Пътувайки зад стените на града
Ноември 14, 2016 in Беседи, Начална страница, Сладкарница
Автор : монахиня Порфирия
Монахиня Порфирия (+2015 г.), преди да се замонаши, работи като шофьор на такси в Атина. В манастира написва своите впечатления от многократните си контакти и случки с хората в света. Спомените си събира в книгата “Пътувайки зад стените на града”. Представяме ви един от тези разкази.
В неделя следобед стоях в Атина, по пътя към Пирея. Спря ме една доста масивна госпожа, качи се в таксито и ми каза дестинацията си. Беше застанала на отсрещната страна на булеварда, когато ме спря. Подразних се, но направих обратен завой и я взех. Колкото и да е странно, нямах желание за приказки, защото бях много гладна. Ненадейно чух госпожата да казва:
- Ще Ви се случи нещо лошо…
Погледнах в огледалото, дали не говори по телефона си, но нямаше такова нещо.
- На мен ли говорите? – попитах.
- Да, на вас.
- О, и какво лошо ме очаква? По-скоро, за мен ли се отнася, или за децата ми? Защото, ако е за мен, не ме интересува, но ако е за децата ми, бих искала да разбера.
- Почакайте една минута и ще Ви кажа.
- Чакам.
Скоро ми каза със сериозен тон:
- Виждам, че имате три деца. Трябва да внимавате, защото ще се случи нещо лошо на третото.
- Вие психоложка ли сте?- попитах я.
- Да! И мога да Ви уверя, че не съм от онези, които ще Ви измамят.
- О, чудесно! В такъв случай какво трябва да направя, за да избегна злото? Можете ли да ми помогнете?
- Предполагам, ще мога, със сигурност.
- И колко ще ми струва това? Приблизително, както се казва, трябва да видя с какво разполагам.
- Няма значение, ако нямате.
- Да разбирам ли, че ще го направите безплатно?
- Е, не е безплатно! Но можете да изтеглите един малък заем от банката, ако нямате.
- И за каква сума става въпрос?
- За около 1000 евро.
Внезапно ми дойде желание да я зашлевя. Въпреки всичко продължих с шегата, защото нямах деца, нито съпруг.
- Добре. Но има още нещо…
- Кажете ми и ще Ви помогна.
- Съпругът ми има връзка с друга. Можете ли да направите нещо?
- А, това е много лесно! Това ми е специалност – отговори ми.
- Ах, госпожо! Господ ли Ви изпрати на пътя ми?
Как се зарадва госпожата! Намери си още една жертва.
- Колата Ваша ли е? - запита ме внезапно.
- Разбира се, че е моя. Притежавам достатъчно собственост, но нямам пари в наличност – отговорих ѝ.
Трябва да ви кажа, на вас, които четете, че аз съм само шофьор на такси. Нямам нито собствен дом, нито кола, нищо. Всичко, което имам, е Господ. И това ме прави най-богатата жена на света. Защото, ако някой има Бог в живота си, има всичко. Госпожата, макар че видя таксито, пълно с икони, не се впечатли, но от желание да увеличи клиентелата си, продължи:
- Не се тревожете… Елате да разрешим проблемите Ви, и ще поговорим за вноската. – Госпожата си мислеше, че е намерила поредната си жертва.
Стигнахме до адреса ѝ, тя ми даде визитната си картичка и слезе от таксито, без да плати. Казах ѝ:
- Госпожо, не сте ми платили.
- О, да! – Изглеждаше изненадана. Вероятно очакваше, че ще се вози гратис, след като ми наговори всичко това. Мислеше, че съм попаднала в клопката ѝ. След като ми плати, ѝ казах:
- Вземете си визитната картичка, не ми трябва.
Погледна ме опулено.
- Не отгатнахте нищо, нямам деца, нито мъж, нито богатство.
Тя почервеня като цвекло.
- Сбогом, госпожо! – казах ѝ с ирония и потеглих.
Превод от гръцки
”Пътувайки зад стените на града”
Монахиня Порфирия