Светогорски истории
Ноември 1, 2016 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : Свети Паисий Светогорец
Когато човек постоянно яде сладки плодове и накрая се случи някой горчив или кисел, се принуждава отново да изяде един-два сладки плода, за да се разсее горчилката. Същото трябва да се приложи и тук в духовно отношение. Тъй като ви огорчих с последните два разказа, счетох за добре да ви предложа пак две малки, но много сладки божествени случки, за да подсладя отново душата ви духовно. Аз самият не съм ги видял с очите си, но съм ги чул от благоговейни отци, а също и от моя старец, които са били свидетели.
И така, в постниците на Катунакя, в колибата “Достойно ест” преди около петдесет години живееше един старец с тримата си ученици – отците Георги, Пахомий и Хризостом. След смъртта на стареца ръководството пое неговият наследник отец Георги – най-старшият от тримата според времето на монашеския постриг. Но тъй като новият старец беше прост и съвършено неграмотен, другите двама не пожелаха да останат на послушание при него, защото бяха малко по-образовани от отец Георги, но и малко горди. Затова те напуснаха килията и го изоставиха. Разделиха се и двамата помежду си, защото нито един от тях не искаше да се подчини на другия. Смениха много обиталища – от манастир на манастир и от килия на килия.
Един ден единият от тях си спомни за стареца, когото бяха изоставили в такава напреднала възраст и реши да отиде да го посети. Взе и нещо за благословение в торбата си и тръгна. Когато стигна до една съседна колиба, попита за стареца, но там не знаеха нищо – не бяха го виждали. Един друг отец му каза:
- Преди около седмица коминът му пушеше – трябва да е добре.
Обезпокоен, братът стигна до колибата и когато видя, че отвън и отвътре цари пълна тишина, се разтревожи още повече. Започна да вика силно и да тропа по вратата, но – нищо. Накрая блъсна вратата, отвори я и влезе. Видя стареца легнал на кревата и му каза:
- Благослови, отче, как си? Дойдох да те видя.
Старецът, много разстроен, му отвърна:
- Благословени мой, по-добре да не беше идвал, защото щом влезе, изгони светия ангел, който ми служеше. Заради това не ти отварях. Друг път недей да идваш, брате, защото прогонваш светия ангел.
Братът си замина, а старецът остана да лежи върху дъските на леглото, съвършено оставен от хората. Но тъй като беше оставил себе си в Божиите ръце, Бог го удостои да му служат ангели.
Почти по същото време и в същата местност, малко по-нагоре – в скита “Свети Василий” живееше дядо Теофилакт, който беше много благоговеен и голям подвижник. Всички признаваха светостта му, защото, колкото и да се мъчеше да се укрива, не беше възможно да останат скрити божествените му преживявания. Много пъти отците го виждаха, че се намира в състояние на духовно видение. Имаше и двама ученици – отец Арсений и отец Памфил. Както споменах, дядо Теофилакт беше голям подвижник, но имаше голямо благоговение и умиление и се затрудняваше да се моли заедно с други хора. За да не чуват другите риданията му и да не гледат сълзите му, които не можеше да удържа, обикновено по време на църковната служба отиваше навън по баирите и по пещерите и се връщаше сутрин. Живееше много духовно, но вършеше добродетели винаги скришом, защото беше много смирен.
Веднъж, една зимна нощ, излезе отново по чукарите, за да извърши службата си, но внезапно падна голям сняг. Другите отци се обезпокоиха, когато сутринта не видяха стареца си, и излязоха в планината, да видят да не го е затрупал снегът. По едно време забелязаха нещо да се чернее върху една скала и когато приближиха, с голяма тревога видяха, че беше техният старец – абсолютно неподвижен. Те помислиха, че е замръзнал, но когато го хванаха да го разтърсят, усетиха, че тялото му гори и снеговете наоколо са разтопени от горещата му молитва. Когато го разтърсиха, той дойде на себе си от състоянието на духовно видение, в което се намираше, или по-точно – умът на светия старец се върна от рая в градината на Света Богородица.
Макар и отците от пустинята да признаваха дядо Теофилакт за исихаст и да го почитаха, враждуващите демони му завиждаха. Понеже бе станал приятел на ангелите и често беше грабван на небесата , демоните всячески се мъчеха по време на молитва да го откъснат от съзерцанието, но не успяваха. Веднъж, когато, намирайки се на “Свети Василий”, беше изпаднал в духовно видение, демоните, за да го откъснат от това състояние, го пренесоха в скита “Кавсокаливия”, но пак не успяха.
Старците от онова време казваха също, че дядо Теофилакт имаше голяма любов дори и към дивите животни, които чувстваха любовта му и идваха в колибата му, когато имаха някаква нужда. Една сърна, която беше счупила крака си, дойде до килията му и започна жално да блее, протягайки счупеното си краче към стареца. Той ѝ донесе да яде малко сухар и в това време приготви две летвички, с които пристегна здраво счупения крак и каза на сърничката:
- Сега си иди, а след една седмица да минеш пак, за да го видя.
Добрият старец се отнасяше към животното като лекар към боледуващ човек, тъй като беше станал Божи човек! Молитвите му да имаме, а също и молитвите на всички преподобни наши отци.
По молитвите на нашите преподобни светогорски отци и чрез застъпничеството на Света Богородица, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас. Амин.
източник: Светогорски отци и светогорски живот
