По близък от съпруга и съпругата не бива да бъде никой
Декември 6, 2016 in Начална страница, Семейство
Автор : прот. Владимир Пархоменко
– Отец Владимир, с тъщите и свекървите са свързани много анекдоти. И понякога тези анекдоти са твърде жлъчни. Трябва да признаем, че когато се женим или омъжваме, нашите майки, въпреки всичките им добри намерения, понякога действат разрушително на нашето семейство. Как трябва да се държат скъпите ни родители, за да не навредят на нашия брак?
– В Библията е казано – да остави мъжът майка си и да се прилепи към жена си. Доколкото ние говорим за християнско устройване на семейството, всичко би трябвало да бъде твърде просто: оставил е човек родителите си – прилепил се е към жена си. И жената също така трябва да се прилепи към своя мъж, да стане част от него, негова половина.
Щом се е създало семейство – корабът е влязъл в морето. Това е самостоятелна единица. В какво е проблемът? В това, че не всички възприемат семейството като такова. Това е общоизвестно от семейната психология. Като правило, в продължение на минимум три години, нито родителите на жената, нито родителите на мъжа ги възприемат като семейство. За тях те, въпреки всичко, са си нашият Коля и нашата Маша. А към нея се е прилепил някой си там Коля, а към Коля – „онази глупачка Маша”, която „му трови живота”…
Върху тази обща схема се наслагват множество различни индивидуални особености. Например майката на жената може да бъде прекомерно активна, а бащата на мъжа – твърде властен. Вариантите са много, но във всеки от тях задачата и на мъжа, и на жената е да оградят своето собствено семейство, своя току що влязъл в морето кораб от тези дебели въжета, които родителите се опитват да прехвърлят на борда, за да го пришвартоват (привържат).
– А как да го оградят? Не можеш да изхвърлиш родителите си зад борда. Пък и ги обичаме…
– Като ограничаваме тяхното вмешателство. Аз нямам намерение да разказвам за своя личен семеен опит, но ви уверявам, че ние сме обикновено семейство, в което няма нищо идеално. Всички проблеми, които имат останалите, и ние сме изпитали на собствения си гръб.
Мъжът трябва да защитава не само своята жена, но и своето собствено семейство от родителите си. Когато неговата майка започне да му набива в главата – тя е такава, тя е онакава – тук просто е нужна мъдрост. Нужно е от една страна да не оскърбяваш майка си, а от друга страна – всичко, което е изляла върху теб, в теб и да бъде погребано. Не трябва да бъдеш ретранслатор, трябва да бъдеш нещо като добро „блато”, в което всичко потъва. Защото на твоята собствена съпруга или съпруг ще бъде крайно тежко да приема критики по свой адрес, ретранслирани от теб.
Мъжът и жената са едно цяло. Не бива да има никой по-скъп и по-близък от брачния партньор. И ако мъжът започне да предявява към жената претенциите, които изказва майка му, за жената това е крайно обидно. Тя чувства че губи защита, че губи в него онзи, който по принцип трябва да я защитава. И обратното. Ето защо това е първата задача на младите – да оградят своето семейство от външни влияния.
Нещо повече, когато венчаваме хората, ние винаги ги предупреждаваме, че в семейните отношения има такъв закон: станете ли мъж и жена, не бива да разказвате на никого нищо за вашите семейни отношения. Пита майката: е, как сте, какво правите? „Всичко е наред мамо, добре сме…”.
– Но мама няма да се предаде така лесно. На нея й е интересно, тя ще продължи да разпитва и по-нататък.
– А вие и по-нататък продължавайте да приспивате бдителността й – „всичко е наред мамо, не се притеснявай…”. Всичко това трябва да се блокира. Не бива да се позволява дори под благовидни предлози да се вмъкват във вашите отношения – това е закон. Ако родителите ви, а също така и многобройните роднини, от самото начало свикнат с това, после изобщо ще престанат да ви безпокоят.
– За майките навярно е тежко изведнъж да свикнат с това. Трудно е да се разделяш с детето си. Може да започне да ти се струва, че твоят роден син, когото двадесет години си отглеждала и възпитавала, се отдалечава от теб. А може би изобщо „не ме обича вече, заради тази глупачка Лена”…
– Тук не бива да има никакво съперничество, никаква егоистична привързаност. Трябва да умееш да пускаш сина или дъщеря си. Какво като си го гледала двадесет години? Вече си го отгледала. Няма да го държиш цял живот при теб.
Що се отнася до добрите отношения, ако те са съществували между майката и сина или майката и дъщерята, ако те са били наистина близки хора, то те ще си останат такива и на разстояние.
Най-сигурното средство против всички тези проблеми е младите да живеят отделно, както винаги е било. В Русия винаги са отделяли младите, те винаги са имали свое жилище. Как е било в руските села? Готвят се за сватба – строят на младите дом. Или в краен случай правят някаква пристройка. В най-лошия вариант им дават отделна стая. Но именно отделна, в която няма да влизат.
Вие разбирате какво означава за младото семейство да живее отделно. Затова, ако то няма свое собствено жилище, но има и най-малката възможност да се наеме такова, това би било много важно на първите етапи от семейния живот. А ако и това не е възможно, тогава е нужна голяма мъдрост. Трябва да се отчита фактът, че съвместното съжителство ще води до повече трудности в отношенията.
– Вие казвате – не бива да се предават негативните думи. Но, случва се, мъжът се старае да не ги предава, а жената все пак чувства, че неговата майка не я обича. Става й обидно и тя оскърбява майка му пред него. Тогава пък на него му става обидно – нали тава е неговата майка, той не може да търпи оскърбления по неин адрес дори от любимата жена. Какво да се прави в такъв случай? Мнозина се спъват в това кълбо от противоречия и взаимни обиди…
– Това вече е грешка от страна на жената. Тук има едно много просто нещо – в живота ни има определени правила, и заповедта „почитай майка си и баща си” не е отменена от никого. Жената трябва да разбира, че не може да провокира мъжа към нарушаване на тази заповед. Защото това по принцип е нещо, което има религиозни основания, и той ще бъде принуден да реагира против него.
И даже ако вие сте станали семейство, тази заповед си остава валидна. Дори ако родителите са починали, тя не може да бъде отменена от никого. И тогава сте длъжни да ги почитате като се молите за упокоение на душите им. Затова каквато и да е свекървата, жената не може да провокира мъжа. Тя прекрасно разбира, че има например заповед – „не прелюбодействай”. На нормалната жена и през ум няма да й мине да провокира мъжа си към нарушаване на тази заповед. Така не бива и тук. Това е проста математика. На времето ректорът на Московската духовна академия, владика Евгений, ни даваше хубав пример. Той казваше – никога не бива да вкарвате човека в ъгъла. Защото ако направите това, той има само един изход – да ви удари в лицето и да премине. Други варианти няма…
– Между впрочем, относно удара в лицето… Аз знам случаи, когато сами по себе си спокойни, любещи мъже са вдигали ръка срещу жените си за некоректни изказвания по отношение на техните майки. Аз в никакъв случай не оправдавам това, но разбирам, че то е израз на безсилие.
– Разбира се, а какви варианти остават? Вие поставяте човека в положение, в което нямате право да го поставяте. Това е груба грешка. Така не бива да се постъпва. Трябва да се каете и да изправяте живота си в това отношение.
– Сега половината читатели ще си помислят, че оправдаваме семейното насилие…
– Нищо подобно. Мъжът също трябва да се кае, че не се е сдържал. Всеки трябва да се кае за своето.
– А ако свекървата по някакви причини не харесва снахата, снахата трябва ли да се опитва да заслужи нейните симпатии? Трябва ли да се старае да й угоди, да й се хареса?
– Мисля, че не е нужно специално да се старае. Задачата на снахата в този случай е да се отнесе критично към себе си и към изказваните от свекървата претенции. Ако тя не вижда в себе си някаква реална вина, ако не се държи предизвикателно, нагло, грубо, с една дума – ако това „не ми харесва” от страна на свекървата няма нравствени основания, то тогава не е нужно да се предприема нещо.
Защо младата жената може да не се харесва на майката на мъжа? Причините могат да бъдат, бих казал, направо смешни. Аз съм се сблъсквал с такива случаи: свекървата критикува снахата, че е бавна. Свекървата е бърза, сръчна, а тя е бавна. И свекървата почва да се дразни – „тази кокошка всичко прави бавно, направо пълзи…”.
Тук виждаме отношение по плът, това е чиста физиология. Т.е. снахата не й харесва не защото е лош човек. Не й се нравят нейните качества, някакви нейни чисто физиологически особености. В такива случаи не бива да играем никаква роля и да се опитваме да се променим. Това не е нужно. Трябва просто този кръст да се понесе – смирено, по християнски, още повече, че той не е от най-тежките. Е, не ме харесва – не ме харесва. Отнесете се към това като към даденост. С времето то ще премине, уверявам ви. Животът е маратон. Ще минат няколко години и всичко ще се промени. Най-тежък е началният период от семейния живот, защото тогава не възприемат семейството като семейство.
– А ако антипатията на свекървата има нравствени основания, да се опитваме ли да променим себе си?
– Да, разбира се. Ако виждаш, че си била рязка или си се държала нетактично – тогава трябва да се поправиш. Но не за да се харесаш, а по християнски. Стреми се към духовно съвършенство и това е всичко. Поправяй се не заради свекървата, а заради самата себе си. Не трябва да се променяш заради някого другиго. Както казвал свети Серафим Саровски: спаси се сам и хиляди около теб ще се спасят. Това е правило за цял живот, за всички времена.
източник: Православие ру
