха в църквата.” Старецът с усмивка отвърнал, че те са дошли, защото той тайно се молел за тях, а съвсем не затова, че са усвоили неговата „проповед”.
٭٭٭٭٭
Веднъж, идвайки при отец Порфирий, видях там няколко момичета, които също искаха да видят стареца. Бяха облечени малко нескромно. Отец Порфирий беседваше с тях, засягайки различни духовни въпроси, но ни дума не промълви за това как те са облечени. Вътрешно се възмущавах от поведението на тези момичета – как са могли да дойдат в такъв вид при свят човек? Смущаваше ме и това обстоятелство, че старецът не им направи ни най-малка забележка по повод техните дрехи.
Когато момичетата заминаха, той се усмихна и ми каза: „Господин N., аз не съм така строг, както теб.” Веднага разбрах, че той знае за моите помисли и за моето смущение, но въпреки това попитах: „Защо така говорите, Геронда?”
– При мен дойдоха тези момичета в нескромно облекло – каза той, – а аз не им казах нищо за това. Просто имам друга тактика. Даже ако бях им обърнал внимание на тяхното облекло, че е неприлично, те не биха се вслушали в моите думи, защото вярата им в Христос е недълбока. Преди всичко аз се старая да укрепя в тях вярата в Христос и тогава те сами ще осъзнаят своята грешка и ще се поправят.”
Старецът беседвал с група младежи. Младите хора си шушукали помежду си: „Ние за първи път се запознаваме със свещеник, който ни дума не ни казва за Бога.” Когато една девойка в своята наивност казала за това на отец Порфирий, старецът й отговорил: „Не се смущавай, Георгия, че аз нито дума не ти казах за Христос. Постъпих така не поради нечестие, но напротив, от благоговение. С никого не говоря за вярата, ако не ме питат.” След това, когато младежите изразили своето желание да говорят за Бога, старецът с удоволствие откликнал на тяхната молба. Той има дал няколко не много сложни духовни съвета, към които те навярно с радост ще се придържат.
източник: “Избрани съвети”
