За някои грешки, които свещеникът може да допусне при изповедта
Януари 26, 2017 in Начална страница, Отечески съвети
Автор : архимандрит Кирил Семьонов
Сърцето на свещеника трябва да бъде внимателно към това, което се случва в душата на дошлия при него човек. Духовното чедо може да се ограничи до пестеливо изречени думи, но ако твоето сърце е внимателно, то ще види истинския проблем, за който човекът може би се стеснява и срамува да говори. Ти можеш да почувстваш какво се крие зад външността на думите, с които той изразява своята изповед.
Важно е да се научим да слушаме
Важно е да се научим да слушаме, защото човекът е дошъл не просто за да получи съвет, а преди всичко за да изкаже главното, което го измъчва. Затова свещеникът задължително трябва да се научи да слуша. Повече да слуша, отколкото да говори. Понякога дори думите са ненужни. Защото човекът, след като излее душата си, веднага принася покаяние. И ти виждаш: той разбира правилно всичко, но е сгрешил и е дошъл с истинско покаяние – няма нужда да се обяснява каквото и да било. А понякога трябва да се разясни греха и как най-ефективно да се води борба с него. Когато внимателно слушаш, непременно ще разбереш какво да кажеш в отговор.
Хората изпитват нужда да излеят душата си. Грехът понякога изисква и думи, и сълзи и всичко това трябва, ако е възможно и има достатъчно време, да изслушаш и приемеш. Именно тогава човекът ще си отиде с изцелено сърце.
Ако свещеникът вместо това започне да проповядва, да привежда цитати – може всичко да развали с проявеното нетърпение, с настойчивия си натиск. И, ако във всичко това няма и съпричастност и внимание към човека, то той по-скоро ще си помисли: „ Отчето нещо ми наговори, не можах да го разбера.”. И всичко си остава по старому. Всеки остава със своето мнение.
„Опит за построяване на изповед” и брошурите с изброяване на грехове
Когато станах свещеник, на първо време използвах книжката на приснопаметния отец Йоан Крестянкин „Опит за построяване на изповед”, в която той подробно разглежда всяко блаженство във връзка с покаянието. За мнозина тя се оказа полезна. Но, разбира се, книжките от този род неизбежно страдат от формализъм. А някои от тях са направо средства за отклоняване от истинската жива изповед.
Попадали са ми книги, в които просто се изброяват грехове, но такива, за които човек не е и чувал. Представете си например, духовникът започва да изповядва по такъв списък млада девойка и й задава въпроси, от които и възрастен човек би се смутил. При подобен случай изповядващият се няма да получи от изповедта нищо друго, освен съблазън и душевна травма. Разрушително за човешката душа е, когато не се взима под внимание на кого се задават тези въпроси и необходимо ли е това. Самият аз престанах да използвам всякакви брошури и си изградих определен характер на изповедта и нейното съдържание. Познавайки хората, които идват, няма нужда да измисляш каквото и да било – те сами говорят. Само задаваш два-три въпроса за уточнение.
За да не бъде първата изповед последна
Свещеникът трябва да съзнава, че за болшинството съвременни хора, идващи може би за пръв път в храма, много голяма част от това което се случва в него е напълно неизвестно и неразбираемо. Първият опит за нечия изповед може да се окаже и последен, ако свещеникът не се отнесе към такъв човек с особено внимание и отговорност. Коравосърдечието, равнодушието или прекомерната взискателност от страна на пастира могат да доведат до резултат, за който свещеникът строго ще отговаря пред Бога. С други думи, пастирът нито за миг не бива да забравя, че този човек е дошъл преди всичко при Бога, а не при него, и негов свещен дълг е да му послужи като водач по пътя към спасението, а не да стане за него непреодолимо препятствие.
Изповед на съпружески двойки
Най-опасната и, уви, най-разпространена съблазън за свещеника, който е изповедник и на двамата съпрузи, е да застане на нечия страна. Тук от свещеника се изисква безпристрастност и искреност. Той не бива да позволява да бъде привлечен на чиято и да е страна. Естествено, във всяко семейство има разногласия и конфликти. И всяка от страните, обикновено по-често жената, се стреми да „спечели” духовника и с негова помощ да окаже натиск върху опонента. Духовникът трябва непременно да изслуша и двете страни. На вашата преценка ще предлагат две различни версии, но задачата е да се опитате да приближите и двете до истината и да изясните какво се случва всъщност – къде е истината и къде е лъжата. Без да заставате първоначално на ничия страна. И когато стане ясно кой е прав и кой не, тогава, отново без да заставате на ничия позиция, да разясните на този, който не е прав, в какво се изразява правотата на неговия партньор. И да му помогнете да приеме тази правота.
Не е лесно да се изповядват съпрузи, защото всеки от тях търси съюзник в лицето на свещеника, за да заздрави позициите си и така да получи, както му се струва, потвърждение на своята правота. Но свещеникът трябва да бъде много внимателен и да разглежда само духовни въпроси, а не имуществени или материални проблеми. В тях той не бива да се намесва.
Свещеникът може да коригира, да посъветва. Но не да дава готови решения: вие трябва да се промените, да се разделите, да се разведете. Задачата на Църквата е да съхранява, а не да разрушава. И що се отнася до браковете, идва понякога жената и казва: „Край, отче, развеждам се с него.” „Защо?” „Той ми каза такива неща! Не мога да му простя!” Това е минимумът, а има и сериозни проблеми – като пиянство и насилие в семейството например.
Детската изповед
Първата изповед на малки деца е тема за отделен разговор. Всеки свещеник трябва да бъде готов за среща с духовния свят на детето, дошло да говори с него за своя живот. Децата реагират много тънко и чувствително на това, как разговарят с тях възрастните и, ако на свещеника му се отдаде веднага да установи с малкия изповедник искрени и доверителни отношения, това ще бъде залог, че храмът ще стане за детето съществена и ценна част от неговия живот. Ето кога за свещеника е особено важно да помни думите на Спасителя: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете, защото на такива е Царството Божие.” (Мк. 10:14). Трябва да бъдем помощници на детето, а не поради невнимание или бездушие и студенина, да станем преграда по неговия път към Бога.
По пътя към сърцето на юношата
Когато на изповед идват за пръв път юноши или девойки, особено такива, които са в съприкосвение с различни субкултурни течения или неформални движения и в някаква степен са въвлечени в тях, често у свещеника се появява стремеж да реши проблемите им със забрани и строгост. Такъв път към младите сърца едва ли е перспективен. Не би било излишно за пастира, който има работа с такива младежи, да добие достатъчно пълна представа за това, от какво са увлечени, какви „ценности” споделят, каква музика предпочитат и т.н. Това, разбира се, не означава, че свещеникът трябва да се потопи в света на техните интереси и пристрастия. Но за да бъде опитът му да ги приведе до спасителните брегове на Църквата успешен, духовникът трябва добре да се ориентира в тези рифове и плитчини, в които блуждаят днес неговите млади събеседници.
Устройване на отношенията с духовните чеда
Духовните чеда не трябва да правят от свещеника нещо подобно на джобен оракул или настойчиво да се натрапват за негови „най-любими чеда”. Нетактично би било да се разпореждат с живота и времето му по нищожни поводи, буквално преследвайки го (и това се случва) със своите натрапчиви молби да се срещнат, да поговорят, да им бъде отделено внимание повече, отколкото на другите.
Опитният духовник трябва сам да умее да регулира своите отношения с духовните си чеда и отношенията на духовните си чеда едни с други. Да се старае да избягва неуместна ревност към самия себе си. Това се случва при жените, например. Мъжете са по-сдържани и уравновесени, а жената понякога и сама не знае, какво търси и иска: сериозна духовна работа или да излее емоциите си. Най-вярната позиция във всички такива случаи е духовната любов. Само тя помага на духовника да изгражда правилни отношения с духовното чедо. И без да се оплита в своите емоции да търси единствено потребното.
Невъзможно е да се предвидят всички случаи от многостранния човешки живот и предварително да се приготвят съвети за тях. Но пастирът трябва да бъде готов да се срещне с най-сложни и неочаквани прояви на греха. Най-важната му задача в тези случаи винаги си остава милостта към съгрешилия и мъдрата пастирска работа над неговата душа. Христос поверява тази душа на свещеника, за да бъде тя, търсещата Бога, спасена и придобита за Божието Царство.
Източник: http://priest.today
