За свещенството, пастирството и духовенството
Януари 19, 2017 in Беседи, Начална страница
Автор : протойерей Вадим Леонов
- Отец Вадим, Вие преподавате вече много години в Сретенската семинария, подготвяте бъдещи свещенослужители. Кажете, моля, какво представлява свещенството, пастирството, духовничеството, какъв е смисълът на тези понятия и в какво се изразява разликата между тях?
- Струва ми се, че трябва да зададете този въпрос на някой свещеник, който е прослужил петдесет години пред Божия престол. Той би Ви отговорил, черпейки от своя богат духовен опит, какъвто засега аз нямам.
- И все пак у вас вече се е оформила някаква представа за това, как се съотнасят едно към друго тези понятия?
- Донякъде да. Посочените от вас думи не са формални термини със строго определено съдържание и затова много автори ги употребяват по своему, влагат в тях свой смисъл. На пръв поглед изглежда, че всички сякаш говорят за едно и също, а като се вслушаш се оказва, че това не е така. Много често свещенството, пастирството и духовничеството се разбират като синоними. Няма съмнение, че тези думи са взаимно свързани, но мисля, че те не бива да се отъждествяват. Свещенството – това е благодатен, свръхестествен дар, който се дава на конкретен избран човек, чрез извършването над него на особено църковно тайнство. Пастирството е едно от проявленията на дара на свещенството, т.е. в тайнството свещеникът получава благодатна сила и власт да помага на хората да се приближат до Бога. А духовничеството е още по-тясно понятие: това е способността да просвещаваш и лекуваш човешките души с помощта на Божията благодат. В обобщение можем да кажем, че всеки свещеник от момента на хиротонията вече притежава пълнотата на даровете, които са нужни, за да реализира себе си и като свещеник, и като пастир, и като духовник, но на практика се получава нещо различно: човекът е получил Божия дар, но какво да прави с него и как правилно да го използва му се налага да учи през целия оставащ му живот. Затова, естествено, младите свещеници не бързат да бъдат духовници, та поне да не навредят. Нашата цел е единението на човека с Бога. А Бог Сам знае, как и с какво да изцели страдащата душа.
- Имало ли е подобни задължения старозаветното свещенство?
- Не, разбира се. В преобладаващото си мнозинство старозаветните свещеници са били изпълнители на треби. След връщането от Вавилонския плен Ездра и Неемия се опитвали да ги подтикнат да станат учители и наставници на народа, но тези които откликнали, били малко. Затова по времето, когато Спасителят дошъл в света, в юдейското общество независимо една от друга съществували прослойката на учителите (равините) и прослойката на свещениците, които често враждували помежду си.
- Всеки ръкоположен свещеник ли може да бъде духовник или има някакви ограничения?
Всеки свещеник има възможност за това, но в действителност, за да бъдеш духовник не е достатъчен само дарът на свещенството. Необходим е и богат личен опит от победата над своите грехове и страсти, и – задължително – твърда вяра и вкорененост в православната духовна традиция, т.е в духовния опит на много поколения, който се предава от опитните духовници на техните ученици неформално, в реалния живот и общение, чрез послушанието. Възможно е дори, духовник да стане човек, който няма свещен сан. Прекрасен пример от неотдавнашното минало е блажено починалият старец Паисий Светогорец, който обгрижваше духовно стотици хора – и миряни, и монаси, без да има свещен сан.
Какво е духовникът за свещенослужителя?
Той е и духовна основа, и спасителен пояс, и наставник, и съмолитвеник, и добър съветник, и източник на множество блага, които не могат да бъдат изброени. Без духовник младият свещенослужител е обречен да претърпи много скърби. Представете си, че дадат кънки и стик на някой човек, който само от далеч е виждал лед, и го пуснат като играч от хокеен отбор. Какво ще стане с него след двадесет минути игра? Ще бъде добре, ако всичко завърши само с извикване на Бърза помощ. И в своя духовен живот младият свещеник ще получи много травми, ако няма духовник.
- Какви съвети за избора на духовник бихте дали?
- Не търсете старци: те всички вече са „заети”, те са така плътно обградени от духовни чеда, че през тяхната „задруга на пръстена” вие, най-вероятно, няма да се проврете. Не правете опити да станете духовно чедо на изключителни, но вече известни свещеници: те са страшно претоварени. Не тичайте през девет земи в десета – това е безсмислено. Вашият духовник е някъде край вас. Намерете свещеник, който обича Бога, Църквата и за когото духовното е по-важно от земното. Ако такъв свещеник се отнесе към вас с любов, но без човекоугодие (това е важно!), ще бъде напълно достатъчно.
- Може ли да се сменя духовника? Как в този случай никого да не обидим?
- Когато бях още семинарист, зададоха този въпрос на известния духовник от Троице-Сергиевата лавра архимандрит Кирил (Павлов) и той твърдо и еднозначно отговори, че може да се премине към друг духовник, ако от общуването с предишния не получаваме полза. Разбира се това трябва да става в изключителни случаи. Цветето, което често се пресажда от саксия в саксия, обикновено изсъхва. За да не обидим предишния си духовник е необходимо да не представяме своя преход като демонстративен протест и от тук нататък да се правим, че вече не го познаваме и не искаме и да го знаем. Постарайте се да съхраните с него добри, човешки отношения.
- Колко дълбоко може да повлияе духовникът върху живота на даден човек? Какво няма право да прави той?
Възможностите са много големи и рамките на тези отношения се формират от двете страни. С други думи, влиянието на духовника е възможно дотолкова, доколкото той сам поиска и доколкото неговото духовно чедо му позволи това. В определени случаи степента на въздействие може да бъде много силна, затова да бъдеш духовник е пределно отговорно църковно служение. В творенията на светите отци има много наставления за това, какъв трябва да бъде духовният наставник, но точно изброяване на правата и задълженията на духовника не съм срещал. На мен много ми харесва забележителното „Слово към пастира” на преподобни Йоан Лествичник, което, според мен, всеки свещеник трябва да препрочита редовно. Във всеки дошъл при него човек, духовникът трябва да вижда уникална, богообразна личност и той няма право със своите наставления да потиска неговото съзнание и свобода.
- Трябва ли да ходим за съвет при духовни старци?
- Традицията на старчеството беше прекъсната по съветско време, затова е по-добре да говорим за опитни духовници. В преломни моменти от живота, особено ако те са свързани с духовни проблеми на дадения човек, наставлението на такъв духовник е много полезно, но при условие, че човекът има доверие на духовника и е готов да изпълни дадения му съвет.
- Има ли в съвременна Русия старци?
- На този въпрос забележително отговори духовникът на Троице-Сергиевата лавра архимандрит Кирил (Павлов): „Побелели глави има, а дали има старци – не зная”.
- Какво представлява младостарчеството? Как възникна то и представлява ли проблем за Църквата?
- Младостарчеството е болест на растежа при младия свещеник, който си въобразява, че има това, което все още няма и се опитва да действа като духоносен наставник, без да притежава съответните дарове и способности. Младостарчеството възниква от самомнение и лесно намира място в сърцето на свещеника, ако той има духовна ревност, но няма опитен наставник. Има такъв проблем, но за да бъде решен, трябва да се вижда и противоположната крайност – теплохладността и безразличието към служението. Когото свещеникът, под предлог, че е неопитен и необразован, се отклонява от усърдно служение и на практика се занимава само със себе си – това е беда. Страшно предупреждение за тази опасност отправя пророк Иезекиил: „Тъй казва Господ Бог: горко на Израилевите пастири, които пасоха сами себе си!” (Иез. 34:2). Младият свещеник трябва да премине между тези две крайности. Именно за това е нужен наставникът.
- Кои са срещите, които оказаха силно влияние върху Вашия житейски път?
- Струва ми се, че всяка среща, дори и мимолетната – някъде в метрото или на улицата, има своя смисъл и въздействие, които ние най-често не осъзнаваме. В моя живот съм имал много срещи с различни хора и за всички тях благодаря на Бога, но не мога да отделя някоя от тях, която веднага да е преобърнала живота ми, освен първата ми среща с Бога. Когато бях студент в съветски ВУЗ и се опитвах да се справя сам с религиозните въпроси, веднъж ми дойде на ум да проведа един духовен експеримент. Помислих си, че ако има Бог и Той е Вездесъщ, Всезнаещ и Всемогъщ, както пишат за Него, то аз мога да се обърна към Него лично и нека Той ми отговори, тогава ще изчезнат всички мои съмнения. И аз Му казах: „Господи, ако Те има, дай Ми да узная това и аз ще Ти служа”. След тази молитва в моя живот започнаха да се случват събития, в резултат на които аз станах свещеник.
- Кое е най-важното качество, което трябва да притежава свещеникът?
- Жертвеност.
- Кой за вас е образец за пастирство?
- Господ Иисус Христос.
- А кои книги Ви помагат в пастирското служение?
- Евангелието и Служебникът.
- Отец Вадим, какви основни качества трябва да притежава бъдещата жена на свещенослужителя? За какво трябва да бъде готова бъдещата презвитера?
- Да бъдеш презвитера е особен вид подвиг. Бъдещата презвитера трябва да бъде готова да стане помощница на мъжа, да се смири и да приеме, че мъжът-свещеник няма да принадлежи само на нея. Да умее да се справя с децата и с домакинството. Да се прости с девическите си мечти още преди венчанието и да тръгне не там където й се иска, а там, където Господ поведе мъжът й свещеник. Просто казано, трябва да бъде свята.
- Какви са „подводните камъни” в младите семейства и как да бъдат преодолени?
- Главният подводен камък е егоизмът. Егоизмът убива любовта, поражда кавги и безсмислени семейни разправии. Семейният егоизъм се лекува с общите семейни дела – и духовни (семейната молитва, изповедта при един духовник, извършваните заедно милосърдни дела), и душевни (съвместното възпитание на децата, четене на книги, общуване с роднините и приятелите), и телесни (грижите за дома, почивката и др.). При това, всеки член на семейството трябва да съответства на божественото си предназначение. Мъжът е глава на семейството, той носи отговорност за всичко случващо се в него и решава всички проблеми; жената е помощница на мъжа, а децата са помощници и на бащата, и на майката.
- Кои, според вас, са първостепенните проблеми на енорийския живот?
- Струва ми се, че главният проблем в съвременната енория е личностният. Може би това е наследство от съветските времена, но болшинството хора влизат в храма предпазливо, крият един от друг лицето си, опитват се да се скрият зад изкуствени маски дори от Бога, а ние, свещениците, не винаги се стремим да погледнем в лицето нашите енориаши и да им помогнем да се открият и да проявят най-добрите си качества. В повечето случаи не е нужно да бъдеш някакъв духоносен старец, а просто да се отнесеш с човека по човешки, да му покажеш пътя към Бога, малко да му помогнеш и тогава пред очите ни се извършва чудото на преображението на човешката душа. Това е толкова удивително и за да се случи то е нужно толкова малко! Просто да разбереш, че енориашите не са група индивиди, дошли на служба, а конкретни личности със свои имена, съдби и жажда по Бога и да се отнесеш към тях като към близки.
Близки теми:
Посрамване на неизповядал се
Как да не лишим детето от детство и в същото време да го научим на любов към богослужението
Святият човек се отличава не със своите чудеса, а с любовта си към Бога и хората
Целта на брака не са щастието и децата, а сключване на вечния съюз с Жениха Христа
Саванът няма джобове
