Наставления на стареца Клеопа
Октомври 26, 2016 in Беседи, Начална страница
Автор :
О. Клеопа казваше: „Спорeд св. Василий Велики, най-голямата мъдрост, която пази човека от всеки грях и го въвeжда в Рая, във вечното блаженство, е смъртта. Смъртта и паметта за нея. А в ума и сърцето да имаме молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме, грешния”.
***
О. Клеопа постоянно повтаряше: „Утре – вдругиден ще отида при Христос!” Много пъти, когато някой му пееше „На многая лета!”, светият отец го спираше и казваше: „Не така, а: Вечная памят, вечная памят, вечная памят!”
***
Когато някой беше загрижен поради сегашните времена и го питаше: „Какво ще се случи, отче?”, светият отец отговаряше: „Годините и времената Отец е поставил в Своя власт. Каквото Отец иска, това прави!” А ако някой казваше: „Навън времето е лошо”, отец Клеопа отговаряше: „Всичко, което Бог даде, е добро!”
***
Често казваше: „Църквата е наша майка! Не оставяйте Църквата, защото тук се съединяваме с Христос. Тук се помиряват Марта и Мария. Дръжте реда на богослуженията и храната по Типика. Църквата опазва всички ни!”
***
Когато християните го питаха добре ли е да четат Псалтира, отец Клеопа отговаряше: „Св. Василий Велики казва: По-добре е слънцето да спре своя ход, отколкото Псалтирът да престане да се чете в християнските домове. И както слънцето е най-голямото от всички светила, така е и Псалтирът между останалите боговдъхновени книги. Дръжте Псалтира като вкусен сладкиш. Когато си гладен, ще отрежеш парче, ще хапнеш и ще продължиш работата си, след това пак ще прочетеш катизма, две, три – колкото можеш”.
***
На онези, които записваха имена за поменаване на църковните богослужения, казваше: „Тук сме събрали поменици за велики служби, но ако човек у дома не прави нищо, изпълнява се писаното в Свещеното Писание: Когато един се моли, а другият не, единият гради, а другият разрушава! Затова ви казвам: след утринните молитви да четете Акатиста на Благовещение със запалено кандилце. Ще видите, че Божията Майка е бърза застъпница.
***
Старецът Клеопа съветваше жените, които се оплакваха, че имат зли съпрузи, да не се развеждат, а да се молят за тях: „Не аз ти казвам това, а апостол Павел: Откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш своя мъж? Не знаеш ли, че невярващият мъж се освещава от вярващата жена и обратно?” Съветваше така и мъжете и мнозина се радваха, виждайки в домовете им да се случват чудеса.
***
Често казваше на християните и тези думи: „Когато у вас се разболее някой: било бащата, било майката, било синът или дъщерята, или който и да е, не викайте най-напред лекар, а свещеник, за да го изповяда. Защото, пази Боже, смъртта може да го застигне неизповядан и с тежки грехове. Тогава няма повече прошка и службите нищо не му помагат”.
***
Много християни днес се боят от магии и урочасвания. Такива отец Клеопа съветваше: „Не се бойте от магии! Имайте страх Божи и се грижете да не разгневите Бога с греховете си – тогава магиите няма да имат никаква сила! Изповядвайте греховете си, постете и си правете свето елеосвещение”.
***
Дори и когато пиеше вода, отец Клеопа най-често искаше благословение от своя килийник или от някой брат, за да ни даде пример на смирение.
***
Един брат попита отец Клеопа:
- Oтче, какво да правя, за да се спася?
- Да имаш отдясно страх Божий, отляво памет за смъртта, а в ума и сърцето си молитвата „Господи Иисусе Христе” и ще станеш светец, брате!
***
Друг брат каза на стареца:
- Отче, моли се за мене, грешния, и ако отидеш при Господа – не ме забравяй.
- Да! Ти, брате, яж и спи до насита, а аз ще се моля за тебе!
***
Един брат го попита как да се моли. А старецът му каза: „Моли се първо с уста, защото от устата молитвата преминава в ума и след това в сърцето. Но за това е нужен много труд, много сълзи и благодатта на Светия Дух!”
***
Друг брат попита отец Клеопа как може да се спаси. Отецът отговори: „Търпение, търпение, търпение. И когато ти се стори, че не можеш повече, почни отначало: търпение, търпение, търпение. И не до средата на пътя, но до края!
***
Един монах от братството на манастира „Сихастрия” каза на стареца:
- Отче Клеопа, какво да правя, за да се спася?
- Имай винаги смъртта пред себе си, молитвата „Господи Иисусе” в ума и сърцето си и покаянието на разбойника от кръста, пък тогава не се страхувай от нищо!
***
И пак казваше на братята: „Всичко е преходно! Грижете се за душата си, изповядвайте се, причастявайте се, водете чист живот, давайте милостиня. Правете от всичко, колкото можете и имайте любов един към друг, защото любовта никога не умира!”
***
Казваше и това: „Имайте към Бога синовно сърце, към себе си – ум на съдия, а към ближния – сърце на майка”.
***
Отново казваше: „Послушанието без молитва е въртене в кръг, а който извършва послушанието с молитва – Литургия служи.”
***
И още казваше: „Смирението се ражда от послушание без ропот.”
***
И отново казваше: „Молитвата не зависи от времето или мястото. Тя е храна за душата.”
***
Един брат от манастира се смути, защото понякога идваха деца, които вдигаха врява и тичаха наоколо. Като дойде при стареца, той го попита какво да прави. А отец Клеопа му каза: „Хайде, спомни си; нима не си бил и ти дете? На мен децата са ми много скъпи, защото са като ангели! Страхувам се някое от тях да не падне, да не си счупи крака или ръката. Тях и Христос ги обича и казва: Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е Царството Небесно (Мат. 19:14)”
***
Отец Клеопа казваше: „Никога не давай съвет, докато не си го изпитал в живота си! Който дава съвет, без да има опит, е като извор, нарисуван на стената. А който говори от собствен опит, той е подобен на извор с жива вода”.
***
Веднъж, когато някой му показа новата църква в манастирската овощна градина, отецът каза: „По–лесно е да направиш съборна църква, отколкото истински монах”.
***
Отец Клеопа казваше: „Нито едно дело да не започваш, без да си се осенил със Светия Кръст! Когато тръгваш на път, когато започваш работа, когато отиваш да учиш, когато си сам и когато си с други хора, запечатай със Светия Кръст своето чело, своите гърди, устата си, очите си, ушите си – всичко твое нека бъде запечатано със знака на Христовата победа над ада. И тогава няма повече да се боиш от магия, уроки или каквото и да било друго. Защото всичко това се топи от силата на Кръста като восък пред лицето на огъня и изчезва като прах пред лицето на вятъра.”
***
Когато говореше с дошлите при него хора, отец Клеопа често казваше: „Ангелите Господни са ви довели в светия манастир, деца. Вие не ги виждате, но зад всеки от вас стои ангелът-хранител.” И старецът кротко поглеждаше хората, сякаш виждаше техните ангели.
***
Като цяло, светият отец Клеопа не беше привърженик на прекалените подвизи, макар че самият той се беше подвизавал много като пустинник. Но светците винаги са строги към себе си и пълни с любов към другите. Казваше, че гората не се бои от онзи, който събира много дърва наведнъж и претоварва колата. Защото знае, че претоварената колата ще се счупи. Гората се бои от онзи, който взема по едно дърво, по един малък товар. От него се бои, защото знае, че той малко по малко, ще я изсече цялата.
***
Когато идваха групи от студенти по богословие, отецът им казваше: „Можеш да дадеш на хората епитимия да правят милостиня. Но не на богатите. Защото те имат пълни джобове – идват, слагат ти торба с пари на масата и казват: Готово! Спасих се. Но Царството Божие не се купува с пари! Наложи им да постят, да правят поклони, да извършват бдения… Защото тогава се трудят и ще имат заплата от Бога. Да прави милостиня наложи на някой беден човек, защото той ще трябва да се труди, за да спечели пари и така ще получи въздаяние от Бога.”
***
„Свиквайте да постите – казваше отец Клеопа, – защото ще дойде време, когато ще ядете по един картоф седмично!”
***
Често отец Клеопа споменаваше греховете, произтичащи от себелюбието и подтикваше всички към покаяние, казвайки: „Себелюбието е извор на всички злини и грехове! То е неразумна любов към тялото и най-тежката и фина от всички страсти, които поробват човешката природа. От себелюбието се раждат: самосъжаление, самооправдание, самодоволство, самохвалство, надменност и всички останали знайни и незнайни грехове.”
***
Когато отецът беседваше с поклонниците, той говореше по вдъхновение от Светия Дух. Веднъж, когато помещението беше пълно с хора, отецът започна да говори нещо, което нямаше връзка с разговора. Нещо, което сякаш не интересуваше народа. Но накрая дойде, плачейки, една жена, която беше стояла отзад и му каза: „Прости ми, отче, защото съм грешна!” Отецът беше говорил за нея.
***
Един от неговите ученици казваше: „През цялото време отец Клеопа говореше неща, които служеха за духовно назидание. Празна дума нямаше в неговите уста. Той умееше да умножава този свой талант. Когато нямаше поклонници, той взимаше броеницата и отиваше в планината. Много пъти съм го виждал на колене, под някое дърво или на някой пън, потънал в молитва. Трябваше да го викам много пъти, за да ме чуе. Ако му донасях вест, че е дошла някаква група от хора, отначало той съжаляваше за загубеното спокойствие, но бидейки поразен от любовта и вярата на дошлите, ги приемаше, говореше с тях, утвърждавайки ги във вярата и смекчавайки болките и неволите им. След това отново се оттегляше, молейки се за тях – Благият Бог да им даде място в „крайчеца” на Рая.
***
Слушайки отец Клеопа, човек не можеше да се насити. Каквото и да кажеше, беше завладяващо. Светият отец проповядваше, разказвайки за своето детство, за манастирския живот, за това, как е бил гонен, арестуван и затварян, как след това е избягал в гората, за по-късното си служение на народа, за пътуването си до Йерусалим и до Света гора, както и за много други неща. Често онези, които го слушаха плачеха, понякога плачеше и отецът. Всички биваха разчувствани, но не само от това, което разказваше, а преди всичко от Божията благодат, която живееше в него. Самото негово присъствие – по-точно благодатта на Светия Дух, с която старецът бе изпълнен – преобразяваше сърцата.
Из книгата „Старец Клеопа. Пут неба” източник: Svetosavlje.org
