И на Бога свещ, и на дявола тамян
Ноември 8, 2016 in Беседи
Автор : Свещеник Александър Ермолин
Чинът на общата изповед започва с думите ”съгрешихме с неспазване на обетите, дадени от нас при кръщението”. А какво означава да не спазиш обетите, дадени при кръщението? Това означава да не живееш по християнски. В нашия храм често провеждам беседи за тези, които искат да се кръстят, и главният въпрос, който веднага задавам, е „защо?”. Този въпрос обикновено кара хората да се замислят: наистина, защо е небходимо кръщението? След това се завързва диалог и идеалният му завършек е, когато след него кръстниците или родителите дойдат да се изповядат и причастят преди извършването на тайнството.
Наистина, защо е нужно да се кръщаваме? Хората дават най-различни отговори на този въпрос: „защото съм руснак /българин/”, „защото всички са кръстени” (вярно, че не ходим на църква), „за да не боледувам”, „за да ми върви в живота”, „за да съм под закрилата на ангела-пазител”. Опитвам се да обясня на тези хора, че ние се кръщаваме само за това, за да можем след това да ходим в храма. Кръщението не е край на духовния живот, а едва негово начало.
От „религиозния минимум” към „религиозната каша”
Много от нашите сънародници се придържат към един своего рода „религиозен минимум”: самите ние сме кръстени, затова кръщаваме децата си. Ходим в храма „редовно”, т.е. на Богоявление за вода и на Цветница за върбови клонки. Причастяваме се или рядко, или никога. Но външните обреди спазваме.
За съжаление резултатът от този религиозен минимум е религиозна каша в главата.
Ще опиша един интересен случай от моята свещеническа практика. Повикаха ме да осветя едно жилище с оплакването, че сънуват покойници. Разбира се, аз обясних, че освещаването не е универсално решение за всички проблеми, а особено Божие благословение и призив самият човек да се освещава: да живее духовен живот, да се причастява, да се изповядва. Ето тези неща се оказаха не наред. Хората не бяха се причастявали и не бяха ходили на Църква много години.
В Евангелието има едни прекрасни думи на Спасителя: „Който не е с Мене, е против Мене” (Мат. 12:30). Тези думи показват, че не можеш да бъдеш „среден”, не можеш да изпълниш мечтата на съвременния човек да бъде ”нито лош, нито добър”. Често на изповед по време на големите празници, когато идват много хора, непосещаващи по друго време храма, може да се чуе: „Нищо лошо не съм направил: не съм убил, не съм откраднал”. Но и добро също не си направил! А нали си кръстен. Кръщението не е признак на културна и национална принадлежност, а призвание да бъдеш „солта на земята” (Мат. 5:13).
Ако не сме с Христос, Неговото място много бързо заема Неговият противник, в което аз веднага се убедих. В дома на тези хора висяха огромно множество езически символи от най-различен произход. Източното „парично дърво”, парамюсюлманските „очи на Фатима”, стрък магарешки бодил, както и наши „родни” славянски символи: подкова, метлички, домашни духове-пазители. Освещаването на този дом завърши с това, че всички тези езически атрибути бяха изхвърлени, а стопаните аз изповядах.
Ето такава каша ври в главите на нашите сънародници, които са били кръстени формално, без да разбират защо е нужно това.
Страх и трепет
Защо в XXI век образованият, приел кръщение човек, изпълва дома си с различни амулети, ходи при врачки, слуша хороскопи и с упоение гледа „Битката на екстрасенсите”? От страх. Господ е вложил в устата на атеиста Жан-Пол Сартр прекрасната и християнска по съдържание фраза: „всеки човек има в душата си дупка с размера на Бог и всеки я запълва както може”. Жаждата по Бога е присъща на всеки – за това са писали мнозина, като се започне от Тертулиан, с неговото: „Душата е християнка”, до такива личности като атеиста Сартр.
Въпреки целия научно-технически прогрес, човек се сблъсква с неща, на които не може да повлияе и просто се бои от тях. Например: смърт, тежка болест, катастрофи, катаклизми и всичко онова, на което не може да противостои никакъв научен прогрес. Вярващият човек знае, че всичко е в Божиите ръце: „А вам и космите на главата са всички преброени; не бойте се” (Мат. 10730-31). За да усетиш проявяването на Божията воля в своя живот и увереността, че всичко случващо се в него е за наша полза, трябва да бъдеш с Бога. А да бъдем с Него можем единствено чрез Църквата и църковните тайнства, най-важното от които е Причастието.
Ако тези нишки, свързващи човека с Бога, липсват, ако човек просто „вярва в душата”, логично следва опит да се заглуши страхът и да се запълни „душевната дупка” с каквото е възможно. И тук на ход идват амулетите, талисманите, суеверията, хороскопите и другите проявления на бесовските действия в нашия живот.
Да дадеш на човека Христос
Една от главните причини за тази ситуация е това, че съвременният човек е възпитан в духа на потребителската култура и гледа на Църквата като на „духовен супермаркет”, в който можеш да намериш всичко, съобразно потребностите си. Ние не избираме хората, които идват при нас в храма – това не е в нашите възможности. В нашите възможности е да се постараем да обясним на тези хора, защо трябва да се кръщаваме и какво да правим след това.
Патриарх Кирил неведнъж е говорил за необходимостта да се възроди практиката на оглашението. „Приемането на църковното тайнство Кръщение трябва да се предшества от катехизация. Желателно е тя да не се ограничава с беседа в навечерието или в самия ден на извършването на чинопоследованието”. Поне една–две беседи, призвани да сломят у човека полуезическите представи за Православието, да му покажат цялата красота на духовния живот и, най-главното, да му помогнат да намери Христос. И тогава, когато човек се приобщи към духовния живот, проблемът със суеверията, ходенето по врачки и увлечението по хороскопи ще отпадне от само себе си. Защото, ако ние сме с Христос, то защо ни е нещо друго?
Източник: Православие ру
