Да станеш шедьовър на духовната архитектура
Януари 12, 2017 in Беседи, Начална страница
Автор : прот. Димитрий Смирнов
Протойерей Димитрий Смирнов, председател на Комисията по въпросите на семейството, защитата на майчинството и детството при Московската Патриаршия, отговаря на въпроси на вярващи, свързани с темата за семейството и пастирското служение.
Отец Димитрий, каква е според Вас главната задача на пастира?
Господ е заповядал на свещениците да станат ловци на човеци (виж Мат. 4:19) и ние трябва да „уловим“ и да доведем при Бога колкото се може повече хора. За това е важно пастирът да умее да намира подход към сърцето на всеки. Когато при мен идва човек за пръв път, аз винаги го питам: „Какви са отношенията ти с Бога?“ И знаете ли, почти никой не разбира този въпрос! С Бога хората общуват опосредствено. Някой общува с Него чрез свещички, друг записвайки имена за Литургия. Питам например, „Молиш ли се за майка си?“ И получавам предсказуемия отговор: „Да! Винаги записвам името й за Литургия“. Днес мнозина са избрали такава форма на общуване с Бога – изпращат му бележки с имена. Ние, пастирите, трябва да изведем хората на друго, истинско ниво на общение с Бога. Свещеникът може да бъде отговорен служител на Църквата, да извършва всичко по правилата, да подготвя проповеди за празниците – година след година едно и също, а най-важното да не изпълни: да не намери в сърцето на човека отклик на Евангелието.
Кой е правилният начин за устройване на живота в новосъздадена енория? Откъде трябва да се започне?
Как откъде? От Евхаристията, разбира се! Спомням си, че при нас, в храма „Свето Благовещение“, нямаше дори иконостас. Взех една маса и два стола. Върху единия поставих иконата на Иисус Христос, върху другия – на Света Богородица и започнах да служа. Какво да чакаме? Трябва да се служи! Тогава и енория ще се образува, и храмът ще се благоустрои. Много храмове у нас са шедьоври на архитектурата, но за Христос главното е не храмът, а всеки човек да стане шедьовър на духовната архитектура.
Как свещеникът да разкрие дара на християнската любов в себе си и в другите?
Не е нужно да се разкрива дарът на християнската любов. Нея или я има, или я няма. Но любовта към другите трябва да се отхранва. Затова пастирът, първо, трябва да моли Бога за този дар; второ, да придобие търпение към пасомите си. Ето мен, например, често ме питат: От къде намирате търпение, за да отговаряте на въпроси по радиото? Ще ви разкажа как става това: „Отче, здравейте! Чувате ли ме?! Аз ли съм?! О! Аз съм в ефир! Толкова отдавна искам да ви задам един въпрос! Веднъж, когато живеех в Липецка област, сестра ми Маруся, на петнадесети…. или не, на четиринадесети… „ – и по нататък започва безкраен разказ, който най-често не води до нищо. Може, разбира се да прекъснеш човека, рязко да повишиш тон, да го изплашиш, а може все пак да стигнеш до въпроса. Например, може да предложиш: хайде да си представим, че вече всичко сте ми разказали, а сега кажете, какво в края на краищата искахте да попитате? И накрая човекът задава въпроса си. Това е много просто и не е нужно изброяване на дати, родственици и други обстоятелства. Самият въпрос, обикновено, се свежда приблизително до следното: „Мога ли, когато се върна от всенощното бдение, да хапна малко каша?“ – „Хапни си, миличка, добър апетит!“
Какво мислите за внедряваната в нашата страна ювенална юстиция. Не е ли тя механизъм за репресивен контрол на семейството?
Ювеналната юстиция е съществувала в Русия още преди революцията. Към децата и подрастващите се прилагал различен подход, нали на тях в по-малка степен може да се вменява вина за престъпленията им, тъй като те са резултат от липса на възпитание. Грешките на децата са пряко следствие от вината на възрастните – на родителите. Тогава се е правело всичко за облекчаване на участта на извършилите престъпление деца, провеждало се е специално обучение на следователи за работа с непълнолетни. А този законопроект, който приеха сега води към пряко унищожаване на семейството, към разкъсване на емоционалните връзки и към разширяване института на социалното сирачество – ще отнемат децата основно на бедни, социално незащитени родители. Наскоро отнеха трите деца на една жена от нашата енория. Тя самата е израснала в детски дом. Не пие, не пуши. Разбира се, социалните са намерили за какво да се хванат. Недостатъчна грижа за дома, за децата… Вместо да се помогне на многодетното семейство, по-просто е да се вземат и да се откъснат децата от майката. И този процес вече тече в цяла Русия. Ако майката има поне някакво образование и разбира къде да намери правозащитник и адвокат, то може би би могла да защити себе си и семейството си, но много често това са бедни хора, които нямат пари за адвокат.
Какво да се прави, ако детето, което е на юношеска възраст не се интересува от нищо?
Късно сте се замислили! За това трябва да се мисли още преди детето да се роди, още при избора на съпруг. И да се избере такъв, който ще се занимава със своите бъдещи деца. У децата е заложена огромна жажда за опознаване на този свят и, ако с тях се занимават, тази жажда се запазва. Ако целта на възпитанието от наша страна се изразява в това, детето да не ни пречи, да не се глези, а средството за управление на детето е крясъкът, то с течение на времето то се затваря в себе си и намира изход в това безразличие към всичко външно. Около четвърти клас изчезва интересът му към учебния материал. Училището постепенно става каторга, а желанието да научи нещо ново напълно изчезва.
Кое е главното при възпитанието на децата?
Търпението. Да го плеснеш по врата е най-лесно. Ако началникът пошляпваше всеки нерадив работник в службата – това вероятно би било много продуктивно. Но ние не правим това. Възпитанието е непрекъснат процес, който започва още с избора на съпруг и завършва в този момент, в който децата, с помощта на своите родители, направят своя избор и създадат свое собствено семейство.
Известно е, че вие сте привърженик на семейното обучение. Можете ли да кажете нещо повече по този въпрос?
Да стана адепт на семейното образование ме подтикнаха изследвания, проведени в САЩ. Там 5 % от децата се обучават у дома. Оказва се, че домашното обучение е два пъти по-ефективно от училищното. Известно е също, че болшинството от топ-менажерите в САЩ са преминали именно домашно обучение. Училищната система е дошла у нас от Прусия, тогава когато станали нужни хора-винтчета, не творчески хора. Всички проблеми с трудната възраст, конфликтите между бащите и децата, между поколенията, са свързани с това, че младият човек не може да се справи с натиска на училищния колектив от връстници. За него мнението на този колектив става по-важно от думата на бащата и майката. Затова аз съм привърженик на семейното образование, но разбира се, много по-лесно е да дадеш детето си някъде, за да го научат там на всичко, а ти самият да не полагаш усилия да вложиш в него нещо добро и вечно.
А православните гимназии оправдаха ли съществуването си?
Отчасти. Ще кажа отново – ако човек иска да даде детето си някъде, където да го научат на всичко и да го възпитат, без сам ни най-малко да се погрижи за това, то нищо добро няма да излезе. Трябва да се помни, че всяко училище е сурогат на семейния живот. Единственото предимство на православните училища е, че там се обучават деца от семейства, които си мислят, че са православни. В този смисъл там обстановката, разбира се, е по-добра.
Какво е отношението на Църквата към абортите?
Във всеки случай абортът е убийство. Лекарите, говорещи за патология на плода често грешат, а да убиеш неродено дете, та дори и болно – това е същото, каквото е да разстреляш вървящ по улицата инвалид.
Какво да се прави, ако главата на семейството не може да разреши нито един битов въпрос, равнодушен е към семейните дела и обвинява жената за всички проблеми?
Може, разбира се, жената и да има някаква вина, но в семейството за всичко отговорност носи мъжа. Просто не сте се омъжили за когото трябва, трябвало е да изберете някой по-отговорен. Преди да се омъжи моята дъщеря беше ходила в службата на бъдещия си съпруг и се бе постарала да научи от неговите колеги що за човек е той. Запозна се с майка му, с брат му. Трябва да се опознае човека по-добре преди сватбата.
Източник: Православие и современность
