Ненужните хора
Февруари 23, 2017 in Беседи, Начална страница
Автор : Протоиерей Андрей Ткачов
Свети Николай Сръбски /Велимирович/ в своите „Писма от тъмницата”, наред с другото казва, че днес (по негово време) Бог може да потърси отговор от сръбския народ за много неща. Когато четох това, аз си дадох сметка, че то в пълна мяра се отнася и за нас. Свети Николай споменава множеството безбожни или просто безсъдържателни книги, които се печатат, вместо чрез печатното слово хората да се вразумяват, учат и наставляват във вярата в Бога. Говори за училището, което не толкова учи, колкото осакатява учениците чрез атеизма и гордостта, които насажда. Много са нещата, за които говори той. Пише и за абортите, и за разводите. Има и за „мъжете, достигнали зрелост, но необвързани с брак”. Тях той разглежда също като фактор на всенародната вина. У никого другиго аз не съм срещал нещо подобно. Никога! Затова ми се иска да се спрем на тази мисъл и да я разгледаме.
Зрелият мъж, който не е встъпил в брак е повсеместно, често срещано явление. И това не е някакъв аскет, дал обет за безбрачие, а нещо като Карлсон, „мъж в разцвета на силите си”. Карлсон ядеше сладко и летеше. Този също лети и яде специфично сладко. Свободният от брак, зрял чичко и не мисли да живее на земята свято, мирно и безгрешно. Не носейки отговорност и не грижейки се за никого, той удовлетворява няколко страсти по избор. Леност, ако е тунеядец и бездарник. Гордост и тщеславие, ако е работохолик и сребролюбец. И особено блуд, тъй като не е задължен с нищо към никого, а количеството на жените превишава количеството на мъжете, и болшинството от тях са дълбоко нещастни. Търтеят има къде да си походи. И не е необходимо да свързва себе си с никакви връзки и задължения. Не случайно обезумелият свят от сутрин до вечер пее песен за свободата, за „чистите отношения” без печати в паспорта, за греха на собственическото отношение към партньора и т.н. Теоретическата база за Содом е измислена и огласена отдавна. И ето пред нас е един пълнеещ и оплешивяващ мъж, който никога не е водил дете в детската градина, не му е помагал да си напише домашните и т.н., но е по своему успял. Човек с образование, с някакво положение в обществото. Той е активен. Той дори теоретически знае, как пълни бюджета на страната (макар че няма представа от личен опит какво е семеен бюджет). Той, да предположим, аргументирано критикува даже властта. Но не е раждал син и, следователно, няма да го изпрати в армията, сдържайки сълзите си. Чуждите синове ще изпрати или умно ще разкритикува. Къде се набутаха там в Сирия! Той знае всичко. Има диплома. И плешивина. Той е уважаван, но… екзистенциално безполезен. Той няма да бъде дядо. И монах няма да стане, макар че, може би е православен. Разбирам. Монашеството също е семейство и то какво! Послушание, братство, общ труд. И ето – вместо един или друг кръст (брак или монашество) – високоумна безполезност поради страх да се поеме отговорност, поради леност, поради неумение да обичаш когото и да било. Тук и маминките допълнително се намесват. Защо ти е, синко, да се жениш? Знаеш какви са жените? Ще те използват, кръвчицата ще ти изпият, ще ти отнемат спокойствието. А ти си ми такъв хубав. И единствен. Каша или супичка винаги мога да ти сваря и ризата ще ти изгладя. Не ти трябва да се жениш. Та ти вече си на четиридесет и три.
И така: в армията не е служил, на север не е работил, деца няма, дом не е построил (няма и за кого). Жилищната площ (каква дума само!) е получена от родителите. Нещо е чел, с някой е пил, за нещо е спорил. Даже някой е учил как да живее. А в същност: кой си ти?
Той съзнателно е избрал егоистичен начин на живот, по-точно – на съществуване. И сега – дай да хулим всички подред, придавайки си вид на големи познавачи. Да ругаем многодетните таджики, които, видите ли, надойдоха. Да хулим държавата, защото нивото на демокрация не съответства на европейските стандарти. Изобщо давай да мърморим, да хленчим и да роптаем, ту по митинги, ту в кухнята, за това, че нищо не е както трябва. И всеки път – с чувство на дълбоко съзнавано собствено достойнство. Виждали ли сте такива типове? Които са изпълнени с достойнство, но не са направили нищо полезно?
„Ненужните хора” . Има такава тема в литературата. Всякакви прелитащи от бала на запой с приятели, а от запоя – на село (за наследството) и така и пропускащи собственото си щастие. Плюс покорителите на женски сърца – нещо като смес на Байрон с Дон Жуан и други подобни. Това са тези, срещу които напълно справедливо са се опълчвали критиците позитивисти. Тунеядци, рентиери, салонни дърдорковци, съставляващи нищожен процент от населението, но напъващи се да се представят за солта на земята. А зад гърбовете им – мълчаливите милиони истински мъже: работяги, които прокарват тръбопроводи, вдигат във въздуха самолети, строят домове, създават семейства. Цял живот орат, радват се на простите неща и никога не се оплакват. Ако ние сме живи до днес като народ, то това не е благодарение на „просветените” търтеи, които не само че на бой няма да тръгнат, а и една жена за съпруга не могат да вземат. Ние сме живи благодарение на неизтребимия, макар и упорито изтребван, тип на обикновения мъж. Бащата, дядото, мълчаливо трудещият се човек. По време на война именно той е героят. А зимата на леда той е вкочаненият рибар. Онзи, който храни семейството.
Не бива да се учим на всичко подред от Запада. Трябва да се учим и от Изтока. На Изток неоновите светлини са по-малко, но там все още има семейство. Там сополанкото не отваря уста срещу стареца. Там главният е мъжът, но жената е обичана от всички: и от съпруга, и от децата, и от внуците. Там всички живеят заедно, като пръстите в юмрука. Там няма да срещнеш така често самота – пълна и безнадеждна, до самоубийство, до смъртна непотребност. Ако изобщо срещнеш. А ако срещнеш – бъди сигурен, че ще намирисва на съвременна Европа. На Изток търсят съвет от тези, които вече и внуците са изпоженили. А който изобщо не е пожелал да ражда деца, без при това да дава обет за безбрачие – ще заобиколят с усмивка. И правилно ще направят. На какво можеш да се научиш от него?
Искаш ли на нещо да ме научиш – покажи ми децата си. Колко са? Как се отнасят към теб? И ако злонамерено критикуваш властта, покажи ми семейството си. Дай да видя как си въвел ред между четирима души, щом така смело и уверено даваш съвети как да се въведе ред сред сто и петдесет милиона. Който не е стопанин в семейството си, няма право да критикува чуждата безстопанственост. И така нататък – по списъка на добродетелите. По-рано бащата бил едновременно съдия и стопанин, а по-време на война – военачалник. Евреите забранявали на бездетните да бъдат съдии. Знаете ли защо? Защото „бездетните са жестоки”. Те не са способни да видят в подсъдимия сина или дъщерята. Лесно им е да издават сурови присъди. Разбирате ли? Изобщо, хайде да помислим как да направим семейните добродетели критерий за оценка на човешката дейност. Веднага ще стане ясно, чии ръце да стискаме с радост и чии слова да записваме в бележника си, а край кого да минаваме, без да обръщаме глава.
Източник: православие ру
