Пътувайки зад стените на града

Ноември 14, 2016 in Беседи, Начална страница, Сладкарница

Автор : монахиня Порфирия

 



Монахиня Порфирия (+2015 г.), преди да се замонаши,  работи като шофьор на такси в  Атина. В манастира написва своите впечатления от многократните си контакти и случки с хората в света. Спомените си събира в книгата “Пътувайки зад стените на града”. Представяме ви един от тези  разкази.

В неделя следобед стоях в Атина, по пътя към Пирея. Спря ме една доста масивна госпожа, качи се в таксито и ми каза дестинацията си. Беше застанала на отсрещната страна на булеварда, когато ме спря. Подразних се, но направих обратен завой и я взех. Колкото и да е странно, нямах желание за приказки, защото бях много гладна. Ненадейно чух госпожата да казва:

- Ще Ви се случи нещо лошо…

Погледнах в огледалото, дали не говори по телефона си, но нямаше такова нещо.

- На мен ли говорите? – попитах.

- Да, на вас.

- О, и какво лошо ме очаква? По-скоро, за мен ли се отнася, или за децата ми? Защото, ако е за мен, не ме интересува, но ако е за децата ми, бих искала да разбера.

- Почакайте една минута и ще Ви кажа.

- Чакам.

Скоро ми каза със сериозен тон:

- Виждам, че имате три деца. Трябва да внимавате, защото ще се случи нещо лошо на третото.

- Вие психоложка ли сте?- попитах я.

- Да! И мога да Ви уверя, че не съм от онези, които ще Ви измамят.

- О, чудесно! В такъв случай какво трябва да направя, за да избегна злото? Можете ли да ми помогнете?

- Предполагам, ще мога, със сигурност.

- И колко ще ми струва това? Приблизително, както се казва, трябва да видя с какво разполагам.

- Няма значение, ако нямате.

- Да разбирам ли, че ще го направите безплатно?

- Е, не е безплатно! Но можете да изтеглите един малък заем от банката, ако нямате.

- И за каква сума става въпрос?

- За около 1000 евро.

Внезапно ми дойде желание да я зашлевя. Въпреки всичко продължих с шегата, защото нямах деца, нито съпруг.

- Добре. Но има още нещо…

- Кажете ми и ще Ви помогна.

Съпругът ми има връзка с друга. Можете ли да направите нещо?

А, това е много лесно! Това ми е специалност – отговори ми.

- Ах, госпожо! Господ ли Ви изпрати на пътя ми?

Как се зарадва госпожата! Намери си още една жертва.

- Колата Ваша ли е? - запита ме внезапно.

- Разбира се, че е моя. Притежавам достатъчно собственост, но нямам пари в наличност – отговорих ѝ.

Трябва да ви кажа, на вас, които четете, че аз съм само шофьор на такси. Нямам нито собствен дом, нито кола, нищо. Всичко, което имам, е Господ. И това ме прави най-богатата жена на света. Защото, ако някой има Бог в живота си, има всичко. Госпожата, макар че видя таксито, пълно с икони, не се впечатли, но от желание да увеличи клиентелата си, продължи:

- Не се тревожете… Елате да разрешим проблемите Ви, и ще поговорим за вноската. – Госпожата си мислеше, че е намерила поредната си жертва.

Стигнахме до адреса ѝ, тя ми даде визитната си картичка и слезе от таксито, без да плати. Казах ѝ:

- Госпожо, не сте ми платили.

- О, да! – Изглеждаше изненадана. Вероятно очакваше, че ще се вози гратис, след като ми наговори всичко това. Мислеше, че съм попаднала в клопката ѝ. След като ми плати, ѝ казах:

- Вземете си визитната картичка, не ми трябва.

Погледна ме опулено.

- Не отгатнахте нищо, нямам деца, нито мъж, нито богатство.

Тя почервеня като цвекло.

- Сбогом, госпожо! – казах ѝ с ирония и потеглих.


Превод от гръцки
 ”Пътувайки зад стените на града”

Монахиня Порфирия