Отец Йоан Гуцу от Света Гора
Януари 24, 2017 in Начална страница, Отечески съвети
Автор :
Отец Йоан Гуцу е един от най-големите румънски старци, които са живели на Атон. Роден е през 1906 г., в бесарабския район на Сорока (понастоящем Република Молдова) и починал в Господа на 5 декември 1996 г.,в килията си в Света Гора, живял и умрял в пълно смирение.
Отец Йоан ни остави няколко думи, като негово истинско духовно “завещание”, които самият той е използвал в своите беседи: “Нека да обичаме всички добри дела еднакво; въпреки това ние трябва да започнем със страха от Бога и да завършим с нашата любов към Него, която е венец на всички добри дела. Повече молитва, повече смирение, повече любов към Бога – лесно ще ни доведе до небесното царство. Нека се молим един за друг и да се надяваме, че Бог няма да ни остави. Това показва, че трябва да бъдем наясно, че ние не можем да придобием спасение без изкушения, търпение и покаяние.”
Отец Йоан е роден в бесарабския град Попещи, област Сорока. През 1926 г., след като е завършил основно училище, на 19-годишна възраст, младият Йоан заминал за Света Гора, където се установил в скита на Ватопед – “Колицу”, в килия, която е посветена на рождението на Свети Йоан Кръстител.
По-късно, неговият баща след като посетил светогорската му килия в Колицу, се зарадвал да види чистия живот на сина си и му казал: “Виждам, че ти ще умреш тук”. По такъв начин той е живял в килията си в Колицу. Отец Йоан е прекарал остатъка от живота си – повече от 70 години в духовни подвизи. През цялото време никога не е напускал Света Гора с изключение на един път, когато го направил от послушание към духовния си отец, йеромонах Илие Вулпе.
Говорейки скромно за това йеромонах Дионисий Игнат, който е живял в килията “Свети Георги” в Колицу, казва: “Неговият духовник беше Илие Вулпе, но за кратко време. Когато Старците около него починали, той остана сам в продължение на десетки години. Живеехме в непосредствена близост с отец Йоан, като че ли бяхме братя: не е имало каквато и да е разлика между нашите две килии. Прекарвахме всички святи дни и големи празници заедно. Отец Йоан беше най-строгия съблюдател на монашеския живот, който някога съм срещал: един от най-добрите монаси, винаги ревностен и много добър човек. Други също се опитаха да живеят в непосредствена близост до него, но не можеха да издържат. Той беше само йеромонах, не духовник. В момента, в който почина и последният Старец от килията му, той спря извършването на служението поради смирение.”
За всички, които са го срещнали – въпреки, че той никога не го е признавал пред хората – отец Йоан е бил един наистина велик духовен отец: постел през цялото време, ядял само веднъж на няколко дни; бодърствал по всяко време, спял само няколко часа през нощта; докато се молел, през цялото време правел безброй поклони.
Веднъж по-младият брат го попитал за някои думи, от които да получи духовна полза. Отец Йоан му казал: “Аз съм обикновен човек и нямам такива думи. Аз също се допитвам за духовни съвети от други, които са по-напреднали духовно. И все пак аз мога да кажа за това нещо: ако ние изпълним нашия монашески обет и завършим пътуването на живота си, както сме го започнали, можем да се надяваме на спасение”. Отец Йоан натрупал толкова много благодат и смирение, поради което бил постигнал и най-дълбока невинност. Отличавал се с това, че се хранел малко – на всеки два дни, бил голям аскет и се трудел много, почти без почивка (спял най-много седнал на стол по три часа на нощ), много се молел и дори когато краката му започвали да кървят на старини, не се отказвал. Никога не използвал лекарства. Не говорел много, мълчанието му било причина да придобие голяма духовна печалба и най-вече да научи всички около него на смирение само като го погледнат.
Отец Илие от Колицу си спомня как са отпразнували заедно празника на килията му. Слезли до морето, хвърлили мрежата, но не хванали нищо. Тъй като вече били в навечерието на празника на Свети Йоан Кръстител, те отишли при стареца Йоан и със свити сърца го уведомили за това. Старецът им казал: “Върнете се на брега и донесете голямата риба.” Отците искали да му кажат, че досега са били на това място и няма никаква риба, но замълчали и изпълнили послушанието. Веднага след като се върнали на брега, били изненадани да видят доста голяма риба, която се насочва към тях. Тя била достатъчна за да се хранят всички от тях в продължение на два дни. Извадили я от плитката вода с голи ръце и прославили Господа.
Към края на живота си, отец Йоан се срещнал с един млад мъж, който по-късно станал министър на вероизповеданията в Румъния. Младият мъж го попитал: “Отче, какво смятате, че сте придобили през всичките 70 години молейки се на Атон?” И Старецът му казал: “Придобил съм смелост пред Бога”…
В една от последните години отец Августин, който е бил чирак и е работил в градината с отец Йоан, му казал с леко шеговит тон: “Отче, моля те, помоли се на Бога, тъй като си придобил дръзновение пред Него, да ни изпрати пролетта по-близо до нашите килии, така че да не се налага да носим вода по целия път до тук от долината”. Старецът не отговорил нищо на това и ученикът потънал в забрава по повод на своят коментар. Един ден прясна вода започнала да извира от брега над килията, само на няколко метра от парцела на тяхната градина… От този извор монасите взимат вода и до днес.
Веднъж един гръцки брат дошъл откъм Ватопедския манастир за да чуе някоя дума за духовна полза от Стареца. На тръгване, след като взел благословение, Старецът го поздравил: “Kalos taxidis, pater Atanasios” (На добър път, отец Атанасий). Братът дори не бил монах към този момент, но когато се опитал да каже нещо по този въпрос, Старецът му казал: “Tова не е според твоята воля, а според Божията воля”. Днес можем да намерим отец Атанасий, живеещ в същата тази общност във Ватопед.
Старецът Йоан направи себе си незабележим, отхвърляйки волята си и всички тревоги, натрупа удивителен мир за себе си и същевременно почивка за братята си…
Поради многото усилия, които е извършвал през всичките години от своя живот, през последните дни от житейския си път, се разболял. Но дори и така, не повикал никакви лекари и продължил да изпълнява целия монашеския канон до края, без да пропусне нито част от него. В резултат на това, повече от два месеца преди неговото упокоение, казал на своя ученик датата на заминаването си от този свят.
Отец Йоан Гуцу починал в Господа на 5 декември 1996 г., на 91 годишна възраст, водейки свят живот. На 3 декември се изповядал при отец Дионисий Игнат, взел участие в службата за деня и се причастил със Светите Тайни. После, след като поискал прошка от всички монаси, живеещи в Колицу, се оттеглил мирно в килията си. Според неговия ученик – йеромонах Августин, отец Йоан Гуцу е “модел на смирение във всичко: в дрехи, в храна, килията му, неговия начин на говорене… във всичко. Научихме много от него”.
източник: valahia.wordpress.com
