За коварната страст, която може да те побърка
Октомври 31, 2016 in Беседи, Начална страница
Автор : Архимандрит Маркел Павук
- Как да не се предадеш, да не изпаднеш в депресия от нарастващите предизвикателства на времето и невъзможността да им отговориш? Как съвременният човек да не се побърка от постоянния натиск?
- На езика на светите отци депресията се нарича униние. Тъгата е разновидност на унинието. Тя може да бъде светла – носеща радост, полезна, когато човек тъгува заради своите грехове, лоши постъпки – в резултат на нея се появява покаянието. Но има и неразумна тъга – когато човек е изгубил нещо (например, положението, което е заемал) или е загубил близки хора – и затова тъгува и се тревожи твърде много. Ако той не пресече веднага тази страст, следва хроничната ѝ форма – унинието, когато целият живот става мъка: всичко изглежда сиво и дори това, което преди е носело утеха – музиката, приятелите, не е способно да го зарадва.
- Това е опасно състояние, защото намирайки се в него, човек върши много глупости – понякога непоправими.
- И най- страшното е, че той предава това състояние и на другите. Без да искаме, ние се заразяваме с лоши неща един от друг. А когато се намираме сред радостни хора, ставаме весели, ставаме оптимисти.
Важно е да го разбираме и да не задържаме тази страст в себе си, защото тя не само оказва влияние върху нашето настроение, а ни разрушава физически отвътре. В резултат на унинието се появяват различни болести, нарушават се отношенията с близките. Освен това униващият човек трудно се настройва на вълните на молитвата.
Това е една от най-коварните страсти. Тя може да се появява и без видими причини. Например, започва да измъчва някои хора с еднообразие и да подтиква към всевъзможни развлечения. В резултат човек губи много скъпоценно време напразно, вместо да се заеме с полезен труд. Особено това се наблюдава сега, когато активно се разпространява интернетът и свързаните с него неограничени възможности. Ако човек няма вяра и страх Божий, той губи не само много време, но и директно, често без да осъзнава това, разрушава себе си, като влиза в нецеломъдрени сайтове. А ако в това блато попадне един християнин, той може напълно да забрави за своето християнско призвание, за отговорността си пред Бога, и да погуби себе си.
- Кои са първите признаци на унинието? Апатията, липсата на интерес към живота, към хубавото… Как да не пропуснем самото начало на болестта?
- Обикновено хората, изпаднали в униние, казват:”Всичко е лошо,всичко е безнадеждно, навсякъде са само крадци и лъжци”. Това са първите признаци.
Свети пророк и псалмопевец Давид също пише в един псалом, че всичко е лошо, че не вижда нито един праведник наоколо: Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро (Пс. 13). Но Давид е разсъждавал така не поради униние, а защото в светлината на Божественото е виждал несъвършенството на околните. Той е гледал „ отгоре ‘’, а ние се опитваме да гледаме на света „ отдолу ‘’, от кулата на болестното ни състояние, на душевното късогледство.
- Нима, когато всичко е лошо, проблемите са само в човека? Този, който в сърцето си има небе, вижда всичко по-различно, безоблачно. Но когато се редуват неприятности, проблеми в работата, с децата… Това е повод да се разстроиш.
- Почти няма човек, който да не се разстрои в такава ситуация. Но е важно веднага да събереш сили, да се концентрираш, за да преодолееш това изкушение.
- Как?
- Ние, християните, имаме най-надеждното средство за всички проблеми – това е молитвата. Дори ако в състояние на тъга и униние изобщо не искаме да се молим, много е важно да накараме себе си да го направим. Дори въпреки себе си.
- Дори едно „ Господи, помилуй”, ако не можем повече?
- Разбира се. Освен това, ако не искаш сам да се молиш, поне помоли за това други хора. И тогава постепенно състоянието на униние ще премине. Има такава народна поговорка: „Молитвата и трудът всичко ще преодолеят” (Молитва и труд все перетрут” –рус.). Освен молитвата, е важно да накараме себе си да извършваме някаква полезна дейност. Унинието обикновено се засилва тогава, когато човек не е зает с нищо. Не случайно преподобни Йоан Лествичник поставя знак за равенство между унинието и леността.
- Какво се случва по време на молитвата?
- Човек възстановява загубената връзка с Източника на живота – Бога, Който е благодат, любов, радост. И тогава, каквито и скърби да връхлитат върху него, дори и най-тежки, на смъртно легло, вярата и молитвата му помагат не само да не губи бодростта на духа, а дори да се радва.
източник: списание “Амвон” храм св. Атанасий гр. Варна
