Ако човечеството спазваше една заповед, щяхме да живеем вече в Рая
Февруари 1, 2017 in Беседи, Начална страница
Автор : Старецът Гавриил Светогорец
Старецът Гавриил – един от най-известните съвременни атонски старци. Вече много години се подвизава в килията на Свети Христодул, близо до столицата на Атон – град Карея. Броят на поклонниците, които се стремят да видят стареца, не може да се изчисли.
Бог чака нашето покаяние, за да ни спаси. Господ не желае нито войни, нито бедност, нито болести. Бог не ни е сътворил, за да страдаме на земята, а после да попаднем в ада. Но Той не може да ни спаси, ако самите ние не го поискаме.
Светите отци казват, че покаянието е способно да спаси не само нашата страна, а и цялото човечество. Без покаяние ние ще загинем! С нас ще се случи същото, каквото е станало с жителите на Содома и Гомора: всички те (освен Лот и двете му дъщери) са изгорели напълно. Или същото, което се е случило с човечеството по време на Ной: ще затънем в бездната.
Бог ни е дал Своя Закон, за да бъдем щастливи на земята и да наследим вечната радост на Рая. Ако човечеството спазваше една единствена заповед от Евангелието, ние вече тук, в този живот, щяхме да живеем в Рая.
- Коя заповед?
- „Обичай ближния си като себе си“. Ако хората започнат да я изпълняват – няма да са нужни големите армии, ще се затворят военните производства. Казармите, юридическите факултети и съдилищата няма да ни трябват. Полицаите ще са принудени да си сменят работата. Ще се затворят предприятията, които произвеждат системи за сигнализация и катинари.
- Защо?
- Ако обичам ближния си като себе си – ще отида ли да убивам себе си? Ще обера ли себе си? Ще причиня ли вреда сам на себе си?
Бог е много огорчен от поведението на съвременните православни. Защото ние се отрекохме от Него. Отменихме Неговия Закон и установихме свои собствени закони.
Веднъж, по време на едно от сраженията си, Александър Македонски видял войник, който се бил скрил зад своите приятели. Той дотичал при него и попитал: „Как се казваш?“ „Александър“, – отговорил му младежът. „Александър? В този случай или ще промениш поведението си, или ще смениш името си. Виждал ли си някога аз да се крия по време на сраженията?“, – отвърнал му Александър Македонски.
Ето и гръцкият Парламент трябва или да промени поведението си, или името си. С това, което прави, не заслужава да се нарича така (Парламентът на Гърция в превод означава – воля, добре обмислено решение). Колко повече му отива името безволев, непоследователен и необмислен. Защото той е отменил Закона, даден от Бога, и е приел свои собствени „закони“.
Една от десетте заповеди гласи: „ Не убивай “. Гръцките депутати казват:„ Долу Божия Закон: убивай“ и узаконяват абортите.
Господ казва:„ Не прелюбодействай“. А те отново повтарят: „ Долу Закона, даден от Бога“. Узаконяват проституцията, хомосексуализма, кремацията на починалите, гражданския брак. Махат икони от обществените сгради и кръста от гръцкото знаме.
Гръцките депутати грижат ли се за благото на Родината си? Искат ли добро за нея? Грижат ли се да съхранят нашата християнска идентичност? Какви са те – бащи и спасители на своя народ или негови унищожители и изкоренители?
С думите и делата си политиците демонстрират, че не вярват в Бог, в безсмъртието на душата, в Рая и ада, в Страшния Съд и възмездие за греховете. Всичко изброено те смятат за опасно заблуждение и „опиум за народа“.
Ако не се разкаят, дори адът няма да ги приеме. Бог ще създаде за тях особено място за мъчения. И заедно със своите звания, почести и „политически заслуги“ ще „украсят“ най-дълбоките и страшни места на преизподнята.
На Елефтериос Венизелос (Гръцки политик, който няколко пъти е заемал длъжността премиер-министър от 1910 до 1933 г.) принадлежат думите: “Политиканът мисли за следващите избори, а политикът – за бъдещите поколения. Нашите политически деятели мислят ли за бъдещите съдби на Отечеството?”
Политиците на миналото са живеели за Родината си, а не за сметка на Родината. Днешните депутати нима живеят за Гърция?
- В Свещеното Писание е казано, че християните трябва да избягват съдебните спорове. Но как трябва да се постъпва в случаите, когато хулят Името Божие? Може ли да се противостои на кощунниците?
- Отговор на този въпрос дава Свети Йоан Златоуст: „Щом сме заговорили сега за хулата, искам всички ви да помоля за една услуга в замяна на тази реч и разсъждение, – а именно, да спирате всички в града, които богохулстват. Ако чуеш, че някой на кръстопът или на площад произнася хула срещу Бога, доближи се до него, направи му забележка. И ако се наложи да го удариш, не се отказвай, удари го по лицето, съкруши устата му, освети ръката си с удара; и ако те обвинят и те закарат на съд, отивай. И ако съдията поиска отговор пред съда, кажи смело, че той е похулил Царя на ангелите, защото ако трябва да се наказват хулещите земния цар, колко повече трябва да се наказват онези, които оскърбяват Този (Цар)“.
- Тоест Пирейският митрополит Серафим, който е подал жалба в съд срещу създателите на кощунствената театрална постановка, е постъпил правилно?
- Да. В случаите, когато се оскърбява Божието Име, сме длъжни да се борим.
Не трябва да се обръщаме в съдилища само, когато става въпрос за нашите лични дела. В такива случаи нека по-добре да ни причинят несправедливост, отколкото да се обърнем в съдебните инстанции.
Ще ви разкажа две истории.
На Света Гора Атон в Катунаки живял старецът Ефрем. Един от неговите съседи построил до своята килия Църква и решил да направи в нея иконостас. Отишъл при един монах и попитал:
-Колко монети ще вземеш, за да направиш иконостас?
- 15.
Отишъл при друг:
- Колко ще струва работата?
- 12.
Тогава той отишъл при отец Ефрем и му казал:
- Направи ми иконостас.
Отец Ефрем без излишни въпроси започнал работа. Когато всичко било готово, съседът предложил на стареца за неговия многодневен и тежък труд само две монети и го попитал:
- Достатъчно ли е, отче?
- Достътъчно е, – отговорил старецът Ефрем.
След като съседът си заминал, при отец Ефрем дошъл един от неговите послушници:
- Геронда, но той те измами! Ти си работил толкова много и си получил само две монети?
На което старецът Ефрем отговорил:
- Сине, остави ни нещо и за бъдещия живот. Ако тук на земята получим всичко, което ни се „полага“ , каква награда ще получим тогава във вечността?
Минали години и старецът Ефрем починал. И ето, веднъж, послушникът го видял насън. Старецът стоял в прекрасна долина, а до него имало неголеми красиви къщички. Една от тях била особено прекрасна и послушникът попитал:
- Отче каква е тази къща?
- Тя е построена с онези пари от иконостаса. Господ ще ни въздаде онова, което не сме получили на земята.
А ето и друг случай:
Двама човека се скарали заради един парцел. Те не можели по мирен начин да разрешат спора и решили да помолят за помощ един мъдър старец.
След като ги изслушал, подвижникът им предложил да отидат на спорната територия.
„Тази земя е моя“, – викал единият. „Не, моя е“, – възразявал му другият.
Тогава старецът застанал на колене и започнал да се моли. После се изправил и казал:
- Попитах земята.
- И какво ти отговори? – заинтересували се спорещите.
- Тя каза, че вие й принадлежите, а не тя на вас.
източник: списание „ Амвон“
