За любовта
Ноември 15, 2016 in Външни
Автор : Свети Силуан Атонски
Господ ни обича толкова много, че ние не можем да си представим това. Ние виждаме кръста, знаем, че Той се е разпънал за нас и е умрял в страдания, и при това душата не може да разбере тази любов, но я познава само чрез Светия Дух.
Благодатта на Светия Дух е толкова сладка и милостта Божия толкова велика, че това е невъзможно да се опише. Но душата се стреми към Него ненаситно, защото е разпалена от Божията любов и се успокоява в Него, и напълно забравя света. Но милостивият Господ не винаги дава това. Понякога дава любов към целия свят и душата плаче за света, и умолява Владиката, благия и милостивия, да излее Своята благодат върху всяка душа и да я помилва със Своето милосърдие.
Какво да Ти въздам, Господи, задето си подарил толкова милости на душата ми? Моля Те: дай ми да виждам греховете си и винаги да плача пред Тебе, защото Ти обичаш смирените души и им даваш Светия Дух.
Боже милостиви, прости ми. Ти виждаш как се стреми душата ми към Тебе, моя Създател. Ти уязви душата ми с Твоята любов и тя жадува за Тебе, безкрайно тъгува и ненаситно се стреми към Тебе ден и нощ, и не иска да се вглежда в този свят, макар и да го обичам, но повече от всичко обичам Твореца, и душата ми иска Тебе.
О, Създателю мой, защо аз, твоето малко творение, съм Те наскърбявал толкова много? Но Ти не си спомняй за моите грехове.
Ако хората знаеха каква е Божията любов, биха се завтекли вкупом към Христа и Той би съгрял всички със Своята благодат. Неизказано е Неговото милосърдие: от Божията любов душата забравя земното.
Господ много обича каещия се грешник и милостиво го притиска в обятията Си: „Къде беше, чедо Мое? Аз отдавна те очаквам.“ Господ призовава всички към Себе Си с евангелски глас: „Елате при Мене всички отрудени и Аз ще ви успокоя. Елате и пийте от живата вода. Елате и познайте, че ви обичам. Ако не ви обичах, Аз не бих ви призовавал. Не мога да понеса да погине и една Моя овца. И за една добрият Пастир отива в планината и я търси.
Елате при Мене, овчици Мои. Аз ви създадох и ви обичам. Моята любов към вас Ме доведе на земята и Аз претърпях всичко заради вашето спасение, и искам вие да познаете любовта Ми и да кажете като апостолите на Тавор: „Господи, добре ни е с Тебе.“
Милостивият Господ е дал на нас, грешните, Светия Дух и не иска никаква отплата, но пита всекиго от нас както апостол Петър: „Любиш ли Ме?“ Господ иска от нас само любов и се радва на нашето обръщане. Такова е Божието милосърдие към човека: престанал е човекът да греши и се е смирил пред Бога, и Господ милостиво му прощава всичко и му дарява благодатта на Светия Дух и сила да побеждава греха.
Удивително нещо: човек се отвръща от своя брат, когато е беден или нечист, а Господ както нежнолюбящата майка към своето дете, всичко ни прощава, не се гнуси от никакви грешници, дори им дарява благодатта на Светия Дух.
Ако хората бяха познали любовта на Господа към нас, биха се оставили изцяло на Неговата свята воля и биха живели успокоени в Бога, като царски деца. Царят се грижи за всичко: и за царството, и за семейството, и за сина, и за децата, а синът живее спокойно в двореца; всички му служат, а той, без грижи, се наслаждава на всичко.
Така и предалият се на Божията воля живее в покой, доволен от съдбата си, макар и да е болен, беден или преследван. Той е спокоен, защото с него е благодатта на Светия Дух, и сладостта на Светия Дух го утешава, и той тъжи само за това, че много е наскърбил любимия Господ.
Ах, как трябва да се живее на земята, за да може душата винаги да усеща, че е заедно с Бога. Господ е казал: „Няма да ви оставя сираци“ и ни е дал Светия Дух, и душата трябва да чувства, че Божият Дух живее в нея. Макар и да има малко благодат, но все пак душата усеща Божията любов, чувства, че Господ е наш, а ние Негови. А който не е такъв в душата си, в него е изгубена благодатта.
Душата чувства, че Господ я обича независимо от многото й грехове. Така, както Господ казал на Закхея: „Закхее, … днес трябва да бъда у дома ти“ (Лука 19:5), и то само защото той искал да види Христа; така става и днес с грешника, когато душата му се обърне към Бога.
Днес хората се отклониха от добрия път и станаха немилосърдни, ожесточиха се, няма вече любов, затова и не чувстват Божията любов. Поради жестокостта на сърцето си хората мислят, че и Бог е такъв, каквито са те, и съвсем загубват вяра в Него.
О, ако беше възможно, бих им показал Господа и бих им казал: „Вижте какъв е Господ. Пред лицето на любовта Му душата на човека се топи.“ Но тази любов не може да се прозре с обикновения ни ум. Тя се познава чрез Светия Дух.
Господи, дай ми да проливам сълзи за себе си и за цялата вселена, за да могат народите да Те познаят и да живеят вечно с Тебе.
Господи, сподоби ни с дара на смирения Свети Дух, за да видим Твоята слава.
Душата ми скърби до сълзи: жал ми е за хората, които не познават сладостта на святото умиление. Душата ми силно желае Божията милост да бъде с всички, и цялата вселена, всички хора да узнаят как горещо ни обича Господ, като любими деца.
